Един ден на открито на огневата линия

Един ден на открито на огневата линия, баш на вододела между Черно и едно друго море, където се разхвърчат реките на вси страни. 50 км от всяка индустрия.

Студеният и Топлият вятър се гонят като деца. Сутрин гони Студеният, набрал скорост от нощния фитнес. После, около обяд, една невероятна топла вълна подлъгва, и после пак онази проклетийка Студеният.

Всичко е зелено – дори плодните дръвчета пуснаха листа, но още им се свиди да покажат пролетните одежди.

В БазовЛагер1 лалета и зюмбюли са почти цъфнали, а край реката в БазовЛагер3 килимът е от диви теменужки, минзураха, 3-4 см стъбълца на Странджанския божур и 2 сантима високи рогчета от момина сълза. Всички са истински и си растат ей така, освен, ако Геша не ги стъпче, докато търмъчи пред зоркия ми поглед.

Някой гад е изкарал ПочистванотоОтОбора близо до Двора край реката, навличайки се гнева на Великата метла, която обаче се успокоява, като гледа колко колички от нея извличат комшиите за градините си. Чак на въпроса “Може ли …” благородно заявява “няма проблем, ако искате всичката я вземете”,. обаче те отнасят само колкото им требе.

И тъй, се налага да се запали камината, и да си разваля рахата. Мании … голяма предизборна борба кой да се хване за Големия Вектор, качвайки се на репера на “властта” над нищото.

Хайде! 🙂) Нервен Геша, пред неразпалена камина “Скъпа може ли да се дръпнеш за малко …. ” 🙂)

Лека! 🙂

И да видите и втората Гигантска Елха на ТретияБазовЛагер, за която Гешев нон стоп ми прави бележка, че не е Елха, а НякакъвСмърч или Кедър. Тя и Гигантска не е, ама мога ли да проявявам нон стоп непостоянство и да сменям определения.

🙂)

На БЛ1 ГиганскатаЕлха не съм я снимала, но тя е наистина Елха, и е гигантска – вече е около 70 сантима. 🙂