Някога в наше село имаше улица 7-ми февруари. Като деца, за нас това беше странно! Мисля, че и за възрастните беше така. Всеки я свързваше със себе си, и се дразнеше, че няма улица с неговата рождена дата. Тук приятелите ми от Славейковото ще ми припомнят имаше ли някой, роден на 7 февруари. Май, да!
Уличката минаваше точно вдясно от Славейковото училище, не знам сега как и викат. Разкошно място за игри, затворена откъм Републиканска. И с много пролуки в оградите.
Днес вече знаем, че това е датата, на която наше село е освободено!
Няма да казвам нищо повече!
Поклон, Бургас!
Слагаме цветя на паметника.
И! Да не забравяме, че в единствения Опясъчен град, всъщност няма сняг.