Оппа! СветнА!
Едни розовки и едни синички петна бастисаха изискания млечно сив цвят на небето, а Баба вече: претърси хладилника и похапна, после цапна една ябълка между две кафета, повилня из Южното Черноморие, и се чуди дали да прати едно писмо, дето е готово от вчера в 6:00 заранта, или да не …
Бургас се разграчи, ако се вслушате – има особен драматизъм в гласа на Гларусите. Със сигурност идеята да слушаш кукувици с паричка в джоба е по-малко печеливша от това да слушаш гларуси. Някак си по-активни са в стремежа си да ти помогнат да я размножиш.
Не, не печатам пари, въпреки че имам един приятел от детските години, който имаше най-добрата печатницаа за такива, и след това дълго време му спряха кариерата, Разбрах колко време сме живели, чак след като преди няколко месеца го срещнах – не е мръднал!
Викам му: ти не беше ли?
Той вика: Бях … и ми се усмихва
Колко бързо минават десетилетките :))
Да взема едно кафе още. :))