По обяд беше тъй:
Слушахме мъдростите на Жан Маре от Голямо Смехурково:
(1) Дренките сега са червено стипчиви. Трябва да станат вишнево сладки, (и логика паянт) защото дрянът е първото дърво, което цъфти, и последното, което узрява.
(2) На бъзака се слага захар и става ракия. Бъзак е онова черното, което мирише гадно!
М’дам! Вече съм по-напред с мат’риала от другите селянки, и идват за съвет как се обработва бъзак за … болест.
Тук, в затънтеното, нейде между двете цивилизации и на пътя на мигрантите и берачите на метла, всичко е в едно друго време и е в ортогонална проекция и с пряко приложение на отрицание на отрицанието.
/* гадовете от ФБ се опитват да вкарат редактор, и да си вземат беля на главата, но не се давам! */
Ако искаш да кажеш, че нещо е за здраве и имуностимулатор, това звучи респективно така: за болести и “за моя мъж (забравих му името) ще стане ли … Някак си се чудех как съм започнала да ги закъдрям от просто с наслагване към сложно, та си давам сметка, че е от сушата и комшиите.
И понеже (… на дърво) гледат, че след дългия ден, в който вместо да работим гледаме компютрите, после вървим със стъклени чаши и се взираме във водата, която полива доматите и после употребяваме по 6 малки, а Геша изглежда много даже прилично на фона на наборите му, които се оказват 15 години по-стари, че и зеленчуците ни най-окичени са станали, че и чак едно “какво-какво” (салвия) завъдихме, то въпросите и начина ни на живот са обект на изследване освен от кокошките, които преравят боклука и от комшиите.
В Голямо Смехурково всички са комшии, а от единия до другия край е около 3 километра.
… и да си призная, изсипах една тенджера с леща на улицата, там където пасат кокошките, за да не изтровя семейството, но това е въпрос на трактат за разликата между магданоз-гигант и млад балдара …
Хайде! Че стана време за взиране във водата 🙂
Глас от двора “казах, че като се прави един проект компютърен, говорим за тук нещата по къщата по принцип, …. така ли е?!” …
слизам, че става дебела работата!