ЖАЗ, БЛУС И ЛАТИНО СЪБИРА ХУДОЖНИЦИ, ЖУРНАЛИСТИ И ХАКЕРИ В “ПИЯНО БАР”

Бургас. Жива музика, джаз, блус и латино събира бургаски художници, писатели, журналисти и компютърни маниаци в “Пияно бар” при Евгени. Тук е мястото, където човек може да научи коя е била последната сензационна хакерска атака, коя е най-новата излязла книга и дори какво ще пише в утрешните вестници. Отскоро новата придобивка на заведението е живата музика всяка сряда. Единственото забранено нещо в “Пияно бар” е чалгата.

“ОТКАЗАХ 200 ЛЕВА, ЗА ДА ПУСНА “ЛЕКА” ЧАЛГА”
Може да се каже, че девизът на бара и клиентите му е “Без чалга”, разказва собственикът Евгени Манов. За да не изневери на принципите си наскоро той отказал 200 лева. Клиент на заведението предложил на Евгени да направи сметка за две стотачки, ако му пуснат “лека чалга”.
Музиката, която се слуша в заведението е джаз, латино и блус. Снимките на известни блусари и джазмени висят по стените на бара. Те са извадени от интернет лично от собственика на “Пияно бар”, похвали се самият той. “Ровенето” из сайтовете и Интернет е втората слабост на Евгени Манов след журналистиката. В местен бургаски вестник той работи като страньор и води страница “Маниаци” за компютърни новости”.

КОМПЮТЪР ЗАМЕСТВА МУЗИКАЛНАТА УРЕДБА В БАРА
Барът на Евгени е може би единственият в страната, където на мястото на музикалната уредба стои компютър, който избира и музиката. “Хвърлил съм вътре 500 часа музика от дискове. Компютърът сам си селектира парчетата. Задал съм му програма първо да пуска латино, после блус и накрая джаз парчета и после пак същата последователрост”, обяснява Евгени. Хитростта с компютъра той измислил, за да няма сърдити клиенти защо не пуска техните любими парчета пък и не е необходимо някой постоянно да сменя или обръща компакт дисковете.
Освен за музика обаче компютърът в заведението служел и за по-сериозни работи. Собственикът в бара често работел там по поръчки от рекламни агенции.

СПИРТ ЗА ГОРЕНЕ СЕ ПРЕДЛАГА НА ОТБРАНИ КЛИЕНТИ
Едно от “изисканите” питиета в “Пияно бар” е спирт за горене. Евгени увери, че 50 грама от него се предлагали само на клиенти. То стои на видно място на зад барплота има синкав цвят и е в бутилка с надпис “Спирт” , каквато може да се намери почти във всяка железария. “Всъщност, това е специален коктейл на заведението, но пропорциите няма да ви ги кажа. Те са тайна”, обясни Евгени Манов. Освен спирта за горене най-много вървели водката и джинът, а отскоро горещото време увеличи поръчките и за бира.

ВСЯКА СРЯДА БУРГАСКИ ГРУПИ СМЕНЯТ СВЕТОВНОИЗВЕСТНИТЕ БЛУСАРИ И ДЖАЗМЕНИ
Отскоро в “Пияно бар” има нова придобивка. Всяка сряда бургаски групи и формации ще звучат на живо вместо записите на световноизвестните блусари и джазмени. Засега има договорка с “Daskal’s blues”. “Може да се преведе като учителски неволи”, пошегува се барабанистът на групата Мишо. На басите е Калоян , а на соло-китарата-Ивайло. За тартор на групата се посочва Иво, който е преподавател по английски в Бургас и най-запалените му фенки вероятно ще станат неговите ученички.
За шоуто си в сряда четиримата са сложили такса от 2 лева, която обаче едва ли ще стигне и за по две питиета за членовете на групата. “Свирим за удоволствие”, казва Мишо.
Евгени се похвали, че има уговорка с още една формация, която изпълнява джаз, латино и блус. Така можело да се направи два дни от седмицата да има жива музика.
Още първата вечер обаче при пробата на уредбите и инструментите веднага пристигна запален по футбола комшия, който категорично заяви, че ще извика полиция малко преди десет, ако “тази аларма” продължава. Долу-горе по това време започваше мача между Португалия и Франция.
Ако комшийската атака срещу живата клубна музика обаче продължи Бургас може да остане само с 1-2 заведения в подобен стил. Другите две места, където чалгата не е на почит и се свири на живо са “Роял” и “Мостика”. Според местни групи музиканти това било крайно недостатъчно за град като Бургас още повече, че тук има доста момичета и момчета, които “просто ги сърбят ръцете” да свирят по такива места. Те направиха сравнение със София, където има доста подобни клубове, превърнали се в любимо място за срещи и обмяна на информация между младите и способни хора от почти всички свери на науката, изкуството и културата.

пепел от рози и блед електрик
Пепел от рози и блед електрик
Нов джаз-клуб в Бургас….

Клуб се създава с традиция … или с приятели
Един млад мъж осъществи мечтата си да събере хората, които го обичат и да им даде това, което те обичат – музика, цвят, шум и дим
Прозорец с райбер и три стъпала надолу …

Попадаме в клуба …
Трите дупки са побрали всеки който е чул или е бил срещнат от чул …
Евгени естествено е в несвяс

Успяваме да седнем по двама на стол, което е по-добре, защото главите са близо и думите се различат ясно
Светлината е забавен ритъм

Бистро “ТРОПИКАНА” – април 2001

27.април.2001
Това “бистро” много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие….
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), “Тропикана” остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от “Тя се казваше Мария …” (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в “Тропикана”…. В интерес на истината – те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена …. Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.

Какво се вижда от “Тропикана”, ако си седнал с гръб към простотията, разбирай “сушата” ….

Вдясно се е ширнала плажната ивица – чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии … (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи …. Тя си знае …, но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома … :).

Вляво – отново “ивицата” … чак до Големия Капан, но гледката се засуква край “Самба Бар” … Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове – гледката е дори много добра :))

Напред – целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.

Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.

Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 – почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60

“Интер” ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026

При ДИМО в навечерието на първи април

Петък – 30.Март.2001 година, навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране …
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова …
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е … :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни … Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.

Оттам нататък десантът тръгва …

приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша (“теля”)
хайвер
препечена питка

Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш

ОКЕАН

Развитието на ОКЕАН, наречен днес Бирария е интересно и следва хода на историята от началото на епохата на Интернет-а, та до днес (март.2001).
Преди “Океан” беше комплекс – с магазините му за риба и с кафенетата и ресторантите – така както се наричаха тогава сносните за употреба кръчми.
След това ни се изгуби за известно време от погледа (разбирай трасето на маневрата) и се почви онова бляскамо, тихо, немиришещо, климатизирано и изискано място, в което се влизаше през “Мара Гидик”.
Свещи, Салонен управител, който вторият път вече знае какво точно харесвате, свещи …
Едва ли е било толкова скъпо, щом можехме да си позволим да ходим поне веднъж в седмицата с пълна предманеврена програма – от ракия до джин.