Откак кацнахме на Кометата нещо се сговняри положението на планетата
Уж вали, ама не вали, ами плюе отвисоко, прониквайте до под кожата и внасяйки зараза на махмурлук, униние (чак пък толкоз), депресия (чак пък толкоз), всъщност по-скоро на едно хмурно настроение, мързел (за да има и нешо благородно), меланхолия (за да не остаряваме), …
Уж е студено, ама е горещо, и една лапма отвън се клати от вятъра, обаче ни облива една пот, която е по-скоро нервна, отколкото пречистваща.
днес е деветият ден от втория месец на пътя ми в политиката и взе да ми доскуча от равното ежедневия на употреба
обаче – всеки си тегли ярема,
а някои си теглят и харема с него, добре, че не се връзва със същността ми
публика е гласувала с смс и очаква
–> да си идиот, и да трактуваш по идиотски начин фактите (ако факти липсват – съчиняват се, защото без факти не може)
–> да я забавляваш, щото идиотите са създадени за тяхно и не тяхно забавление, а ако не я забавляваш, значи не си идиот и е редно да те въведе в идиотство по-бързо
НА! Там Комета обърка всичко!
де факто, вменявам вина на кометата, защото тя ракия не пие, обаче Кометата си вървеше по своя път, и ние решихме да и пуснем една конска муха, която дори само информационно да наруши баланса – на всяка вещица е ясно какво значи това
