Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …
Част Първа:
В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..
Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.
Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.
… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка