Странджа, както знаете, е покрита с благородна плесен от мързел и знания, придобити по мързелив начин. В други части на света вторият компонент би бил наречен просто Мъдрост, но тук не се хабим с такива сложни думи, които не могат да се смесят с мастика от патронче.
Дори поповете ги мързи да обиколят района си по Великден и да съберат някоя друга жълтица от прилежащото население.
Достатъчно е обаче да преминеш от Базов Лагер 2 до Базов лагер 3, разстояние все още неизвестен брой крачки поради вечно спиране в Хоремага при Ванко, но с разлика около 50 метра в надморската височина, за да научиш поне 3 полезни неща.
Дидинка и Сашко имат нова приятелка.
На всяко минаване тя ги декорира с нещо от градината или най-малко с разглеждане на зоологическата градина в двора, в която има и две токачки Ин и Ян. Последното предизвика повече възторг у Бате Ми Сашко, който е вече Почти На 10. Това налага изслушване от поне 10 жители на Ново Смехурково на интерпретацията на Александър Николаев Михайлов, касаеща Доброто и Злото, тяхното единство и необходимост от съвместно съществуване с цел наличие на критерий … нещо такова, обаче казано по друг начин от 10-годишен селянин.
Той е приобщен. Тук се разбира, че си приобщен, когато престанат да те питат Ти На Кого Беше, и просто ти казват Сашко Как Си Бе Сашко.
Да се върнем в отклонението на първото за деня знание, което получих, а то е , че Токачка е едно като кокошка с елегантна шия и малка главичка, великолепна линия на корема и обикновено изискано оцветено в бяло и черно и едно петно бордо. Доста шумно и подскачащо-летящо. Поставено сред кокошките, мяза на натокана пловдивчанка, или най-малко търновка, сред бургазлийки.
Яйцата му са по-полезни от кокошите, защото имало повече от нещо (из главата ми се върти сяра, но едва ли е то). Месото също, обаче да ядеш токачка е все едно да отгледаш паун, за да му теглиш ножа. Сетих се сега, че Токачката малко прилича на фазан, обаче без перата, само по походката и линията на корема и бюста. Ако правилно си представям как изглежда фазанът.
Още две неща научих днес:
…. широколист живовляк се бере след като цъфне с онова дълго високо нещо, което изпърчквайки се го прави лековито.
…. ако ти е набрал пръст, или има друг проблем, като например ти е влязло чепче в ръката, докато правиш някое от онези сложни физически дейности, които продължават да не ми идат отръки – то се ползва Дебела Мара.
Дебела Мара е едно растение, което имаме в градината – перфектна цветова комбинация от бледолюляковолилав цвят и тъмнорезедавосивкавосини листа. Гледа се лесно, стига да имате Баба Кера, която да ви даде вкоренено стръкче. Късате едно листо и пристискате с него проблемния участък от тялото, след което залепвате с левкопласт.
Наскоро установих, че в Ново Смехурково левкопластът е нещо като обобщение на всички лепки, с които превръзката приема финална визия.
Хайде! 🙂
🙂) Добро да е утрото и …. спокойно!
