Февруарско кафе с котки

Освен с лекия шум на морето, който шум при вслушване се оказа от множество външни тела на климатици, инак спокойното февруарско утро в Бургас се бележи с вой на котки. То май навсякъде е така.

Продължавам аз да си избирам маневра като категория на земния път. То животът е една маневра – тъкмо се врътнеш и минала една година.

Спокойно можем да наречем февруари Месец на котките . Един протяжен вой, издаван обикновено от конфигурация от 3 индивида се носи от наказателния паркинг. Мястото е сравнително спокойно и там, по кротко спрелите репатраци, няколко котки се ухажват, раздирайки тишината с финални ритми на фадо. Освен трън в очите, съоръжението е и като муха в ухото.

Допивам студеното кафе от вчера и си казвам, че всъщност когато не знам откъде да я подхвана, което не е често явление, по-добре да си направя едно хубаво горещо кафе. Главният герой, демек аз, има странно разбиране за хубаво кафе: запарено турско.

Рецептата е моя, мързеляшка, ако се изключат двете чаши, които след това требе да се измият и двойната доза материал, ако може качествен. Тургам в една чаша кафе няколко лъжички смляно, и захар. Запарено турско кафе без захар не е кафе. Водата, противно на вижданията ми, че микровълновата печка скапва качеството на недоиманата в Перник течност да възстановява нормалното състояние на телата, се загрява до кипване с точно този скапвател в друга чаша. После се изсипва отгоре върху кафето, бърка се усилено,  и се захлупва за малко с чинийка. Значи и чинийка има за миене, и ако не ме хване Геша, само я изплаквам. Наоколо тръгва една мазна миризма на кафе, толкова гъста, че не ти се пие, а само ти се души.

ставам

готово

правя около 300 крачки докато се запари. Имам няколко специални чашки, които са като на баба, обаче са на майка му на Геша.

🙂 И понеже след втората чашка всички си идва на мястото – да я почваме!

Хубаво е, когато се събудиш. 🙂

Хайде, мятаме я! Живи и здрави, и да спи зло под камък! 🙂