Добро утро от Града на примигващите прозорци!
Заран, 4:54!
Като един истински математик, СтаратаГрафиня обича да формализира и дефинира. Наследено от лелите, това качество е хипердосадно, в смисъл на скъсяване на разстоянието дефинирано в определено пространство.
И тъй:
Ако един прозорец свети в този час на денонощието повече от 6 минути – значи свети! Ако е тъмен, светне за 3 мин и 16 секунди, и угасне – това не е прозорец, а простата! Вгледайте се в отсрещната сграда, ако не сте в Странджанския Джендем или у Ново Смехурково, и ще видите колко простати светят.
Таз’ заран проверявам една целева група, която е с деца около 10 годишни, и установявам, че сред най-дирените фрази са “задачи от движение”. Чеквам фразата и няколко текста ме запленяват с великолепието на безметежно течащата мисъл и пълнота на изявление. Викам си: туй мяза на все едно аз съм го творила! и вдигайки поглед към началото на текста, установявам:
” Посветено засега на БатеМиСашко и Дидинка.
…… ” това е положението! 
🙂
Представям ви първа част от Трактат в две части, посветен на Въведение в Движението и Хаоса, или задачи за Движение, посветен на внуците (вече 3, като добавим и МониБонбони) на #СтаратаГрафиня 🙂
И тъй, четете внимателно: