Утринни мотканици

офлянквам ли се или се назлъндисвам

Чудя се кое от двете състояние по-приляга на онези утрини, в които требе да се подкарам към Бургас. Ей, на! Вместо да се подготвям за тръгваме, сядам да споделям състояния, като се прикривам, че пиша нещо много важно по-работа.

.. хм … всъщност то това ми е работа де

Хайде и със здраве днес :))

И с пари утре!

Дъждовно

В гората, както казва Ilario Astinov, най-харесва ми Онова дъждовно време в неделя вечер. Може и в петък.

Влизаш пред онова с Огъня, гледаш през прозореца и вратата (евентуално, ако се пече нещо) и се радваш на Природата, която полива вместо теб.

Безсмисленото пилеене на вода от същата тази Природа, ти дава шанс да работиш върху себе си и да градиш семейно разбирателство базирано на “нищо не може да се прави в градината” 🙂)

Наздраве!

Добро утро в неделята на модерното гринъри :)

Мърдащият градиент на люшканата след дъжд и град слива е вариация на онова модерно гринъри … Слънцето непредпазливо се задява със свободното ми време, а Геша направо го краде 🙂
 
Пуснахме ДДС-то. Днес всичко се майтапи. Едни бутони се не показваха, и само цигарата на търпението, магия известна от автобусните спирки, спаси дереджето, и показа бутоните … Счетоводител и краен срок са две успоредни прави, които обаче се срещат и пресичат в безкрайността на нервите на околните. :)) … сега коси спокойно, а аз нервно наваксвам моето изоставане.
В съседния двор има един равномерен звук, който не е змийското тракане на зъби, обаче е със същата честота като от някаква птица. Слушам за Кристиян и Саня, и за голямата работа, която станахме пак. 🙂
Русе ме изненада. Много.
Русе - библиотеката

Задачи за движение – втора част: някои хитрости при четене на условията :)

Който си има внуци – разсъждава по друг начин върху задачите за движение.

Обикновено в задачите за движение има поне 1, най-често повече от един обект, който се движи. Ще разгледаме по-сложния случай: с повече от един, защото другият е тривиален.

Нека в задачите участва само жива сила: тя може да е животинска тяга, или хора, които се движат – бягат, срещат и надбягват.

(1) Ако в задачата участват момиче и момче, и те се движат с различна скорост – веднага се сещате, че момичето е с по-ниската скорост Това улеснява как да си представите какво се случва. Ако нещо ви се струва не тамън – връщате се и четете цялото условие

(2) Ако са две момичета, или две момчета, обикновено се едното бяга, другото върви. Това, което върви е винаги по-бавно.

(3) Ако скоростта на две деца е една и съща, то със сигурност те вървят едно срещу друго. Защото задачите с движение един зад друг са за настигане, освен, ако не се движат в кръг.

(4) Ако две деца се движат зад друго, то със сигурност между тях има разстояние.

И така, да дадем няколко примера:

  • Нека разстоянието между две деца е 300 метра. Двете хукват едновременно едно срещу друго. Ако скоростта на едното е 3 м/с, а на другото 2 м/с, то въпросът е: след колко секунди ще се срещнат.

Важно е, да помним, че срещата означава разстоянието между тях да е нула.

Разсъжденията:  всяка секунда разстоянието межуду двете деца намалява с пътя, който изминават. Едното изминава 3, а другото 2, и значи общо изминават 5 м, или с толкова намалява между тях разстоянието всяка секунда. За да намерим за колко време ще намалят разстоянието до О, трябва да разделим 300:5 = 60 секунди.

  • Втори тип задачки за бягане едно срещу друго (тук е хубаво да имате чертеж). Ако разстоянието между тях е 300 метра, то след колко време ще остане 100 м.

В тази задача е важно да се помни, че има 2 варианта: децата бягат едно срещу друго и след някакво време те наистина ще намалят разстоянието до 100 метра. Заедно ще са изминали 200 метра, т.е. за пръв път разстоянието между тях ще стане 100 метра след
200:(2+3)=40 секунди

ОБАЧЕ! като се срещнат и се разминат, те ще продължат да бягат и  разстоянието между тях пак ще стане в един момент 100 метра. Това означава, че освен онези 300 метра, които са били между тях, те ще изминат заедно още 100 метра след като се разминат. Цялото разстояние става 400 метра, и те ще го изминат за 400:(2+3)=80 секунди. (Баба на това място направо щеше да умножи 40 по 2, но то е башка).

Понеже Баба си има друга работа, по-късно ще говори не за срещане, а  за настигане.

🙂

 

 

 

Гергьовден

По Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица!

Би следвало днес да сме вързали бюджета за следващите 319 години, а след това едва ли ще ми пука :)). Както винаги минавам дереджето през лична призма, и затова освен агнешни неща, на Гергьовден има онези цели миди с ориз, за които взех тертипа от Събина.

Гергьовден!

Гергьовден 1

🙂) Двама именници: Gergana Georgieva и Великият Диктатор, и един Стоян, на път към Ново Смехурково.
Гергьовден. 🙂 В една паралелна реалност са налице: печено агне, дроб сърма, агнешка шкембе чорба, 3 вида салати, и … all of a sudden цели миди с ориз.
Отпразнувахме.

 

 

Между Първи май и Гергьовден

Пропуснахме Априлското въстание! … отново.
Едновременно е сряда, втори ден от работната седмица и се усеща като края на седмицата. :))
 
Добро утро! 🙂
Живи и уморени сме, от които първото е по-важно :).
Вчера обещавах наляво и дясно едни простотии дето се чудя как ще се случат, обаче … трябва!

Днес чета за билките – маточина

На Базов лагер 3 дворът мяза на аптека. Най-после разбрах какво е маточина: онова, което като го косиш, или настъпиш  и мирише на джин с тоник и лимон.

Една маточина, на много места в двора е бухнала, като къпана бебешка косичка. Разрошена и мека, и лек полъх на въздуха я покраща.

Облаци коприва се опитват да я конкурират по форма и цвят. Сега си мисля, че по-скоро като двойници са я наобиколили, за да те объркат.

маточина

маточина

 

… разкошни листа с истинско зелено и истински аромат на лимон, обаче по-силен от този, който дават лимоните в кауфланд.

Бере се преди да цъфти. Сутрин, след като росата се е вдигнала. Ако сте близо до река или до морето, това сутрин, ако я чакате тази роса, може да стигне пладне. Суши се на връзка, висящ от гредите на навеса, а аз предпочитам – около 2 часа в сушилня.

След това, ако имате стари тениски – ушийте торбички и пълнете в тях сухата маточина. Ако ги украсите, както мисля да сторим с Дидинка и боядисате с естествени багрила – може и да подарявате.

Не сън сигурна дали като чай се смесва с нещо друго. И изобщо този аромат с какво би вървял. Има разни рецепти, в които пише, че към зелената салата върви перфектно с комбинация от пресен чесън и малко мляко.

Има и една абсолютно абсурдна като твърдение, но ще я пробвам: 2-3 листчета прясно набрана маточина, 1-2 листенца градински чай(направо ме разби това, че май било салвия), повече магданоз и няколко стръка пресен чесън. Давало било на зелената салата прекрасен аромат … не, не мога да си го представя!