Големият ресторант на хотел България, който тъне в облаци и казина, е първообраз на Онази смрадня от филма с Луи Дьо Финес
Ароматът, който се носи от Кухнята, или поне от отворите, наричани често “врати”, връща в детството, в онези кухни на ученическите лагери, където заточваха Народната Младеж с дружинни ръководители, за да дава дежурства по миене на съдове, докато децата на даскалиците, а и самите даскалици, тайно похапваха пържолки. Най-голямата заслуга на Майстор Стоян за Големия ресторант на Хотел България е, че успя да убеди Гал Фона да му дава по 100 кинта в определен ден от Седмицата за гощавка с остатъците от предиобедната блок маса на нощуващите. Иначе за Майстор Стоян се говорят Големи Работи, но сърмичките, които притопля са от по-кофти полуфабрикат, от предишния не толкова популярен майстор. Важно е, че сред смрадта се усеща парфюма на Кмета и няколко камериерки, които пърхат край него, защото не знаят, че камерата не лови парфюм.