:)) откак се отпочна март, особено от миналата седмица съм в едни филми …
Посветените от А клас :)) знаят за какво иде реч, дори документи с тях оглеждахме, та ако требе ще свидетелстват.
Та, да започна отначало.
Иде миналата седмица в началото, или по-предната в края Гергана в офиса, носейки ултимативно данъчно писмо, посветено на Свекърва ми, която не е сред нас вече 12 години.
Жената беше тиха, мила, грижовна и пестелива, качества, които ми липсват и до днес, но не мога да ги култивирам толкоз лесно, вършеейки небесата с превозно средство, вписано в Регистъра на Големите метли.
Като всяко писмо с бял плик и това предизвика леко смъкване на кръвта от главата ми, придружено с треперене на ръце в постоянно нарастваща амплитуда + пресъхване на устата.
Отварянето предизвика гняв, с реда, отразяващ неизплатени задължения за превозно средство, при това за 4 години назад, при това реших, че някой от
подопечните ми мъже се е разсеял. После бавно гневът ми премина в панически ужас, защото жената беше придобила (май) средството 7 години, след като се беше преместила на спокойствие в един Друг свят.
Преди обаче да яхна съоръжението, осъзнах следващия ред в посланието от отвъдното и то беше, че превозното средство, за което се дължат данъци е Плавателен съд, вписан в регистъра на големите кораби, с надлежно отбелязан регистрационен код, който няма да упомена тук от съображения за сигурност.
Започнах да гледам с респект към празното бюро на Геша, повален от грип, който аз никога не успявам да хвана, към което проявявам понякога глупава ревност. Респектът естествено е свързан с потенциалната възможност това да е бюрото на Наследник на Кораб, вписан в регистъра на Големитте кораби.
И после ми се мярна мисълта, че Гледай как тази тиха и мила жена майка му на Геша е успяла да направи инвестиция, или може би самата тя е наследник на Превозното средство Плавателен съд.
Представата за грешка в Данъчните регистри, пази Боже от скверни мисли, колебливо наднича зад едно перденце, докато ние сме вече твърдо уверени, че ще платим данъка, заедно с лихвите без да се церемоним, и ще си търсим правата върху кораба.
За вас лъжа, за мен и свиделите, видели надлежно обозначения документ си е чиста истина, като за свидетели мога да призова: един пенсиониран военен, една съдийка, една учителка, една търговка, една служителка на БТК, един търговец на строителни материали, една търговка на горива, и може би няколко сервитьорки, една от които имаше невероятната възможност да се опита да ни сложи 40 кинта отгоре, но изострените ми сетива не го допуснаха 🙂
След като Геша се прави на излекуван от грип-а и тръгва да се разболява отново, поема пътя към Данъчното, в което требе да изясни ще имаме ли как да ходим на облекчен режим до Босфора и да пренасяме баклава, или не.
В Големия Салон, (преразказ по разказ), Една, която седи на Информацията му казва, че на такова ЕГН (щото като се пренесем на Другото Място от нас остава съде ЕГН) не се води нищо, но след внимателно вглеждане в хартиеното послание за “плавателен съд”, поглежда Геша с уважение, и му казва да иде най-добре при Началничката или да си пусне нещо, което не разбрах точно какво, но звучи като “Доброволен отказ от нещо вписано в Регистъра…” и замазване на гаф-а (евентуално) на администрацията.
Началничката, с ръка на паник бутона, сдържано изслушва разказа, след което, изпълнена с уважение и недоверие, прави проверка.
И, О! Чудо на чудесата: на Това ЕГН се води плавателен съд, вписан в регистъра на Данъчните (или как там се казва) на 01.Януари.1800 година около 400 нещо си (бруто-тона-…?) и тя вече предвкусва премията, базирана на задължения за гемия, неплащани 215 години, част от които са за османската Империя.
Първоначално си казах – сега и писателят фантаст Божидар Димитров ще се намеси.
После обаче почти прозрях истината, която многократно съм изказвала, но независимо от това все още има смелчаци, които не се вслушват, а именно: Да не ти е програмист на главата :)) Защото Просветените знаем Оня Бъг, който при определени условия и липса на initial value в полето за дата вписваше едно такова 01.01.1800 …. :)) … и си представих колко добре е списана Базата Данни и обработващия я софтуер на Администрацията, Чието Име Не Трябва Да Се Споменава.
Това обаче е няколко часа по-късно, а в момента на осъзнаване, че все пак има шанс да се сдобием с Нещото, Геша пита “И сега какво правим?”.
“Пускате искане за (сигурно би следвало да звучи) отписване” иде от другата страна. “А-а-а-а, Не! ” отговаря иначе кроткият посетител, който в този момент е осъзнал, че това вписано нещо няма тежнения, както беше ме предупредила една приятелка юристка да внимавам. :))
Ясно е, че на този етап първите няколко курса с Големия Регистър са изцяло запълнени, а ракията на Свекър ми – свършила.
Разбрал грешката си, Геша прави една стъпка към замазване на Гласа на надеждата, с мек отказ, но твърдо искане за достъп до декларацията, с която Духът на Свекърва ми е декларирала обекта за бъдещ трактат на Професор Димитров.
Смутеният отговор е “Нямаме хартиен носител, всичко е на дигитален” потвърждава убеждението ми, че Нашият Бранш е този, с който Човек не иска да си има вземане-даване. 🙂
Както и да е…. пропускам, че имам работа …. оттам Потенциалният собственик, твърдо убеден, че трябва или да си вземе кораба, или да докаже, че такъв не се води в наследство, отскача до Морска Администрация за сверка с Големия Регистър, защото само там знаят истината.
Последната е естествено разочароваща, най-вече с факт, че “при нас чак толкова големи кораби нямаме вписани” … което е загуба за всички наши приятели, оказали ни морална подкрепа в борбата за установяване на истината.
Няколко души обаче, по различните инстанции, са си направили копие на Документа :)), носител на Вица. Няма живот без Виц, ма’а му стара! :))
Сега чакаме да пристигне документът, узаконяващ липсата на Плавателния съд от портфолиото с движима собственост на Фамилията.
Обаче … вчера, говоря си аз с един клиент, звъни ми един приятел, аз отказвам разговора.
Свършвам срещата и тоз приятел ми звъни.
Говорим, щото това е Оня Приятел, който е бил Голям Началник по корабите и има капитански права,
и не съм видяла, че някое трето лице ме търси … номер +359293955 (или 95933) … кратък номер, от София.
Обикновено от подобни телефони ми звънят я прокуратура (там имам да разказвам :)), я Комисия за защита на потребителите, я Комисия за защита на Конкуренцията, да искат конфеденциална информация за някой прегрешил наш клиент.
Та …
звъня обратно. Сега тук ще си копна туй, което Просветените от А клас вече знаят:
Звъня обратно на горепосочения кратък номер:
“Вие се свързахте с АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, добър ден!”
Викам: Добър ден!
Обучено студен глас: Кажете.
Обучено студен отговор от моя страна: търсили са ме от този телефон.
Вече уважително хладен отговор: пак ще ви се обадят.”
… може все пак Тоз плавателен съд да е действителен, и да е паркиран нейде на брега на Океана. И да е някой от ония Лайнерите, което скоро ще могат да паркират на Голямото Бургашко пристанище. …
След този последен напън, осъзнавам, че всъщност, за да се обаждат на мен, а не на Геша, който е наследник на майка си по естестен път, би следвало тази жена да ме е обичала много … :))
В крайна сметка тази последната информация е нещо като “Всяко добро, за Още по-добро”.
Сега чакам да ми се обадят от Американското посолство
Филм :))