В зяпане през прозореца минава днешният вторник, който се оказва сряда.
Това ме навежда на мисълта, че в природата нищо не се губи и ако си неочаквано 24 часа напред във времето, значи си точно толкова назад в действията си.
Когато тази животоскъсяваща кражба на живот е по нечия вина, като аз не съм този “някой”, е много ме е яд.
Ако е по ничия вина, значи аз би следвало да съм виновна, и това налага да взема спешни и неотложни мерки. Тези мерки реализират една синхронизация на вътрешния ми мир и на световния такъв. Има случаи, в които след задълбаване в тестото на виновността, все пак намирам, нЕчия вина. И тогава мога спокойно да се отдам на яда си. Във всички останали случаи се налага да се вземат неотложни мерки, както казах вече.
В тези останали случаи, има няколко метода на синхронизиране: (1) да си направя кафе, запознатите са наясно, че имаме перфектна машина в офиса, именно поради честата необходимост от синхронизация; (2) да изпуша една или няколко цигари; (3) да драсна нещо в някоя социална мрежа или блогче.
Тези 3 възможни синхронизации, като ги развъртя под формата на “Комбинации без повторение” от 1, 2 и 3 елемента, стават богато много, и то дошло време за Откраднат живот.
Странно ми е, че ни веднъж не използвах усмивчици …
🙂 Геша влезе в офиса, и проплака, че са му лепнали някаква жълта бележка, самозалепващо се фолио, написано с кофти почерк, и не си личи нито колко е часа, нито на коя улица е, но струва 20 кинта към Общината!
🙂 много …. много …. спорен фиш
който уж бил връчен, ама всъщност е връчен на неодушевен предмет.