Тъй! 
🙂 Живи? Здрави? 🙂
Понеже стана много дълго, и го пускам на части.
/* Част първа. */
вчера Генералът гледа всички възможни явявания по всички програми. Като краен резултат вече знам кой е министърът на здравеопазването. Разбира се, не без подкрепата на Генерала: „Един млад човек, такъв червендалест, ама му е побеляла косата рано.“
Генералът е със слухов апарат и силата на звука, бликащ от телевизора, ме разконцентрира до агресия. Теорията му за батериите ще я разкажа друг път. Тя е свързана с измамата, с която „хората на Костов“ раздадоха куфарчетата и мамят „бедния народ“ с фалшиви батерии.
Обясни ми няколко пъти, че „грипът“ вече затихва, защото докторите свалят маските. Той ги знае тези неща.
Разбрах също, лещата – много хубава, и тиквата много хубава, и туршията, и тя много хубава. Всички тези изречени задъхано хвалби са резултат от моя вълчи поглед на „медът е много сладък“ и „солта е много солена“.
Последните две проникновени сентенции предизвикаха у мен вълнение и умиление, и ме вдъхновиха за лектория на тема „Профсъюзните ръководители и как да кажем нещо гадно, предшествано от хвалба“.
Лекторията е изнесена задъхано, за да не успее да сведе пренебрежително поглед и ръката му да зависне във въздуха, показвайки какво иска, без да изрече „моля“ или „може ли“, защото да се моли неговото поколение не харесва!
Та, днес вече Генералът е нов човек! Всичко първо му харесва, после чак му става тежко на стомаха.
Снощи разговорите бяха като поведение на министерски съвет по време на пандемия! Установяваха се правила на базата на опита.
Както той споделя, всяка болест идва или от въшките, или от бълхите!
Това е категорично и окончателно и никаква световна пандемия не може да се случи без тях.
Някога, в 52-ра (сега ми светва откъде идат проблемите на 51-ви набор), е имало такава СЪЩАТА, като СЕГА, епидемия и всичко се е решавало с дезинфектиране с нафта.
Той тогава, младеж на 22 години, като фелдшер е ходил с каруца … да вземе един варел с разредена нафта от … Карнобат, и е пълнел пръскачките на … не разбрах чии. Разбрах, че е бил нещо като началник на тези с пръскачките, и те са ходели из къщите! Даже и заможните, разни богаташи /презрително/, били въшлясали. После се оказва, че не били въшки, а бълхи!
„За 24 часа една бълха става свекърва“… изрича по Генералски, нетърпящо възражение и ме поглежда! Викам, ти нали знаеш, че една свекърва преди това е била снаха. Това минава покрай него, защото що да го носи слуховия апарат. Последното го разбирам половин час по-късно. В този слухов апарат се концентрира нашето разбирателство
Той се прави, че не чува. И аз се правя, че не ме чува.
Премиер и президент.
Та, СЪЩОТО това като СЕГА го е имало и тогава в 52-ра, обаче тогава са хванали всички пенсионери, без да им дават по 1000 кинта на месец!!!!! – многозначителен поглед, с по една пипетка да ходят да капят капки с разтвор с гасена вар във всяка локва (не разбрах какво общо иа с въшките, обаче аз съм снаха, демек недоразвита въшка, и мен негасената
/ може и гасена да каза/ вар не ме лови!) 🙂)
Като ми разказва така: как нищо ново няма, се сещам за Виртуализацията, за виртуалните процеси и памет, за виртуалните процесори и … как нищо ново в основните принципи няма. Истината е, че всеки етаж над първия е виртуален и ние живеем не на 7-ми етаж, а на виртуален 6-ти.
Обещавам, освен, ако не ме пита някой, да не разказвам това.
/ край на първа част. Втора част в 08:45 /
/* Част втора */
Живот по време на пандемия 🙂 За всички, които не познават лично Генерала, на снимката по-долу е Дон Корлеоне на задната седалка 🙂.
Генералът, да е жив и здрав, от десетина година вече няколко пъти експериментира с прескачане между реалното и нереалното, което не е виртуално.
Започна се с няколко пукнати прешлена при камшичен удар, докато носеше една табуретка, докато му казвахме да не я носи. 🙂
Тогава за сефте разбра, че ще е безсмъртен и има да тегли с бълхата (виж първа част) в обратно развитие. От този период остана и прочутия диалог между свекър и бълха „Искам да си ходя!“ „И аз искам да си ходиш, затова ще правиш каквото ти казвам!“
… неговата виснала долна челюст,
и благодарността в погледа му, когато си тръгваше … 🙂
няколко месеца по-късно, прав-здрав и без парализа в движенията! Благодарността му беше към съдбата 🙂.
После реши, че му има нещо на стомаха, или на червата, или на нещо друго от хранителносмилателния отходен тракт, та се наложи да го водим до Стара Загора.
Беше решил, че само там ще го оправят, той ги разбира тия неща, щото един негов познат го завели там, оперирали го и после още 30 години живял. Нашият човек беше на 87! Да е жив и здрав! Оказа се, че е доказано здрав, и нямаше шансове да се оплаква!
Инак там стана приятел с няколко светила на медицината, приятели на недоразвитата бълха 🙂.
ВърнА се! Две години по-късно, реши да си разпалва печката с мощно духане, и тъй, ден след ден, до първия инсулт. 🙂
Късметят беше, че въшката (никога не ми е казвал така, винаги ми говори уважително неопределено, дори със страхопочитание) вдигна телефона и на неговото „блбладайданнера“(които са чували как говори човек с половин парализирано лице ще ме разбере) и извика на Гешче „Инсулт!“ и хукнаха двамата на 4 колела до Най-чистия въздух на пътя на лукойлските димища, та … до 40 минути беше на системи!
Оттам му остана да се прави, че не може да приказва ясно … с Геша, щото като е с въшката си приказва много бавно, точно и ясно, като един лектор на семинар!
От периода на възстановяване останаха неповторимите плетки, на които се научи: шапки, шалове, цветя и мартеници, цялото Сухо Дере е декорирано. И какво ли не!
Всички са запознати с това.
И тъй … две години след изпълнението с инсулта, вече на 90, последва едно обаждане, в което той притеснено ни обясни, че има различен пулс на лявата и дясната ръка!
Някъде началото на ноември 2019.
Първоначално се спогледахме недоверчиво, с едно на ум за неговите медицински умения, придобити по време на казармата, обаче пак хукнахме. После се оказа, че има нещо на някаква клапа, обаче сърцето му е здраво (да е жив и здрав) и с един добре премерен режим и лекарствена диета се стабилизира!
Беше много разочарован, че не се налага да го водим до София за преглед, защото един негов познат … наясно сте.
Оправихме го! Първите 10 дни беше притеснен, после Хамлет отново се появи. Знаете онова шумно-мълчаливо присъствие, което има за цел да привлече и задържи вниманието на околните. С цел театърът да не е на вятъра, Геша му се връзва, за да има все пак публика.
Да, ама докторката има неблагоразумието на контролния преглед да сподели пред него, че е „пушка“! Тя, милата се заблудила от слуховия апарат, който има избирателна пропускливост на звука (по-скоро филтърът е особен). И мислела, че не я чува. Това е от батериите, с които всеки път лъжат Геша, щото само Генералът разбира от батерии!
И понеже един ден го изпуснах от полезрение, Геша има неблагоразумието да му изрече скверните думи „както решиш, ама не е много разумно“, и всичко това на питането дали може да си иде на „сухото дере“ или там как му викат.
Това твърдо разбирателство, че може да постъпи по свое усмотрение, дръннал на една комшийка, която дошла в наше отсъствие и го отвела на … онова дето или е сухо дере, или след сухото дере.
… Геша посмя да ми каже няколко часа по-късно,
Гергана вече знаеше.
Беше 19 декември, и тъкмо бяхме платили прасето!
Генералът категорично отказа да се впише в новогодишната суматоха на деца, внуци и правнуци …. и на 3-ти януари го прибрахме с почти 42 градуса температура. 🙂
И тъй като бълхата освен недоразвита такава, е малко свекърва, и малко тъща, и понеже зетя на бълхата точно на 3-ти януари има рожден ден, след като изяде порция калай и смъкна температура, Генералът беше оставен сам дома, прескочил трапа, а ние си прекарахме един нормален рожден ден на Ники.
Беше едва 4-тия ден след първата проява на Короната.
Оправи се!
Минахме и периода с викова от моя страна, и инат от негова, инат от моя страна и позата на Хамлет от негова. В крайна сметка, разбра, че нема как с тази ни бълха, ни въшка, и
… се оправи 🙂
Днес Генералът е жив и здрав, да ни е жив и здрав! Не отваря и дума да си ходи на село.
Само един път изрева, че има много работа, и ние му пречим да си я свърши, защото … требе да прекопае някакъв чесън и да вароса едни дръвчета.
И да дойде до разговора тази вечер : /* то всъщност това исках да ви кажа */
Човекът се оплака, че миналата година тиквите не му станала, ама мисли … тези дни да сее едни цигулки, ако не е много късно.
Какво да ви кажа! Важно е да има план! 🙂
Да пием по едно кафе, защото помагало срещу заразите. 🙂 Ще ни подмине короната!
Нека да имаме планове и те да се провалят, като всеки провален план да остава у нас вкус като от турско кафе: гъсто, леко горчиво и накрая сладко. Ароматът е важен!
Хайде, останете с бТВ или с Нова, или с БНТ!
Нееееееееее не с бТВ. Появиха се няколко лидера!