За сефте в При Шопа

Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …

Част Първа:

В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..

Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.

Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.

… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка

За простичките неща

Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.

Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане – нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда – от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане – един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.

Важно е, че сме живи и будни.

Възраждане

Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като “трупи”, демек спиртосани кютуци).

От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.

Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.

Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва … защо, кой беше инициаторът ?! … защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия

Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!

Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:

туршия – задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.

червеното вино – цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..

поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски …

пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.

Кюфтетата – не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат

чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата …

екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите

сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още

обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива

Носталгия по Капана


На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани – една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите …
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват “.. боб в гърне, боб в гърне ….”, какъвто наистина предлагат в менюто.

Узаконена простотия

Бургас беше кротък, интелектуално плътен град, наситен с аверчета.

След това дойдоха айтозлии, карнобатлии и осраха пейзажа

На върха на “Кирил и Методи”, срещу Автото, има голям ъглов блок от червени тухли и там винаги е прохладно, а преди няколко години откъм Демокрация имаше кафене, с най-доброто и почти най-скъпо кафе в Бургас.

Още от април масите се слагаха в специално пригодени места за паркиране на времето, а около тях имаше храстчета и трева, подобна на онази по голф игрищата, което веднага показва, че кракът ми нивга не е стъпвал на такова място

После стана Фурна, по-скоро хлебопродавница, която почти никога не работеше, а беше адски луксозна, което наведе всички на мисълта, че там се перат пари …

После стоя затворено, май … и днес сутринта пътуваме от Отрезвителното към Офиса.

Отвън има шатри
найлонови, в претенциозно черно и бяло, което е изклчително подходящо за улична кръчма

Идеята за лукс е толкова засегнала мозъците на дизайнера, че той е окосил тревата и е покрил пръстта с камъчета тип “мозайка” като в пода на банята на старата ни къща

Палмите, толкова присъщи на местната флора и засадени в дървени каци, са заменили свежата до скоро тревица на неадекватното заведение появило се до още по-неадекватния светофар до Чадъра.

Фигури от черни и бели камъчета (и сиви разделителни такива) са покрили тревните площи, които са вече бивши.

Някой безсрамно е узаконил поредното вандалско действие.

Максимус или малко пичове без ангажименти

Може да не сме забелязали всичко, но все пак ние да си кажем ….

В клуб Холивуд – Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер – време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема – поне така ги показват в старите български филми.

Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог – толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место … и аха да се обърне назад за подкрепа.

Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло – трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус – като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П … :).

Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня “време за мъже”.

Кофти – за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.

Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. “Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка – дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите – от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.

Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка – стоят добре с другата гривничка по-горе.

Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек – BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.

Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото – ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е “от – до”, демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно – може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация – това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си – искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате – може да си купите и една реферска свирка – сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената – не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол – ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите – включително баба тина и мадона – много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може – вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете – не се налага

ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон

Шкембеджийницата на “Оборище”

Шкембеджийницата на “Оборище” комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин – те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица “Оборище” в пресечката между “Гурко” и “Иван Богоров”.
За Нормалните бургазлии – близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците – срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии – зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.

ДУХЪТ НА ТИГЪРА

Адресът “Цар Симеон” 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно – по диагонал срещу “ЕвроШоп”. За онези нашественици, които казват “отивам на море”, вместо “отивам на плажа” – като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника – минавате “Златна котва”, после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. … е това е мястото – на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.

Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места – маси и пейки а’ла Димо и подходящи за целта покривки – чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.

Ракия – обикновена поморийска (малка) – 0.55
Бургаско наливно голямо – 0,87
Марули с яйце – 1,38
Чушка бюрек – 1,28
Пържени картофи (без) – 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) – 2,68
Безалкохолно – 0,60
Каменица бут. 1,06

Много точна маджа – пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! – 1,56.

Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ “Голдтекс”,
Улица “Яворов” 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :

КИНОТО – по-късно

На 30.Март – около 20:30 часа (предпоследна фаза на маневрата)
След първия (пилотен екип), решаваме да направим контролен преглед на пациента и се явяваме в Киното в прилична възрастова граница и прилично състояние – трима яки състезатели на крехка възраст между 41 и 48 години. Естествено всичко върви по план, но този път вместо на оня симпатяга попадаме на една сладурана Даниела.
Момате е почти истинска сервитьорка и отговаря правилно на теста … Тестващо сме настроени, защото на другия ден трябва да се проведе държавен изпит в един бургаски университет, в един факултет, в който се употребява правилно.
Няколко бележки: много силна музика, червено вино – само 4-5 чешита, при това собственикът трябва да наблегне на възпитанието на бармана, който нито ни изпрати по Даниелка (сервитьорката) отворената бутилка и не ни предостави тапата.
Обаче хрупкавите филенца са ОК!
Цени, меню, съотношение:
Марули без краставици с едно яйца: 2,29
Второ яйце: 0,49
Ракия обикновена: 0,69
Минерална вода бутилка голяма (1,5 л): 2,50 /абе кво става в тая държава/
лимон: 0,98
Кока кола: 0,79
Хрупкави пилешки филенца: 3,99
Червено марково вино: 9,99
“ВАС 2000” ООД гр. БУРГАС, ул “Александровска” /Първи май, Главната/ 53 Кафе-клуб “К И Н О Т О” (това кафе-клуб ни обиди, защото, ако предварително бяхме прочели, че във фирмата на бирарията вместо Софийско тъмно присъства презряната следобедна течност). БУЛСТАТ: 102670185; Дан.Номер 102135810

laVatza КАФЕ

Това е в подблоковото пространство на Червения блок на ъгъла на “Кирил и Методий” и “Демокрация” (Толбухин) – на страната, която гледа към Морската. Сборен пунк преди да се навлезе в онази фаза, сле която се отива в дискотека (Елит е на 300 метра източно/югоизточно).
Интериор решен в синьо и жълто – освежаваща комбинация за излизащите от плажа навлеци и достатъчно контрастна, за да внуши на хора в нашето състояние, че още не сме я докарали дотам …
На входа има поставка с вестници, тъй че няма да скучаете, ако сте сами. Можете да инсценирате и очакване, за да не Ви притесняват.
Много сериозен аргумент за отсядане: на едно картонче под стъклото на масата пише, че ако поръчате бира ще ви донесат и сандвич?! Не рискувахме :)).

Можеше момата да е по-усмихната, но пък столовете бяха много удобни.
Кафе, една кола и една фанта – 1,85 – прилична цена за качеството.
Много засукана касова бележка – дават ви я в обложка (папка – тъмно синя).