Пуйката на първокласника

Буквар за първи клас. Буква “Й”, иди обяснявай кой звук е. Стр.41 – горе в средата. Едно нещо и “й” по средата.

“Бабо, какво е това … жадни за знания очи на Дидинка са вперени в мен.

“Пуйка” казвам аз.

Тя ме гледа уплашено. “Не, не е пуйка! Друго е …!”

В този момент от другата стая, четящ поредната книга за Мери Попинз, БатеМиСашко се провиква, помнейки на изуст забавностите от преди 3-4 години: “Гайда!”.

Впервам поглед в Нещото … Гайда е ма.. .. стара!

Да пием за това, децата да запазят реалната представа за предметите или просто представата за реалните предмети!

И … тъй 🙂)
Затова таблет ли! Смартфон ли! – в градината!
Да знаят, че червените чушки са първо зелени 🙂
И картофите не се берат като домати, както си представяше Старата Графиня до 47-мата си година.

… може ли сладолед?
Ще спра да отказват онези удоволствия, чиято форма не трябва да забравят.

А тук представям текст от следващата страница. Упражнения за “й” … Има го един път срещнато. Но пък какво значи “рони нара” е сложно и посветихме около 10 минути да покажем в Гугъл какво е нар, и защо не се бели, ами се рони:

Муна е маймуна умна,
рони нара умно Муна.

Иди сега купувай и пълни ученически раници за първи клас….

телефонен тероризъм

Телефон звън в офиса … тъничко детско гласче ми съобщава името си в съчетание с “Източно европейски финансов съюз” + още няколко думи, който борави с публични данни … Преди два дни същото гласче ми предложи нещо, в което имаше “бизнес ала бала каталог”, за да ми изпрати проформата за подновяване на договора, който иначе никога не е бил нито сключван, нито плащан, та сега седя и чакам да ми иззпратят информация кога миналата година е извършено плащането, че при нас не е отразено. По-оня ден, същото нещо ми се обади, за да ми предложи да ми изпрати проформа за подновяване на договора за оптимизация на някаква страница, ама не знаеше точно къде, но тогава работеше в …. Гугъл.
 
………..това е телефонен тероризъм!

Брулени сливи

Добро и свежо утро!
Добри и вехти мисли на вас и мен :). Нека нищо ново и изнанадващо да не се случва!
Колко хубаво се движат клоните на сливата през прозореца. Изразено в “цифри”, давам си сметка, че е около 11 метра висока.
Яд ме е, че Бронте е заела “Брулени” преди доста години с едно комплексарско, мрачно, полубургаско настроение, което отгоре на всичко, в една авангардно ориентирана английска гимназия требеше да анализираме през терминологията и ценностите на социалистическия реализъм. Голяма мъка беше да обръщаш “героите”.
Е това “героите” винаги ме съсипва с безумието си, защото със съдържанието, което се вкарва излиза, че сме герои в собственото си ежедневие.
Не, че не е героично, ама … хайде нема нужда!
Менгемето на времето ме принуждава да стана, да хайбърнейтна(!!!!) лаптопа и да нахлузя някакви дрехи, с които да потегля къде УнищоженияГрад.
Хайде! 🙂
и много весели случки -стига моткане!

Утринни мотканици

офлянквам ли се или се назлъндисвам

Чудя се кое от двете състояние по-приляга на онези утрини, в които требе да се подкарам към Бургас. Ей, на! Вместо да се подготвям за тръгваме, сядам да споделям състояния, като се прикривам, че пиша нещо много важно по-работа.

.. хм … всъщност то това ми е работа де

Хайде и със здраве днес :))

И с пари утре!

Дъждовно

В гората, както казва Ilario Astinov, най-харесва ми Онова дъждовно време в неделя вечер. Може и в петък.

Влизаш пред онова с Огъня, гледаш през прозореца и вратата (евентуално, ако се пече нещо) и се радваш на Природата, която полива вместо теб.

Безсмисленото пилеене на вода от същата тази Природа, ти дава шанс да работиш върху себе си и да градиш семейно разбирателство базирано на “нищо не може да се прави в градината” 🙂)

Наздраве!

Добро утро в неделята на модерното гринъри :)

Мърдащият градиент на люшканата след дъжд и град слива е вариация на онова модерно гринъри … Слънцето непредпазливо се задява със свободното ми време, а Геша направо го краде 🙂
 
Пуснахме ДДС-то. Днес всичко се майтапи. Едни бутони се не показваха, и само цигарата на търпението, магия известна от автобусните спирки, спаси дереджето, и показа бутоните … Счетоводител и краен срок са две успоредни прави, които обаче се срещат и пресичат в безкрайността на нервите на околните. :)) … сега коси спокойно, а аз нервно наваксвам моето изоставане.
В съседния двор има един равномерен звук, който не е змийското тракане на зъби, обаче е със същата честота като от някаква птица. Слушам за Кристиян и Саня, и за голямата работа, която станахме пак. 🙂
Русе ме изненада. Много.
Русе - библиотеката

Гергьовден

По Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица!

Би следвало днес да сме вързали бюджета за следващите 319 години, а след това едва ли ще ми пука :)). Както винаги минавам дереджето през лична призма, и затова освен агнешни неща, на Гергьовден има онези цели миди с ориз, за които взех тертипа от Събина.

Гергьовден!

Между Първи май и Гергьовден

Пропуснахме Априлското въстание! … отново.
Едновременно е сряда, втори ден от работната седмица и се усеща като края на седмицата. :))
 
Добро утро! 🙂
Живи и уморени сме, от които първото е по-важно :).
Вчера обещавах наляво и дясно едни простотии дето се чудя как ще се случат, обаче … трябва!

Великденски дъжд

Дъждът винаги идва неочаквано, особено когато е предсказан от синоптиците. Чакаме го от известно време, майтапим се, и накрая той се излива отгоре, точно когато имаме да доопънем една мрежа и да разсаждаме марули.

Първата работа в такива дни е да установим какво точно няма да свършим, защото в крайна сметка трябва да знаем как ще се сгъсти времето след това.

🙂 Дъждът обаче дава шанс да седнем пред камината, работейки нашата полувидима работа, радвайки се на топлината.

 

Великден и печено агнешко

Някак си вяло минава Великден и отдаването на почит към Онзи, който е изкупил греховете ни. Понякога не знаем, че сме грешни. Друг път си въобразяваме, че другите не го знаят.

Казват, че признат грях не е грях. Обикновено признаваме греховете си, за да се похвалим, щото ако си сторил зумлук, и не се разбере за него, някак си емоционално си прецакан.

Грехът е грях в подходяща среда, при подходяща база и възможност за сравнение.

Сега да си кажем нещо полезно. Печено агнешко. Проста рецепта, за която е важно да има 2 компонента. Основното е прясно агнешко от жертвено животно, отгледано на пасище, и второто е някой, който да го нареже.

Обикновено обядът и коментарът около агнешкото се свързва с пещ и цяло агне, но тутакси споделям, че тези приказки всички ги приказваме, а някои, родени преди повече от 75 години дори помнят и усещането “Мама като го сложи в тавата, и го запечатва в пещта и сутринта е готово” …

Както се приказваше в едни приказки – или агнетата са били много дребни, което едва ли е така, или тавите …. маниии! какви тави.

Споделям също, че огромната ни фамилия, състояща се от 10 члена и членчета, успя да се справи само с около 1/8 от цялото агне. Разбира се, то беше съпроводено от шкембе чорба, чорба от агнешки чревца, дроб сърма, и други великденски украси.

Понеже идеята е в обещанието да се казват полезни и позитивни неща, то да кажа моята рецепта за печено агнешко, което се случва за 10 минути:

  • агнешкото се нарязва на порции, като в процеса на нарязване фурната се включва отдолу на 4. Давам този измерител на нагрятост, съотнесен към печка Раховец, производство 1981 година,
  • червен пипер, олио – смесват се и се разбърква
  • с ръце се омазват мръвките една по една, и се нареждат в тавата
  • вика се някой, който да пусне водата от чешмата на подходяща температура
  • в една кофичка от кисело мляко (измита) се разбърква сол на вкус и вода и с него се залива агнешкото. Гледате в тавата да има поне 2 пръста вода, защото иначе месото не е сочно
  • пъха се тавата във фурната и се пече между 45 минути и час и 15 минути. Няколко пъти се обръща месото.

Дома след това печено агнешко се пие с бира, или червено вино.

Това е! 🙂