Никулденски шаран

Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран …

Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.

И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е “гол”. В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.

След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се “оваля”. Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са “сухи” и стават за овалване.

Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран – пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят … започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен …

И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава – дълбока – ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект

отделно се задушават:

5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска

двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави – обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само “дървеното им режа” … това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток

малко домати – аз не обичам варени домати и затова ги спестявам

орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат

един лимон на резенчета – с кората!

може малко портокал – с кората!

една две чаши вино – някакво, може и полувкиснато

морков(-и)

стафиди

червен пипер

маслинки

и всичко това се задушава

Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.

На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.

След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.

Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре

Пъха се във фурна и се души наоколо – като замирише на готово се вади.

позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните

посвешавам горното на дъщерите си

Носталгия по Капана


На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани – една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите …
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват “.. боб в гърне, боб в гърне ….”, какъвто наистина предлагат в менюто.

Кухи лейки в турска баня …

Руски псевдофирми дерибействат на Българския пазар

След нашествието на комшийчетата на т.нар. пазар стъпиха руски псевдофирми, посветени на т.нар “оптимизация”. Скудоумието на търговците на имоти стигна до там, че приемат пускането на три статии в различни пермутация за оптимизиране. За това, забележете, им требе ефтипи-ту ….

Единствената прекрасната и безспорно много много правилна цел на фирмите “оптимизаторки” е да си вземат пари от кухите лейки. И с право. За разлика от нашенските “търговци” на имоти (реалтери), те наистина са търговци. А има и правило Простотията требе да се заплаща!

На руския пазар вървят луксозни имоти, завършени – това е истина. Но по-истина е, че в момента нищо не върви, т.е. “руснаците” просто се усетиха отново преди нашите търговци на имоти . И хукнаха към БългариЯ на разходка, като този път не плащат, а биват развеждани в луксозните каруци на преждепечелившите … Представете си колко требе да е прост един руснак, който отива и купува 19 да речем апартамента в строени по бързата процедура (съкратено производство) итонгови дворци….

Наивникът КЛ (Куха лейка) получава спам (застояло телешко, защото тя/той няма как да е крава, тя/той е просто теле) и като последно говедо започва да каканиже – предлагат ми да ми направят СЕО-то. СЕО-то, СЕО-то …

По-наивните олекват с около 1000 евро на месец, за да попаднат на първа старница на рамблер или яндекс на посочениет места могат да играят около 10 фирми :)) Само в Смехургас, наисвниците са около 30 :)), а в цяла България, а и не знам на колко още места – представете си за какъв бизнес иде реч

Истината за горепосочените търсачки е, че когато требе българска фирма за “имоти” да иде на първите места “фирмата търсачка” изпозлва фирма посредник, най-често някоя кака Кузнецова, Трепецова, или нешо друго, което в общия случай е душевен травестит, за плащане на реклами, като руснаците са доста по-интелигентни като търговци от отчаяните Реалтори

По-интелигентните Продавчици се усетиха, че с “оптимизация за яндекс и рамблер”, каквото чудо нема, щото там си плащаш като попче за място, няма да стане и затова започнаха да зарибяват свои колеги, поради простатната причина, че руснаците усетиха недостига ни и играят тип пирамида, ако доведеш клиент – печелиш

След като проследихме трафика на няколко оптимизирани сайта установихме, че нашите хора имат 30 посещения през яндекс, което за простат сума 1000 или пдори 500 евро си е сериозно нещо! От тези 30 посещения около 12 си ги бяха навъртели сами, радвайки се на позиция 1.

След преглед на сделките на фирмите с оптимизирани сайтове се оказа, че …. сделки йок, което на руски ще рече “нет”.

Няма значение обаче дали си в руска или турска баня, важно е, че ако си калпав, винаги зад гърба ти ще стои някой ….

Бургас поиска публичен дебат относно насилието, показвано по телевизията

Ролята на Маша (казано по друг начин ръжен, дилаф, или друго подобно грозно и полезно за собствнеика си устройство0 и отива на Община Бургас. “Маша” като име е онази иначе казано “мурка”, която Чапай и Петка много обичат. Редовият бродяга, упражняващ се в off road из бургаските тъми, се чуди откъде им идват наум всички тези мърди идеи.

Смокините на Нана

Нана е съседката в Смехурково, с която щях да играя като дете, ако бях отрасла на село. Само две години по-възрастна от мен, тя изгледжда поне 10 нагоре, независимо от усмихнатата циганска хубост на лицето и, които е готово да покаже щастие всеки път, когато я заговориш или поискаш акъл. Тя някак си посърна, откак почина мъжът и, с когото явно са живели в разбирателство.
Нана говори тихо, за разлика от мен, градската алармаджийка, която замърсява тишината на комшулука с шумни разговори по мобилния, с пренасяне на 2-3 лаптоп-а насам-натам из двора, според мястото на поливане, варене, пиене или просто инспектиране на работата на Геша, който копае, докато аз мрънкам.

Нана непрекъснато ми дава разни неща и аз няколко пъти я обиждам като и казвам, че искам да и платя – доматите, другите домати, царевицата, морковите и други хубавини, които тук имат друг вид, форма и са винаги различни.

Нана планира.
Предната вечер обикновено ми заявява: “Утре да ми дадеш три кофи да ти напълня с домати, да си ги свариш”, и с това ме забива.

Трудно можеш да и направиш услуга, защото тя изглежда на човек, който има всичко – къщата си, навеса в двора, двете си отраснали деца, към които е страшно мила, и няма моите амбиции за наследниците.

Снощи Нана ,срещайки Гергана я е информирала :), че сутринта ще ми набере една кофа смокини, за да сваря сладко. И то е ясно, колчем мина край двора и, там има една тухлена ограда и до нея смокиня – не много голяма – като храст. но толкова отрупана, та аз съм 5-тата, която ще прави сладко от нея.

Сутринта Нана вече е набрала смокините, подава ги пре оградата и докато пушим поедна цигара, успява да ми даде кратки и точни указания за сладкото, което снаистина стана:

Смокините да са узрели, но да са с полузелена кожица и да не са разпукани, че ще стане конфитюр, а не сладко. Тук тя добавя, че като даде на още няколко приятлеки и като остамнат другите много узрели ще направят със сина си ракия от смокина – предстажвих си аромата!

Смокините се мият и отгоре се реже дръжката ама плътно – да не се зачеква плодната част със семенцата. Важно е да се знае, че една доза е от 40 смокини – по тях се измерва:
на 40 смокини – 1 кило захар
на 1 кило захар – две чаени чаши вода
завира се и като заври се пускат смокините
ври докато си сменят цвета … (е това последното да си призная е на око, защото мярката смяна на цвят е огромна и зависи от монитора в моите представи, а иначе просто ще усетите аромата)
десетина минути преди да се свали от котлона се слага около една кафена лъжичка лимонтузу
после се вади, слага се в бурканчета – като първо се слагат смокините разномерно разпределени и после се излиза сиропа

За моя изненада смокините останаха цели .

Бургас: Приказки от пясъка

Пясъчните фигури живеят, защото зрънцата се скрепят с кал (глина, фиксатор) или нешо друго – не знам какво.
Попадаме в раковината на фигурите в неделната юлска вечер, пълна с вятър и комари.
На 200 метра са Шатрите (преди няколко месеца щях да кажа Капаните) на бургаския плаж. Бели балдахини се смесват с миризмата на прегоряло олио и настроението става някак си чалга
На пръв поглед фигурите не са нищо особено – хора без работа са се сетили да се заиграват с пясък, и бизнес правят от това.
После започвам да виждам детайлите








Портиерите

Портиерите пазят нещо, което се движи около вертикална ос.
Това най-често е врата или порта, но може да е персона, хванала с една ръка нещо и въртяща се около носителя на това или друго нещо.
Портиерите са най-абсурдното общество, защото те са винаги прави, което ги прави пълно линейно пространство.

Дългът им е да не позволяват нерегламентирано преминаване през точно определена отсечка, без значение, че останалата част от правата е свободна
Наличието на врата сред полето задължително изисква присъствието на портиер, защото в гъсто населени места минувачите се контролират един друг за нерегламентиран достъп, докато сред полето най-често няма кой да те види и току виж си преминал точно през вратата, вместо кротко да я заобиколиш
Портиерът има специфичен безапелационен начин на изказване и

Обикновено след като си преминал една врата требе задължително да преминеш още няколко, а в почти всички случаи се налага четен брой преминавания през една и съща врата
Конфигурациите на врата са:
последователна
успоредна – в оня изроден вариант, в който успоредните прави съвпадат

И в двата случаи всички елементи на конфигурацията се пазят от един и същи вратар, докато в случаите на единична врата – от няколко недомислека, с което се решава проблема с безразботицата
При последователното наслагване на вратите портиерът върви успоредно с преминаващия, като леко подтичка пред или след него, като във втория случай в последния момент хваща непослушника за яката (или за врата, в смисъл на шия)
Във втория случай и портиерът преминава на зиг-заг през вратите, но винаги от другата страна, заемайки във всеки момент позиция по тангентата на охраняваното пространство

всеки контакт с портиер води до безсъние

мъдри спомени за бургаските реални и уеб сайтове

В мъглата на малкия петък, little friday, както го нарече марк, който има да си плаща, прескачаме мудно, но весело между отврата на строителния сайт отсреща и смущавашата наглост на недоволството на телефонистите, които искат най-бързите уеб сайтове без пари, ако може

кретеновидни създания висят от покрива на новоиздигнатата 12 метрова конструкция от другата страна на 5 метровата ни улица пред офиса и ме разсейват

нет-а иде от време на време, особено при прекосяване на границата

по скайп-а някой реве, че му ставало много бавно и накрая разбрахме, че става въпрос за зареждането на администрацията

казвам му, че по принцип администрацията е бавна работа, предвидена да удължи времето на съществуване на нишката на бюрократичната закачка, особено ако администарцията е съвкупност от създания, които за сефте почват да администрират и все още не могат да се усетят, че не са в “опозиция” на бате си

после разбирам, че говори за админ панел-а на някакъв сайт

в главата нахлуват спомени от полудетските години, в които дори четяхме

<< земното притегляне беше спаднало и всички мъже имаха ерекция>> това е отговорът, който всеки път ми иде като ми зададат въпроса що нещо им се отваря бавно
щото бавните работи бързо стават

<< тръгнала румяна за вода студена >> пък гърми в главата ми като резултат от полизурски подпитвания, касаещи фалша на SEO
каквото и да “оптимизират” галфончетата от офиса в отсрещната маза всичко ще зависи от онези 1000 думички, които ще напиша, ако не ме мързи и две-три врътки. които ще кажа на някой в офиса тук да направи
обаче ме мързи

гадът на покрива е почти готов да се изтърси

и сега няколко часа по-късно седя в смешното село Тръстиково
маркучите са пуснати в “бахчата”, ако може така да се каже
внукът на Васила минава по улицата и ме пита закачливо: “Има ли нет? Има ли?!” и аз вдигам thimb
става ми смешно, защото малко преди това баба му е минала край оградата и е питала със същата закачка “Има ли вода? Има ли?!”
жената е весело учудена, че галфони като нас, които преди да пуснат помпата пускат лаптопите, са успели да засадят почти толкова, колкто комшиите
най-весело обаче става, когато геша минава по “верандата” да влезе в къщата и ме пита “Как е нет-а? Как е?!”, а де факто знае, че ако нет-а не е както требе отдавна шях да му правя компания с бирата до помпата

Иван Костов и Олег

в скайп-а ми стои нещо като позив, който ме инициализира като “a fan of Ivan Kostov”
причината е прозаична – той е моята зодия, а по дефиниция съм фен на зодията си и на себе си като дефинитивен неин представител
тутакси бях разпозната
една кака дори ме адна във фейсбук-а си
в бсп са го забелязали, защото са ни клиенти, но и те са фенове на костов
днес един руснак, с когото требе да поработим по някаква простотийка, за която на нас ще ни платят ме пита

[16:12:04] oleg каза: А кто такой Ivan Kostov? 😉
[16:12:13] tanya каза: ?
[16:12:20] tanya каза: :))
[16:12:45] tanya каза: екс премиер министр Болгарии
[16:12:56] tanya каза: dark blue :))
[16:13:01] oleg каза: Я думал артист
[16:13:05] tanya каза: нет :))
[16:13:10] tanya каза: он политик
[16:13:48] oleg каза: Молодец
[16:15:20] tanya каза: кто? ааааа
[16:15:38] tanya каза: ето мьi молодци :))