Тази снимка винаги е стояла в моето бебешкото албумче.
Беше първата, залепена почти на корицата, докато оня вандал сестра ми не я разлепи и полускъса, както стори и с много от останалите страници.
На нея в реда на записване са майка (на 24 г), татко (33 г) и леля (22 г).
Правена е през есента на 1959 година – само няколко месеца преди да се родя и един ден преди леля ми да замине от Бургас за София, като горда студентка по математика.
Харесват ми. Има суета, която аз нямам и която изчезва с времето, защото повече висим пред скайп и в кръчмите и не умеем вече да се радваме на срещите. Тегелите по Главната за последно ни радваха около 80-та година на миналия (XX) век, когато се докарвахме и се кипрехме, срещайки гаджета. Днес критерият за свалка е каруцарският възглас на нежна кретенка с крушовиден задник и мръсотийките в private chat-a.
Майка и леля имаха много красиви дрехи, а вратовръзките на баща ми малко по малко преминаха в Геша. Рокли и блузи все още стоят в шкафовете у нас. Естествено никой не може да ги носи, защото талиите са били толкова тесни и бюстовете толкова по-добре оформени.