Tag: Главната

Тази снимка винаги е стояла в моето бебешкото албумче.
Беше първата, залепена почти на корицата, докато оня вандал сестра ми не я разлепи и полускъса, както стори и с много от останалите страници.
На нея в реда на записване са майка (на 24 г), татко (33 г) и леля (22 г).
Правена е през есента на 1959 година – само няколко месеца преди да се родя и един ден преди леля ми да замине от Бургас за София, като горда студентка по математика.

Харесват ми. Има суета, която аз нямам и която изчезва с времето, защото повече висим пред скайп и в кръчмите и не умеем вече да се радваме на срещите. Тегелите по Главната за последно ни радваха около 80-та година на миналия (XX) век, когато се докарвахме и се кипрехме, срещайки гаджета. Днес критерият за свалка е каруцарският възглас на нежна кретенка с крушовиден задник и мръсотийките в private chat-a.

Майка и леля имаха много красиви дрехи, а вратовръзките на баща ми малко по малко преминаха в Геша. Рокли и блузи все още стоят в шкафовете у нас. Естествено никой не може да ги носи, защото талиите са били толкова тесни и бюстовете толкова по-добре оформени.

Адресът “Цар Симеон” 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно – по диагонал срещу “ЕвроШоп”. За онези нашественици, които казват “отивам на море”, вместо “отивам на плажа” – като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника – минавате “Златна котва”, после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. … е това е мястото – на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.

Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места – маси и пейки а’ла Димо и подходящи за целта покривки – чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.

Ракия – обикновена поморийска (малка) – 0.55
Бургаско наливно голямо – 0,87
Марули с яйце – 1,38
Чушка бюрек – 1,28
Пържени картофи (без) – 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) – 2,68
Безалкохолно – 0,60
Каменица бут. 1,06

Много точна маджа – пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! – 1,56.

Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ “Голдтекс”,
Улица “Яворов” 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :

Разпознаване на истинската кръчма
…. сядате
…. тефтерът се пльоска на масата и се пита “като миналия път ли?” дори и никога да не сте влизали
…. казвате “една ракия” и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
…. март/април до средата на май – марули с яйце (“великденска” е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
…. през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
…. ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
…. без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като “шопска салата”.

… следва