Tag: бургас

много искам

някой от многобройните ми приятели художници да вдигне телефона и да ме покани на изложба, вместо някаква мома да ми праща по мейла покана без текст, с линк към някаква ФБ страница и един ужасно некадърен плакат, достоен за социалистическия извратенизъм
благодаря на всеки, който им го предаде

няма да кача плаката във ФБ – срам ме е, но го слагам тук :))
сега пак гледам плакат
кой ненормалник е решил да слага тия клошари гларусите за символ на нещо си
за един бургазлия гларусът е крясък, който буди туристите, с детски глас
гларусът е вонящо птиче изпражнение върху прясно чиста дреха – не винаги се пере
гларусът е оново, което отмъкна чироза
гларусът е онова, което отмъкна луканката
гларусът е онова, което изяде гълъба

гларусът е кацналата в казана птица

Хорът при Пионерски дом Бургас, с диригент Милка Стоева

В първия момент, когато попаднах на снимката, се опитах да различа познати физиономии в горния десен ъгъл, включително собствената си. Обаче на чист български установих – Йок! И отчайващото – очите вече не държат или пунктирана връзка на главния мозък с окото. Миг по-късно долният ляв ъгъл визуализира истината за проблема с очите – годината била 1985, а това е 6 години след като завършихме гимназия.
Иначе всичко е еднакво. Червените униформи (на момчетата бяха бели, но пак червени им казвахме), Милка, усмивката, която се вижда през кока на тила. И дори си спомням точната височина, на която е лакътя и, когато вдигне ръка, за да ни подкокороса да подлудим публиката. Ние и нея правехме на луда, но това беше мисията ни.
Друга ми беше приказката. Като видях снимката си казах – Я! една снимка от времето, в което бяхме малки, преди да установя, че е от времето, в което вече сме били Големи.

Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като “трупи”, демек спиртосани кютуци).

От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.

Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.

Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва … защо, кой беше инициаторът ?! … защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия

Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!

Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:

туршия – задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.

червеното вино – цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..

поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски …

пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.

Кюфтетата – не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат

чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата …

екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите

сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още

обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива

Тази снимка винаги е стояла в моето бебешкото албумче.
Беше първата, залепена почти на корицата, докато оня вандал сестра ми не я разлепи и полускъса, както стори и с много от останалите страници.
На нея в реда на записване са майка (на 24 г), татко (33 г) и леля (22 г).
Правена е през есента на 1959 година – само няколко месеца преди да се родя и един ден преди леля ми да замине от Бургас за София, като горда студентка по математика.

Харесват ми. Има суета, която аз нямам и която изчезва с времето, защото повече висим пред скайп и в кръчмите и не умеем вече да се радваме на срещите. Тегелите по Главната за последно ни радваха около 80-та година на миналия (XX) век, когато се докарвахме и се кипрехме, срещайки гаджета. Днес критерият за свалка е каруцарският възглас на нежна кретенка с крушовиден задник и мръсотийките в private chat-a.

Майка и леля имаха много красиви дрехи, а вратовръзките на баща ми малко по малко преминаха в Геша. Рокли и блузи все още стоят в шкафовете у нас. Естествено никой не може да ги носи, защото талиите са били толкова тесни и бюстовете толкова по-добре оформени.

Тримца са топ наглеците в държавата: Цонев, Костов и Доган …
търсят 4-ти … като едно време на плажа бридж белот

Костов е на път да яхне Борисов, освен ако нещо не се е променило днес
и Станишев е на път яхне Борисов в Бургас, посредством човека, който доказа, че прабългарите са били едри мъже, при това исторически обосновано

Борисов се опитва да заформи карето, но наглостта му е някак си заучена, и това си личи в мрачния поглед и свъсени вежди
и каква наглост можешп да очакваш от човек, който има фамилия с повече от 2 срички
както Лупи преди време учеше своите – политика не се прави от третия етаж …

малчуганът от друга страна вече се е научил как да гледа в картите на другите и да наддава без коз, и е на път да остави бате си да запсива резултата и да прави сметки

царят мълчи и си прави друга маса, но там се играе само бридж
бедни ми, бедни борисов

Седим със Златка и плетем!
“ми ко праиш да не поливаш лехите на село”
ме пита тя, щото не ме види от другата страна на скайп-а

“Йок”, викам и – “гледам телевизия” и всъщност я лъжа, защото всъщност слушам телевизия, четейки официално изявление на С.И., с което той деликатно казва на председателката на Общински съвет, че е куха лейка и в същото време я моли да спре да облива крехката му душа с чешмяна течност ..

Иде лято и поради факта, че няма да има Карнавал, който и без друго беше тъпо замислено мероприятие, известен брой бургазлии и побургазлийчени, преоблечени като политици и играят на Кметски Екип и Общински съвет.

Номинационната комисия, сформирана от основните играчи на тесни вратички в WC (WolrdCouncil – световния съвет демек, навлякъл маската на бургаския селсъвет, но с мащаба на Най-велик) оценява костюмите и се тюхка що се прецака така на разговорите през Оня Март и всеки вторник оттогава.

Предишният Кмет се е логнал като сегашен Кмет, а сегашният като Пуяк. Джаба е с нахлузена перука на Луи XYJ и играе нещо Арт просто ей така, да не губи реда си. Рунтавелка, сложила едно от елегантните костюмчета на Междуселската интеграция, и чуруликала като калдаринка. Възпитанието не и позволявало да се държи адекватно, но все пак тя не е виновна, защото била останала с убеждение, че Му е хванала опашката

Да, обаче Му нямал опашка, която виси, а такава която стърчи
и точно когато всички си помислили, че стърчи отпред се оказало
че де факто тя е щъркнала отзад и заголвала определени правилни форми, които така или иначе, отдавна вече били отдадени на определени среди от Обществото

“Ама трябва ли да го плащам” бил редовният въпрос на невярващитре участници в карнавала, защото те мислели били, че като са маскирани като карнавалици и никой нема да им търси плащане

Ако намирате прилика между реални лица и изписаните по-горе образи, то това е само плод на ваше отношение към личностите или към костюмите.

За всичко е останало е виновен С.И.

най-силовите форми на контраст в картините на Стоян Цанев.
Галерия “Пролет” на улица Лермонтов представя цикъл неделими платна с

Кръг
и
триъгълник

почти черно
и
почти бяло

уверен
и
детска ръка.

Галерията е като камера, в която спомените са накацали по стените, а осъзнаването е след това.Кръгът от предишните изложби се е превърнал в окръжност и в прозрачното стъкло на въртящата се лупа времето се изкривява позитивно – ту ни наближава, ту отива някъде според настроението.

Две мастити лелки, жени на мои приятели излизат в дебели бели костюми и еднакви пепеляворуси глави от вътрешната стаичка на галерията.

Май са разделили двойките близнаци, осиновявайки едната черния, а другата белия.

http://www.bourgas.org/stzanev/

Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)

Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .

В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.

На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .

“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .

Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …

Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .

На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .

Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !

За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .

На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …

Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .

Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …

Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …

Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .

Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001

Посвещение:
посветено на моите приятели, които се пръснаха из целия свят …
с тях написахме Теория на маневрата
и поведохме първите битки между Империята и Мафията в Бургаското Интернет пространство

Kakwo e manewra!
manewrata e bezpolowo sybirane na indiwidi, reshili da prekarat zaedno izvestno vreme bez da se saobraziavat s kanonite na pola, s kanonite na obshtestvoto, s kanonite na sluzhebnite vzaimootnoshenia i izobshto s vsichki kanoni. I vlizat v kanona na manevrata.

Manevrata e neshto seriozno i iziskva seriozna podgotovka. Tia ne mozhe da vaznikne haotichno, zashtoto togava ne e manevra, a naj-obiknoven zapoj.

Manevrata iziskva blizkite rodnini, s koito uchastvuvashtite v manewrata niamat kravna vrazka da sa naiasno, che tehnite ljubimi lica sa na manevra, za da zashtitavat chestta na rodina, naselenoto miasto, semejstvoto, kashtata i izobshto – vsiakakv vid chest. Eto zashto v manewrite ne triabva da uchastvuvat devstveni momi i ergeni, zashtoto v borbata za chest – mogat da zagubiat chestta si.
Ta tezi drugite triabva da znaiat, che spatnika v zhivota im e na manewra i da ne go chakat – i pri tova da ne ochakvat, che manevrata e po-malko ot 24 chasa.

V manevrata mogat da uchastvuvat drugari, koito sa stari bojni drugari ili takiva drugari, koito imat danni za drugari.
===============
Parva bojan scena:

Manevrata zapochva plaho!
Tia zapochva v krachma, v koiato bojnite drugari ne se chuvstvuvat osobeno ujutno – ako sa s kostjumi – oshte po-dobre – shte se chuvstvuvat oshte po-neujutno i togava ima ogromen shans manevrata da e po-prodalzhitelna, zashtoto te pridobivat hys za neia.

Rakiata i vodkata sa zadalzhetelni, zatova v manevrata ne uchastvuvat hora, koito ne iskat da piat, osven, ako ne se kazvat Sunny. Sega, tuk, ima i perverznici, koito zapochvat manevrata s Whisky, no te sled tretoto se opraviat i minavat na rakia. Srazhenieto prodalzhava s neshto, koeto niakoi, koito nikoga ne sa uchastvuvali v manevra schitat za bezopasno – vino, bira – tuk svobodata e po-goliama – no bez shampansko na tozi etap, zashtoto shampanskoto predizvikva kam rznezhvane i se poiaviava problema s razpadane na homogennata bezpolova masa na polove, a tova e element na mnogo po-kasna scane ot manevrata.

Tazi parva scena se opisva v sponenite na uchastnicite naj-dalgo – prosto zashtoto sled neia vsichko se razviva mnogo barzo i spomenite sa begli! Az i zatova shte pretupam sledvashtite sceni, zashtoto te sa funkcia na parvata bojna scena.
==========
Vtora bojna scena

Bez vratovrazki. Chast ot tiah, vsashtnost sled tova se okazvat po misteriozen nachin na razni nedopustimi mesta, no za tova sa vinovni onezi, koito sa za[pochnali s Whisky!
Niakoi sa s naviti rakavi. Razumnite tragvat 200 metra peshkom, a drugite vednaga se kachvat v taksi i se otiva kam naj-nepodhodiashtat diskoteka – tam kadeto sa decata im, no i decata znaiat, che ne triabva da hodiat na diskoteka tochno tazi vecher, ta vsichki sa spokojni!
============
Treta scena – diskotekata –

tezi pod 28 godini veche sa grogi, tezi pod 33 – pochti grogi, a tezi nad tezi godini sa svezhi i bujni.
Tova obache ne vazhi za hora, zavarshili edin fakultet!
Tuk e noramalno da se poemat okolo 300 grama gin, osven ako veche ne si zadushil niakogo i triabva vremenno da se otteglish, milvajki go ……. abe niakade!
=============
Chetvarta scena – bar – obiknoveno v serioznite manevri tam se prestoiava samo 30 minuti, zashtoto e gore-dolu povtorenie na scena treta.
=============
Peta scena – biliard ili drugo zabavlenie – prez liatoto – ksrednoshtno kapane. Obiknoveno tuk sa ostanali samo tezi nad 33 godini, zashtoto drugite sa vse oshte s predrazsadaci.
=============
Shtesta scena – shkembe – tova e sled 5.30 sutrinta.
=============
sedma scena – kafe – do 12 na obiad
=========================
=========================
Manevrata zapochva ot parva scena, sled razhodka na svezh vazduh v morskata gradina i posiadvane za po edna bira pri Dimo.
===============================================
SEGA BEZ DA MI SE SARDIAT MALKITE, NO MANEVRITE SA NESHTO SERIOZNO I KAM TIAH SE PODHOZHDA S MNOGO MADROST.
===================================================

Допълнена от Светльо Соловьов:
Стъпка следваща :
Както се припичаш мързеливо (не уморено!) на същото място , откъдето започна всичко , и предъвкваш бавно останалите спомени , няма начин да не се появи някой боен другар , съвсем случайно не участвал в цялата работа . Такива другари обикновено са се движили по същата пътечка на здравето , но с две-три стъпки по-назад . Резултатът е различни спомени , които трябва да бъдат споделени . Ако няма спомени – просто си измисляш .
Стъпка следваща :
Многото приказки пораждат жажда . Кво съм седнал да му пия на тва кафе ? Я по една бира , не по-добре по две , че първата се пресушава за отрицателно време .
Стъпка следваща :
Бирите са вече Х на брой , от някъде се подава каничка с пелин ( през лятото – бутилка Траминер ) , по-смелите вече са си харесали салатка за ракийката и т.н. Въобще всичко от предната вечер се повтаря , но в обратен ред и много по-чевръсто .
Някой дори завършват асортимента с двоен облак с маслинки .
Стъпка предпоследна :
Към 9-10 часа някой започват да се сещат , че е неделя , по дяволите , най-кофти ден , защото утре сме на работа . ( Да ме прощават малките , но тези две стъпки не могат да ги усетят , преди да загубят девствената си природа . ) Следват много викове : ” Айде бе , къде ше ходиш сега , начи ! Седи тука … ” , но в крайна сметка всички опразват масата .
Стъпка последна :
Предвидливо си си взел една последна биричка от денонощния , излягаш се на дивана , но захъркваш преди да си изпил и половината . Последната мисъл в просъница е че никога повече няма да правиш така …. до другата маневра .