Тиква с мед и орехи

Първо – важно е да имате Нана в съседния двор.

Наличието на Нана със сигурност осигурява истински тикви, които прилагам тук като свидетелство. Нана отглежда тиквите.

Важно е да имате и леля, която да доставя всяка година орехи. Ако се снабдите със знанието, че е един от първите приграмисти в България – някъде около 1968 вече пишеше софтуер, ще предположите, че едва ли ги отглежда или брули от дървото. Просто ги поръчва на една нейна приятелка, с която заедно програмираха едно време, и тази нейна приятелка ги купува отнякъде. Във всеки случай орехите са пълни, вкусни.

Важно е finally да имате и свекър, който на крехните си 83 години все още държи повече от множество бодибилдъри и отглежда (ако така се казва) мед. Тази година медът е перфектен. Няма да реализираме продажби, защото трябва такава цена да му се сложи, че едва ли би се продал.

Всичко това, подкрепено със снимкове доказателствa:

Алгоритъм:

1. Ако имате мъж под ръка – снабдявате го с нож или малка брадвичка и забравяте за проблемите. Ако преди това е изкопал дупка, може и за вас да забравят. Във всеки случай основната задача е да насече тиквата с ножа и да я нареже на парчета, които са със застроена площ между 16 и 40 кв.см.

2. На дъното на тава, в която се побират парчетата, се слага захар все едно ще се прави крем карамел, нареждат се парчетата с кората нагоре слага се 1 пръст вода (тиквата пуска доста течност)

3. Слагате тавата във фурната и я забравяте, докато тиквата омекне. От време на време я пробвате с вилица дали е тамън.

4. Тавата с готовата тиква се вади и парчета се обръщат. Наръсват се с начукани (не смлени) орехи, слага се МАЛКО!!! мед и се пъха обратно, за да се запекат орехите. Естествено медът се разтича по дъното на тавата, създавайки неуют за този, който трябва да я мие.

5. Когато орехите пуснат Оня приятен аромат на препечени ядки, вадите и бързи слагате отгоре още малко мед.

6. Чакате да изстине и се получава това по-долу на снимката.

Сега остава да напиша няколко фразички като подаръци за Коледа, подаръци за Нова година, секс стимуланти – казахме, че и те стават за подаръци, cleaning services London, fruit flowers, fruit basket, gift basket, new year fruit bouquets, Christmas gift basket and fruit basket …и естествено уеб дизайн и изработка на уеб сайтове, защото иначе ще ми се сърдят.

Новини от Варна

Какво ли не се случва по морето. Дори Варна се опитва да достигне Бургас през ноември 2013-та. Преди някакви мижави 10 години комплексът Бургазлия действаше мотивиращо. Днес има повече от 75 сайта с новини за Бургас и 5-6 с новини от Варна. Общинският съвет в Бургас има собствен сайт, а Общински съвет Варна се е сбутал е категориите на една от местните телевизии.

Странно звучи и “Последни новини от живота във Варна – политика, крими, пари, спорт, забавления” – varnautre.bg – все едно с Варна наистина е свършено и само групата Аз обичам Варна е останала като последен спасителен остров за стария град.

Няколко стари и не толкова стари сайта с новини за Варна:
Морето нет
Варна утре
Властта  – новини от Варна
http://vnews.bg/
http://www.dnesplus.bg/
http://www.narodnodelo.bg/
http://www.varna24.bg/
http://petel.bg/

ETHNO

Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях

Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече – книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете “Декамерон”, а в Английската изучавахме Чосър.

Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село – с усещане, че са в зоологическа градина.

Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.

Червената баба и златната шапчица

Моите внуци често посещават нещо като self-made театър, в който пиесите се играят от зрителите. Зрителят плаща, за да играе театро. И всяко едно от децата, се чувства много гордо от факта, че е Снежанка, Котаракът в чизми, Маугли.

Гордост предизвика дори и това, да си онова говедо Големият вълк, манипулирал Червена шапчица да мине по малките улички край НДК, похапнал бабата, изпил момата с едно уиски, и накрая – самодоволен, полегнал и се оставил Ловецът да му направи секциум, или нещо друго, но откъм гърба, и даже не усетил.

Големи спорове, голямо чудо, подкрепа на протестите, които вече не е ясно за какво са, и дали са протести, или понеже в кръчмите не се пуши – топло е времето – малко така на разходка. А кой знае какво се случва. Не искам предсрочни избори и служебен кабинет, защото: искам, ако някой се е олял – да си оближе олятото до капка от мръсния под. Ако някой е решил, че вече не му се губи време с държавата, аз не съм длъжна да му трая номерата и простотиите. И да бъде този някой така добър, освен началото да си изживее и края (тук може нещо пълен – кратък член да оглепих). И … не помня кой от онези държавни или правителствени глави в средно-западно-северна Европа подаде оставка, и после навръх борда на не знам какво се появи.

И във връзка с тези приказки за “не ме интересува”, вчера в сайта на една моя приятелка ( Катя) се появи нещо, дето адски ме раздразни, обаче реших да не го пиша там, защото ше требе сама да си гледам IP-to: Интелигенцията блеела или нещо от сорта. Егати комунистическото, в гадния смисъл на думата, изцвъкване. Интелигенцията не подкрепяла. Ами Няма случай, в който интелигенцията да джътка на улични протести, защото интелигенцията ги генерира, направлява, и ги гледа след това (в близкото минало) първо по телевизорите, ютюб и туитъ, а в крайната фаза от трибуните с високоговорител. Имам работа, обаче викам да не пропусна да понапиша някоя простотийка. Егати статуса.

Панагюрище. Kapka Voinska има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци. 

Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургаз Плаза, алабала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. 

Жената притеснено ни поглежда и казва “Бягайте надолу по улицата, че стана късно”, да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва. 

Решавам, че нещо се е объркала – може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) “А, ма, стига си говорила глупости! К’ви ги приказваш, 6 часа в събота – магазините вече са затворени!” разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм. Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче … по кръчмите ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре. — with Kapka Voinskaat Хотел Каменград.

айде

Повече без експерименти, иначе съшноста на мероприятието се 
Последно посещение на заведението – 29.март,2012 – около 19:47

Това, в което се влиза откъм Богориди мирише на кухня и помия трета употреба. Пълно е с познати и е прекалено “открито” за втори етаж.

Естествено няма как да се откажем, защото по план е четвъртък и боговете ще стоварят на главите ни небесата, ако пропуснем. На 30.март установяваме, че дори и лекото колебание е било достатъчно, за да бръсне лек дъждец.

Влизане

има една кретения наречена Влизане. Тя се използва за омекотяване на самопрецакването при белот, бридж, но човек може да се увътри в повече случаи, в отколкото може да не се

влизам във фесйбук и правя лека разходка из книжката

Забелязвам в навалицата от покани за приятелство няколко Салона за красота, Комплекс Черни Връх и Герб Карлово.

Одобрявам ги, защото като свикнеш с Accept, що да сменяме боята и да удължаваме агонията на несприятеляването

тъпото е, че за да видя дали постовете отиват в профила ми, пак прецаках работата за кръчмата, която исках да споделя
но както се казва в една по-предна дефиниция – работата в колебливо мрачен следобед си е прецакана по default

Отлежаване на събитията

Спомените са данни, в които със сигурност е предвидена дата и час, но заявката не е пусната както требе. В такива случаи хронологията на спомените се сбозва като ХP на 100 години и почва да скача от записките в тефтера преди половин час до далечната 83-та, да речем.

Събитието трябва да се остави да отлежи, иначе не е събитие, а някаква сивинка. Отлежалото събитие става спомен, но има случаи, в  които споменът е толкова мъгляв, че събитието макар и отлежало е ферментирало.

Но@ (вместо  чуденка) не е такъв случаят, който след малко ще разкажем, защото явно отлежаването е тръгнало в няколко направления и вече втори пост става за нещо друго.
Ако постът НАД този не е за четвъртък вечер 29-ти в Рубаят (идиотско име), значи  и той е малко отместил и доказал, че отлежаването требе да е поне 24 часа.

Блог Тайм

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм

Кокошките на бай Пенчо

“Голям човек е Дакелът” и ченето на Константин Коцев са 18-тото нещо, което ми идва на ум, докато се чудя какво да спретна като текст за Великден.

Тръгвам с бутон “Back” и трейсвам кокошките на Бай Пенчо, после яйцата, после цените и полските яйца, които ще внасят, и след това пак Великден, и какво ще правим на Великден, децата ще са тук,  ще боядисваме яйца, обаче яйцата са скъпи, и ще видим Бай Пенчо дали има, можехме да спретнем една екскурзийка до Турция  от Оферти с Голямо намаление, обаче там официалната религия е друга, и … така.

Великденски яйца

Бай Пенчо е наш приятел. Приветлив, с излъчване на нещо средно между Клинт Истууд и професор по физика. Запознахме се с него преди 2 години на Казана. Тогава той обслужваше пещта за огнена вода и създаваше наоколо едно много готино усещане за човек, който е на село, защото му харесва.

Бай Пенчо е имал три деца, две момичета и едно момче, и една жена, която явно много е обичал, което личи от приказките му. Един след друг са си отишли синът му, жена му и едната му дъщеря. От Голямото семейство, което сядаше на масата, сега сме само двамата …

Като се замисля, много е тъжно, но всъщност той не изглежда мрачен. Видът, походката, начинът на общуване са на човек, приел, че всички злини, които са го застигнали са били неизбежни, което в никакъв случай не го класира в групата на примирените. Просто не се е срутил. Радва се на другата дъщеря, на внучето, на зет си … и така.

Малко идиотско ми се струва сега това, което изначално ми идваше да напиша от пусто мераци от определени фрази, но във всеки случай Големи хора са кокошките на бай Пенчо. А яйцата за Великден вече сме ги осигурили. Обаче пак се чудя дали да не дам на някоя друга приятелка да прегледа всички евтини оферти за Великден. Кретения!