Author: Pospalanka

Някога книжарница, в която харчехме събраните от закусни стотинки, за да се сдобием с поредната книга от Световна класика или библиотека Галактика. На стълбите, които бяха на самата Александровска се струпваше опашка, а на врата висеше списък с новополучени книги и бройките на всяка от тях

Сега си мисля, че реденето на опашка за книги не означава, че публиката е четяла повече – книгите просто бяха един от малкото елементи на украса, които не се считаха за еснафска отживелица, и нямаха буржозен отенък, какъвто всъщност имаха. Невежеството достигаше дотам, че нищо не подозиращите родители забраняваха да се чете “Декамерон”, а в Английската изучавахме Чосър.

Вляво от книжарницата, на мястото на заведение в Бургас Бакарди (ако са минали много години след написването на този текст, не е ясно какво има там) бее скъпият магазин с банани и портокали, и някакви зелени плодове. Разглеждахме витрините така, както внуците ни разглеждат обора на съседите на село – с усещане, че са в зоологическа градина.

Ресторант РETHNO поне на снимките изглежда Средиземноморски.

Моите внуци често посещават нещо като self-made театър, в който пиесите се играят от зрителите. Зрителят плаща, за да играе театро. И всяко едно от децата, се чувства много гордо от факта, че е Снежанка, Котаракът в чизми, Маугли.

Гордост предизвика дори и това, да си онова говедо Големият вълк, манипулирал Червена шапчица да мине по малките улички край НДК, похапнал бабата, изпил момата с едно уиски, и накрая – самодоволен, полегнал и се оставил Ловецът да му направи секциум, или нещо друго, но откъм гърба, и даже не усетил.

Големи спорове, голямо чудо, подкрепа на протестите, които вече не е ясно за какво са, и дали са протести, или понеже в кръчмите не се пуши – топло е времето – малко така на разходка. А кой знае какво се случва. Не искам предсрочни избори и служебен кабинет, защото: искам, ако някой се е олял – да си оближе олятото до капка от мръсния под. Ако някой е решил, че вече не му се губи време с държавата, аз не съм длъжна да му трая номерата и простотиите. И да бъде този някой така добър, освен началото да си изживее и края (тук може нещо пълен – кратък член да оглепих). И … не помня кой от онези държавни или правителствени глави в средно-западно-северна Европа подаде оставка, и после навръх борда на не знам какво се появи.

И във връзка с тези приказки за “не ме интересува”, вчера в сайта на една моя приятелка ( Катя) се появи нещо, дето адски ме раздразни, обаче реших да не го пиша там, защото ше требе сама да си гледам IP-to: Интелигенцията блеела или нещо от сорта. Егати комунистическото, в гадния смисъл на думата, изцвъкване. Интелигенцията не подкрепяла. Ами Няма случай, в който интелигенцията да джътка на улични протести, защото интелигенцията ги генерира, направлява, и ги гледа след това (в близкото минало) първо по телевизорите, ютюб и туитъ, а в крайната фаза от трибуните с високоговорител. Имам работа, обаче викам да не пропусна да понапиша някоя простотийка. Егати статуса.

Панагюрище. Kapka Voinska има рожден ден и няколко приятели търсим подарък, размотаваме се в хотел, защото още е рано, и ей така, между другото в 6 без 10 питаме администраторката къде са магазините за (забележете извънземни) подаръци. 

Представяме си нещо като МОЛ Галерия, Бургаз Плаза, алабала или поне Пиргос арт. Искаме и карта на града. 

Жената притеснено ни поглежда и казва “Бягайте надолу по улицата, че стана късно”, да не затворят, когато се върнете ще ви дам каквото ви трябва. 

Решавам, че нещо се е объркала – може да е била нощна смяна и да е загубила представа за времето. Когато след 20 минути чух протяжен вой на млада девойка ( и в Бургас ги има таквиз) “А, ма, стига си говорила глупости! К’ви ги приказваш, 6 часа в събота – магазините вече са затворени!” разбрах, че жената от хотела е баш във времето, ами аз не съм. Измеренията бяха тези, обаче имаше някакво изкривяване, и тук ми е едно спокойно и богато. Обаче … по кръчмите ще ги познаете наследниците на бунтовниците. Една не е затворена, всички работят, за което ще докладваме утре. — with Kapka Voinskaat Хотел Каменград.

Спомените са данни, в които със сигурност е предвидена дата и час, но заявката не е пусната както требе. В такива случаи хронологията на спомените се сбозва като ХP на 100 години и почва да скача от записките в тефтера преди половин час до далечната 83-та, да речем.

Събитието трябва да се остави да отлежи, иначе не е събитие, а някаква сивинка. Отлежалото събитие става спомен, но има случаи, в  които споменът е толкова мъгляв, че събитието макар и отлежало е ферментирало.

Но@ (вместо  чуденка) не е такъв случаят, който след малко ще разкажем, защото явно отлежаването е тръгнало в няколко направления и вече втори пост става за нещо друго.
Ако постът НАД този не е за четвъртък вечер 29-ти в Рубаят (идиотско име), значи  и той е малко отместил и доказал, че отлежаването требе да е поне 24 часа.

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото – някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра – през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.

Боженци

Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят “Едно голямо бяло, на баира се вижда”. За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от “дъното” на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето

All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : “Тези как мислят да избият инвестицията”.
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.

Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така …. 3-4 дни, които си заслужаваха.

01. go week   – подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на “10 неща, които мразя у теб”
02. тодор гаджалов – тримата мускетари – ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова – нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа – Паша Христова или “ше продължавам да пея” – обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня – Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  – потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю…. англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български “песни” на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава…. След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам “Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ….” Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов – Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА –
фас-тайм ….
….
нямам сили натам….

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.