Author: Pospalanka

Оферти за Свети Валентин и за женение с деца

Дори и женени с деца – оферти за Свети Валентин от 105 лева в Банско

По телевизията от сутринта ме убеждават, че днес 01 Февруари е Трифон Зарезан. В такива ситуации веднага прехвърлям за някой от комедийните канали. Трифон Зарезан е онзи ден, в който дядо ми и още няколко негови приятели, вадеха от червеното в стълени канички, режеха изискани днес, тривиални за тогава мезета, и на другия ден пиеха зелева чорба. Цялата сценка се разиграваше в избата, където в земята се копаеха “дупки” и там се слагаха реколтите, защото по време на Онези Времена хората на Бойко Борисов обикаляха и глобяваха, или изземваха виното като дрога.

Та затова си викам – няколко оферти в Банско за Свети Валентин, уж, на тънки цени, дават достъп по Трифон Зарезаново време до Дядо Либе, до тук, до онуй и т.н

МЛИН

МЛИН
 2 ч.ч брашно
1 ч.ч к.мляко
1 ч.л сода бикарбонат
1 яйце
150 гр. сирене
50-60 гр. масло
сол

 Разбитото яйце се смесва с киселото мляко, в което е разтворена содата.
Прибаря се натрошено сирене и брашното.
Сместа се разбърква и се изсипва в намаслена тавичка /малка, моята е 24/18 см./
Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парченца.
Пече се в предварително загрята фурна.
На 175 градуса – 10-15 мин.

нет лог (няма логове)

всички социални мрежи си заприличаха
най-вече по това, че накъдето тръгне вълкът – натам тръгват овцете
а колко спокойно беше преди, в нормалните народни приказки
върви се стадото, а вълкът го следва
и така си беше – вълкът изяждаше последното и хоп! и вълкът сит и агнето цяло. е, не това, дето го е изял вълкът, а по принцип агнето
а сега какво
вълкът все по-гладен, не ненахранен, а по-гладен
агнет0 дали е цяло не се знае, защото в крайна сметка не е ясно има ли агнета изобщо зад вълка
и к’воооооооооооооооооооооооооооооооооо

Горният десен ъгъл

Хорът при Пионерски дом Бургас, с диригент Милка Стоева

В първия момент, когато попаднах на снимката, се опитах да различа познати физиономии в горния десен ъгъл, включително собствената си. Обаче на чист български установих – Йок! И отчайващото – очите вече не държат или пунктирана връзка на главния мозък с окото. Миг по-късно долният ляв ъгъл визуализира истината за проблема с очите – годината била 1985, а това е 6 години след като завършихме гимназия.
Иначе всичко е еднакво. Червените униформи (на момчетата бяха бели, но пак червени им казвахме), Милка, усмивката, която се вижда през кока на тила. И дори си спомням точната височина, на която е лакътя и, когато вдигне ръка, за да ни подкокороса да подлудим публиката. Ние и нея правехме на луда, но това беше мисията ни.
Друга ми беше приказката. Като видях снимката си казах – Я! една снимка от времето, в което бяхме малки, преди да установя, че е от времето, в което вече сме били Големи.

за рибаря и червената рибка

Човек не много набожен и доста суеверен, се страхувам от това, което може да ме застигне – семейството, и лично мен. По време на последната вечер, в която честваме Рождество…..  Еретични въпроси и дваж по-таквиз отговори щъкат из главата ми като резултат от разговорите за Кенвин Спейси край масата.

Установяваме наличието на онази гигантска машина, която манипулира света – една напитка, далеч от истинското червено вино. По 5 или 6 “централни програми” тече двучасова реклама на КолаКола. Яд ме е, така както не само ме е яд, а и завиждам на Бил Гейтс, на Цукер’не’знам’си какъв бургер, което не мога да запомня, независимо от професионалното изкривяване да помня моливчето на келнерите.

Не знам защо, но помня, че Дядо Коледа (Дядо Мраз на най-близкия ми приятел от детинство Ники Керин, беше един едър половин метров човек с някакви дрехи в беж, кафяво, доста грубички, а дядото беше с дълга бяла коса). Дядото на Ники беше внушителен, а моят червеничък Кокаколчев, беше в степени по-красив.

Естествено, че го няма Дядо Коледа във вида, в който ми го набиват, с лопатарестите “елени”. Дядо Коледа си е рибар, и не мога да си представя, че рибар в последния месец на годината се налива с КокаКола

Франк, Евро или Долар …. викам Клик

Вместо да се моткаме и да губим време викам да минем към универсално средство за разплащане: Клик (един click).

Има множество предимства:

– Кликът (click) не е постоянна величина като количествен показател и зависи от емоционалния заряд. Може да се генерира и преобразува и не е тъпа като златото.

– Кликът (click) има плавно денонощно покритие (зони, меридиани) и за генерирането му е необходимо просто Земята да се върти, което тя и без друго прави, като при това моткане около оста си тя хаби ей така колосално количество екологично чиста енергия – остава неизползвана.

– Кликът (click) отдавна вече е разплащатено средство не само в Евросъюза, а най-вече извън него, в Google, Yandex, Bing и всички афилиейт програми, които се наричат така, за да се избегне фалшивенето с “партньорство”, европроекти, и т.н.

– Кликът (click) носи емоционален заряд. Можеш с един клик на прецакаш някого, можеш с един клик да разкараш някого и също така един клик е достатъчен, за да цапнеш премиера по манерката.

– Кликът (click)не могат да ти източат кликовете от мишката, както това в последно време се случва

– Кликът (click) лесно се прихваща и фалшифицира

– Кликът (click) лесно се манипулира

– Кликът (click) е особено лесно манипулируем за нашия бранш.

{F1} понеже ме мързи

На клавиатурата има един син бутон (клавиш), с едно Fn, който обръща картинковия най-горен ред в подредена съвкупност от Функции. Естествено, много по-лесно е, просто да се използва картинката за асоциация, но защо да е лесно, като може да е така, както ни харесва.

Основната разлика между Човека на Запада и Човека на Изтока било казват, че първият винаги бил изненадан от смъртта, а вторият цял живот се готвел за нея. Не се казва дали е бил изненадан.

Наличието на точна горна и точна долна граница на представите зависи от далекогледството на индивида. Кофти тръпка е, когато заради това далекогледство не видиш малките долни и горни гранички, напъпили като лежащ полицай.