Author: Pospalanka

луковици се вадят заедно с чесъна

Луковици на лалета и зюмбюли, нарциси и други красоти, се вадят заедно с чесъна. Това ще се опитам да го запомня за поколенията, обаче не е ясно дали ще се сетя да го направя.

Тази година чесън не сме садили. Като резултат от последното майсторско вадене в Смехурково, което остана в миналото, преди около 3 години, оттам все още се бере чесън. 🙂

Сега се сещам, че всъщност с луковиците на цветята се случва същото като с чесъна. Ако не се извадят проникват отстрани много чесънчета, все по-тънички и мижавки, и накрая луковицата толкова се е разслоила, че е изчезнала като наследство, споделено от 3 поколения.

И като говоря за Смехурково, да не забравя и оттам да си прибера луковиците.

Преди да се приберат обаче луковиците, се правят няколко манипулации. Непосредствено след увяхване се маха цветът заедно със 7-8 сантиметра от стъблото, за да слезе силата в търсената луковица. После се налага да изчакаме да пожълтеят и увяхнат листата на растенията, след което вече се изрязват. Ако не се изчака повяхването – може да не цъфнат следващата година.

Няколко дни след изрязването се снабдявате с един мъж, който да ви уйдиса на акъла с една вила, а не с мотика. Идва той без да подозира, и вие му показвате къде да рови, като от време на време нервничите, че е скапал някоя друга луковица, или че рови много бързо, или много бавно.

Луковиците сортирате, а мисля, че после се садят заедно с цесъна пак, ама не съм много сигурна.

Трябва да е нейде на ноември-декември.

Хайде :)) нужна е философия на този свят.

Великденски дъжд

Дъждът винаги идва неочаквано, особено когато е предсказан от синоптиците. Чакаме го от известно време, майтапим се, и накрая той се излива отгоре, точно когато имаме да доопънем една мрежа и да разсаждаме марули.

Първата работа в такива дни е да установим какво точно няма да свършим, защото в крайна сметка трябва да знаем как ще се сгъсти времето след това.

🙂 Дъждът обаче дава шанс да седнем пред камината, работейки нашата полувидима работа, радвайки се на топлината.

 

Великден и печено агнешко

Някак си вяло минава Великден и отдаването на почит към Онзи, който е изкупил греховете ни. Понякога не знаем, че сме грешни. Друг път си въобразяваме, че другите не го знаят.

Казват, че признат грях не е грях. Обикновено признаваме греховете си, за да се похвалим, щото ако си сторил зумлук, и не се разбере за него, някак си емоционално си прецакан.

Грехът е грях в подходяща среда, при подходяща база и възможност за сравнение.

Сега да си кажем нещо полезно. Печено агнешко. Проста рецепта, за която е важно да има 2 компонента. Основното е прясно агнешко от жертвено животно, отгледано на пасище, и второто е някой, който да го нареже.

Обикновено обядът и коментарът около агнешкото се свързва с пещ и цяло агне, но тутакси споделям, че тези приказки всички ги приказваме, а някои, родени преди повече от 75 години дори помнят и усещането “Мама като го сложи в тавата, и го запечатва в пещта и сутринта е готово” …

Както се приказваше в едни приказки – или агнетата са били много дребни, което едва ли е така, или тавите …. маниии! какви тави.

Споделям също, че огромната ни фамилия, състояща се от 10 члена и членчета, успя да се справи само с около 1/8 от цялото агне. Разбира се, то беше съпроводено от шкембе чорба, чорба от агнешки чревца, дроб сърма, и други великденски украси.

Понеже идеята е в обещанието да се казват полезни и позитивни неща, то да кажа моята рецепта за печено агнешко, което се случва за 10 минути:

  • агнешкото се нарязва на порции, като в процеса на нарязване фурната се включва отдолу на 4. Давам този измерител на нагрятост, съотнесен към печка Раховец, производство 1981 година,
  • червен пипер, олио – смесват се и се разбърква
  • с ръце се омазват мръвките една по една, и се нареждат в тавата
  • вика се някой, който да пусне водата от чешмата на подходяща температура
  • в една кофичка от кисело мляко (измита) се разбърква сол на вкус и вода и с него се залива агнешкото. Гледате в тавата да има поне 2 пръста вода, защото иначе месото не е сочно
  • пъха се тавата във фурната и се пече между 45 минути и час и 15 минути. Няколко пъти се обръща месото.

Дома след това печено агнешко се пие с бира, или червено вино.

Това е! 🙂

За Токачките и Дебела Мара

Странджа, както знаете, е покрита с благородна плесен от мързел и знания, придобити по мързелив начин. В други части на света вторият компонент би бил наречен просто Мъдрост, но тук не се хабим с такива сложни думи, които не могат да се смесят с мастика от патронче.

Дори поповете ги мързи да обиколят района си по Великден и да съберат някоя друга жълтица от прилежащото население.

Достатъчно е обаче да преминеш от Базов Лагер 2 до Базов лагер 3, разстояние все още неизвестен брой крачки поради вечно спиране в Хоремага при Ванко, но с разлика около 50 метра в надморската височина, за да научиш поне 3 полезни неща.

Дидинка и Сашко имат нова приятелка.

На всяко минаване тя ги декорира с нещо от градината или най-малко с разглеждане на зоологическата градина в двора, в която има и две токачки Ин и Ян. Последното предизвика повече възторг у Бате Ми Сашко, който е вече Почти На 10. Това налага изслушване от поне 10 жители на Ново Смехурково на интерпретацията на Александър Николаев Михайлов, касаеща Доброто и Злото, тяхното единство и необходимост от съвместно съществуване с цел наличие на критерий … нещо такова, обаче казано по друг начин от 10-годишен селянин.

Той е приобщен. Тук се разбира, че си приобщен, когато престанат да те питат Ти На Кого Беше, и просто ти казват  Сашко Как Си Бе Сашко.

Да се върнем в отклонението на първото за деня знание, което получих, а то е , че Токачка е едно като кокошка с елегантна шия и малка главичка, великолепна линия на корема и обикновено изискано оцветено в бяло и черно и едно петно бордо. Доста шумно и подскачащо-летящо. Поставено сред кокошките, мяза на натокана пловдивчанка, или най-малко търновка, сред бургазлийки.

Яйцата му са по-полезни от кокошите, защото имало повече от нещо (из главата ми се върти сяра, но едва ли е то). Месото също, обаче да ядеш токачка е все едно да отгледаш паун, за да му теглиш ножа. Сетих се сега, че Токачката малко прилича на фазан, обаче без перата, само по походката и линията на корема и бюста. Ако правилно си представям как изглежда фазанът.

Още две неща научих днес:

…. широколист живовляк се бере след като цъфне с онова дълго високо нещо, което изпърчквайки се го прави лековито.

…. ако ти е набрал пръст, или има друг проблем, като например ти е влязло чепче в ръката, докато правиш някое от онези сложни физически дейности, които продължават да не ми идат отръки – то се ползва Дебела Мара.

Дебела Мара е едно растение, което имаме в градината – перфектна цветова комбинация от бледолюляковолилав цвят и тъмнорезедавосивкавосини листа. Гледа се лесно, стига да имате Баба Кера, която да ви даде вкоренено стръкче. Късате едно листо и пристискате с него проблемния участък от тялото, след което залепвате с левкопласт.

Дебела Мара

Наскоро установих, че в Ново Смехурково левкопластът е нещо като обобщение на всички лепки, с които превръзката приема финална визия.

Хайде! 🙂

Под масата на Разпети Петък

Тази година Църквата в Ново Смехурково светеше до късно на разпети петък.  Ванко изпрати тази снимка като покана да се присъединим към компанията, настанила се удобна на масите срещу кметството в Центъра на света.

Напатили си от миналата година, още по пладне се мушнахме под масата с плащеницата. Ние веднъж, децата по три пъти, за здраве! Така рекоха няколко възрастни жени в Момина Църква.

Построена през 1892 година, не помня точно на кого именувана, тази църква не чака своя Поп, за да отвори. Няколко възрастни жени от селото са поели вътрешното си убеждение да държат храма достъпен за всеки.

Троянска сливова от Ново Смехурково

Троянска сливова от Ново Смехурково 🙂) Цъфнала!

Когато за сефте попаднахме в Ново Смехурково ни изненадаха сливите. Не ни изненадаха, ами бяха много. Капеха и покриваха земята с едри жълти плодове, на места с по-червени такива. Хората се хвалеха, че някой си берял 2 тона плодове от нашата градина.

После се заредиха едни полугладни за сливи години, а тази … гледайте какви гигантски клони размахаха побелели бради.

Април започва със слана

Добро утро! ::))

Април започва със слана. Деликатна коричка от замразена вода покрива бурените, които обаче не се дават, ме попарва Геша. 🙂

Мирише на цъфнали сливи. Те надскачат дори аромата на горящо агнешко сено, от което бликат амонячни пари. 🙂 Запознатите са наясно за какво пиша.

Понеже съм доверчив и наивен човек: моля, пропуснете ме с първоаприлските, защото на 26 март вече се самозалъгахме 🙂)

Хайде!
И по базовите лагери, че тревата не чака – расте си 🙂
Да сте живи и здрави, и някой ако иска коприва …. много била полезна с бира 🙂 Войната на бурените в Ново Смехурково 🙂) И най-верните воЙни 🙂) … наш’та зодия 🙂 …. зодията е от миналото лято 🙂

бурени през април

зодия козирог