Времето и парите текат по успоредни траектории

Това не беше на Конфуций, но по-долу си турнах bookmarks

Земята се върти по-бързо, като скоростта се увеличава право пропорционално на първата цифра от двуцифрената възраст. Когато се мине в трицифрени числа, предполагам пропорционалността ще се обърне, но все още нямам опит.

Понеделник: колебание между продължението на редовната среща с едни приятели и Стъклен дом. Благодаря на Замунда
Вторник: пълен покой и релакс от стъкления дом, реализиран с приятелите
Сряда: столичани в повече – без колебание, затъпяващо с появата на бюста, но това е защото съм мнителна
Четвъртък: Мама Еми, не помня името – без колебание … засега
Петък: или тук, или там
Събота: там, заспиване  19, дрямка с червено вино за начало
Неделя: 7 часа разлика и още седем дни, които ми се губят.

и к’во

ТУК копирам мисли на Конфуций, защото секи път ги търся и си губя от Онова, което много бързо свършва.

Конфуций
В детските години мислех, че Конфуций е европейски мъдрец, нейде от средиземноморието. Това дълго име, плод на желанието за сливане на срички породено в сложните бели мозъци. После разбрах, защо все повече китайци и виетнамци се раждат в Европа)

* Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.
* Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.
* Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.
* Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
* Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.
* Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен.
Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

 * Човекът е човек, когато е закусил.
* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.
* Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.
* Лудият се оплаква,че хората не го познават, а мъдрецът – че не познава хората.
* Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.
* Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.
* Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.
* Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.
 * Покоят е благоденствие.
* Проклятие е да живееш в интересни времена.
* Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.
* Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.
* Който не вижда далечната опасност го заплашва близка беда.
* В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.
* В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите.
* В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.
* В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.
* Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.
* Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.
* Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре.
* Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.
* Не убивай комар с меч.
* Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!
 * Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите.
* Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.
* Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до пътя.
* От сина на небето чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.
* Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.
* Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.
* Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.
* Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
* Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.
* Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.
* Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.
* Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Късметът, Санчо е

Късметът, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората ….
Това е идеологията на един от най-свежите бутони в историята на човечеството, т.е. след като Гугъл се пръкна, защото преди това човекът не е знаел че го има, тъй като е нямало как да се намери

След като приключихме с простотиите, с които ни натовари най-тъпото същество, което Гугъл може да открие, сядаме да си търсим късмета.
Естествено с Бургас, защото Бургас е таргет група и мечта за всеки, който поневеднъж не е бил тук

Късметът ни дава винаги сайта на Община Бургас и това е достатъчно, за да сме щастливи. Като набелеш Плевен късметът те отвежда на Община Плевен.

Пишем след това “Новини Бургас”, “новини от Бургас”, “Бургаски новини” и други, и все Burgasinfo,com излиза и това ни прави още по-щастливи, защото си представяме как …. газ пикае

Чаена чаша

като в тръгнало по домащному – да върви
както гъбъгъ взеха да слагат в ботъма “Да не забравя …”, което по-точно речено е “понеже ще забравя”
Една чаена чаша побира:
Сол – 200 гр.
Ориз – 200 гр.
Захар на пясък – 200 гр.
Прясно мляко – 200 гр.
Оцет – 200 гр.
Грис – 180 гр.
Растително масло – 180 гр.
Пудра захар – 180 гр.
Галета – 150 гр.
Брашно – 130 гр.
Орехови ядки смлени – 120 гр.
Нишесте – 100 гр.

после си спомних, че диска на новат ами машина май се скапа и май е 500 гб, обаче цепен на три не зам къде се загубиха около 16 гб, а може и повече да са
спомних си, че Седмицат ае много ОК като операционна система – много добре се държи, и само на бабуващ системен програмист може да се случи да я забие и / или униюожи тотално, а може и да не съм толкова велика, а просто дискът на новичкия ми DELL, да е тип Китайско чудо. След това се сетих и разядосах, защото оня ден когато разменяхме клавиатурите на два от по-старите DELL-ове, произведение според лирекс в Ирландиа пишеше madw in China, но пущините не мръднаха 3 години и 2 отгоре …

искам пари, много пари, о да

Носталгия по Капана


На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани – една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите …
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват “.. боб в гърне, боб в гърне ….”, какъвто наистина предлагат в менюто.

Една снимка


Тази снимка винаги е стояла в моето бебешкото албумче.
Беше първата, залепена почти на корицата, докато оня вандал сестра ми не я разлепи и полускъса, както стори и с много от останалите страници.
На нея в реда на записване са майка (на 24 г), татко (33 г) и леля (22 г).
Правена е през есента на 1959 година – само няколко месеца преди да се родя и един ден преди леля ми да замине от Бургас за София, като горда студентка по математика.

Харесват ми. Има суета, която аз нямам и която изчезва с времето, защото повече висим пред скайп и в кръчмите и не умеем вече да се радваме на срещите. Тегелите по Главната за последно ни радваха около 80-та година на миналия (XX) век, когато се докарвахме и се кипрехме, срещайки гаджета. Днес критерият за свалка е каруцарският възглас на нежна кретенка с крушовиден задник и мръсотийките в private chat-a.

Майка и леля имаха много красиви дрехи, а вратовръзките на баща ми малко по малко преминаха в Геша. Рокли и блузи все още стоят в шкафовете у нас. Естествено никой не може да ги носи, защото талиите са били толкова тесни и бюстовете толкова по-добре оформени.

Портиерите

Портиерите пазят нещо, което се движи около вертикална ос.
Това най-често е врата или порта, но може да е персона, хванала с една ръка нещо и въртяща се около носителя на това или друго нещо.
Портиерите са най-абсурдното общество, защото те са винаги прави, което ги прави пълно линейно пространство.

Дългът им е да не позволяват нерегламентирано преминаване през точно определена отсечка, без значение, че останалата част от правата е свободна
Наличието на врата сред полето задължително изисква присъствието на портиер, защото в гъсто населени места минувачите се контролират един друг за нерегламентиран достъп, докато сред полето най-често няма кой да те види и току виж си преминал точно през вратата, вместо кротко да я заобиколиш
Портиерът има специфичен безапелационен начин на изказване и

Обикновено след като си преминал една врата требе задължително да преминеш още няколко, а в почти всички случаи се налага четен брой преминавания през една и съща врата
Конфигурациите на врата са:
последователна
успоредна – в оня изроден вариант, в който успоредните прави съвпадат

И в двата случаи всички елементи на конфигурацията се пазят от един и същи вратар, докато в случаите на единична врата – от няколко недомислека, с което се решава проблема с безразботицата
При последователното наслагване на вратите портиерът върви успоредно с преминаващия, като леко подтичка пред или след него, като във втория случай в последния момент хваща непослушника за яката (или за врата, в смисъл на шия)
Във втория случай и портиерът преминава на зиг-заг през вратите, но винаги от другата страна, заемайки във всеки момент позиция по тангентата на охраняваното пространство

всеки контакт с портиер води до безсъние

Предизборна дрямка. Отивайки си, те просто се връщат

Тримца са топ наглеците в държавата: Цонев, Костов и Доган …
търсят 4-ти … като едно време на плажа бридж белот

Костов е на път да яхне Борисов, освен ако нещо не се е променило днес
и Станишев е на път яхне Борисов в Бургас, посредством човека, който доказа, че прабългарите са били едри мъже, при това исторически обосновано

Борисов се опитва да заформи карето, но наглостта му е някак си заучена, и това си личи в мрачния поглед и свъсени вежди
и каква наглост можешп да очакваш от човек, който има фамилия с повече от 2 срички
както Лупи преди време учеше своите – политика не се прави от третия етаж …

малчуганът от друга страна вече се е научил как да гледа в картите на другите и да наддава без коз, и е на път да остави бате си да запсива резултата и да прави сметки

царят мълчи и си прави друга маса, но там се играе само бридж
бедни ми, бедни борисов

последните няколко часа

[21.4.2009 г. 19:17:49] tanya
Баща ми е много зле. В последна фаза на онази коварна болест, за която не сме допускали, че ще застигне семейството. Той е на 82 години – само 18 години
преди 100-те и допреди две години беше в страхотна форма – хубав мъж, за когото не можеш да предположиш възраст по-късна от 65.
Преди една година вече
не беше толкова добре- отслабнал, но загорял от слънцето – отдавахме оплакванията му на онази особеност на характера, която понякога пречи на истината да
излезе наяве.
Вглеждах се по-често в него и притеснението ми нарастваше и си мислех точно това, която се случи.
Сега лежи в спалнята си. Майка ми лежи на другото легло и чака да спре онова 50-годишно бурно сътрудничество в отглеждането на деца и внуци, в копането, в
прането и подреждането на къщата, в мъкненето на торби.

Контактът между семейството на родителите ми и мен никога не е съществувал. затова се впуснах в това да създам свое, в което да се изрежат пипалата на
завистта, на съмнението, на монолога, на мнителността.

В семейството на родители и сестра ми светът се свеждаше до надмощие във физически смисъл. Не за насилие. Мнителността свали гарда им и през целия период на съществуване на семейството им то имаше само врагове, или по-скоро възприемаше всички наоколо за
врагове, а интригантите за приятели и почтени хора. Така малко по малко изчезнаха приятелите им, после братовчедите, после братята и сестрите, а сега и аз
завинаги ще се махна, щом баща ми започне следващия си живот.

И ето сега това семейство се разпада. Баща ми лежи и стене и аз го чувам как казва – “този човек няма ли да си отива”, визирайки себе си. Не халюцинира, просто
иска да изчезне този човек, който не е той, но все още държи душата му.

Вчера, когато бяхме сами ме пита: “Държа ли още душата?”.

Сестра ми припатка. снове из апартамента на нашите, който ще остане за нея и от това сноване ми се завива свят.
Има нещо ужасно лицемерно в това хаотично движение и това е точно липсата на премерен хаос в него. Не знам как открива какво да направи при положение, че
няма какво да се прави наоколо.

[21.4.2009 г. 23:30:49] tanya :
Predi 35 минути баща ми почина