За Токачките и Дебела Мара

Странджа, както знаете, е покрита с благородна плесен от мързел и знания, придобити по мързелив начин. В други части на света вторият компонент би бил наречен просто Мъдрост, но тук не се хабим с такива сложни думи, които не могат да се смесят с мастика от патронче.

Дори поповете ги мързи да обиколят района си по Великден и да съберат някоя друга жълтица от прилежащото население.

Достатъчно е обаче да преминеш от Базов Лагер 2 до Базов лагер 3, разстояние все още неизвестен брой крачки поради вечно спиране в Хоремага при Ванко, но с разлика около 50 метра в надморската височина, за да научиш поне 3 полезни неща.

Дидинка и Сашко имат нова приятелка.

На всяко минаване тя ги декорира с нещо от градината или най-малко с разглеждане на зоологическата градина в двора, в която има и две токачки Ин и Ян. Последното предизвика повече възторг у Бате Ми Сашко, който е вече Почти На 10. Това налага изслушване от поне 10 жители на Ново Смехурково на интерпретацията на Александър Николаев Михайлов, касаеща Доброто и Злото, тяхното единство и необходимост от съвместно съществуване с цел наличие на критерий … нещо такова, обаче казано по друг начин от 10-годишен селянин.

Той е приобщен. Тук се разбира, че си приобщен, когато престанат да те питат Ти На Кого Беше, и просто ти казват  Сашко Как Си Бе Сашко.

Да се върнем в отклонението на първото за деня знание, което получих, а то е , че Токачка е едно като кокошка с елегантна шия и малка главичка, великолепна линия на корема и обикновено изискано оцветено в бяло и черно и едно петно бордо. Доста шумно и подскачащо-летящо. Поставено сред кокошките, мяза на натокана пловдивчанка, или най-малко търновка, сред бургазлийки.

Яйцата му са по-полезни от кокошите, защото имало повече от нещо (из главата ми се върти сяра, но едва ли е то). Месото също, обаче да ядеш токачка е все едно да отгледаш паун, за да му теглиш ножа. Сетих се сега, че Токачката малко прилича на фазан, обаче без перата, само по походката и линията на корема и бюста. Ако правилно си представям как изглежда фазанът.

Още две неща научих днес:

…. широколист живовляк се бере след като цъфне с онова дълго високо нещо, което изпърчквайки се го прави лековито.

…. ако ти е набрал пръст, или има друг проблем, като например ти е влязло чепче в ръката, докато правиш някое от онези сложни физически дейности, които продължават да не ми идат отръки – то се ползва Дебела Мара.

Дебела Мара е едно растение, което имаме в градината – перфектна цветова комбинация от бледолюляковолилав цвят и тъмнорезедавосивкавосини листа. Гледа се лесно, стига да имате Баба Кера, която да ви даде вкоренено стръкче. Късате едно листо и пристискате с него проблемния участък от тялото, след което залепвате с левкопласт.

Дебела Мара

Наскоро установих, че в Ново Смехурково левкопластът е нещо като обобщение на всички лепки, с които превръзката приема финална визия.

Хайде! 🙂

Троянска сливова от Ново Смехурково

Троянска сливова от Ново Смехурково 🙂) Цъфнала!

Когато за сефте попаднахме в Ново Смехурково ни изненадаха сливите. Не ни изненадаха, ами бяха много. Капеха и покриваха земята с едри жълти плодове, на места с по-червени такива. Хората се хвалеха, че някой си берял 2 тона плодове от нашата градина.

После се заредиха едни полугладни за сливи години, а тази … гледайте какви гигантски клони размахаха побелели бради.

Април започва със слана

Добро утро! ::))

Април започва със слана. Деликатна коричка от замразена вода покрива бурените, които обаче не се дават, ме попарва Геша. 🙂

Мирише на цъфнали сливи. Те надскачат дори аромата на горящо агнешко сено, от което бликат амонячни пари. 🙂 Запознатите са наясно за какво пиша.

Понеже съм доверчив и наивен човек: моля, пропуснете ме с първоаприлските, защото на 26 март вече се самозалъгахме 🙂)

Хайде!
И по базовите лагери, че тревата не чака – расте си 🙂
Да сте живи и здрави, и някой ако иска коприва …. много била полезна с бира 🙂 Войната на бурените в Ново Смехурково 🙂) И най-верните воЙни 🙂) … наш’та зодия 🙂 …. зодията е от миналото лято 🙂

бурени през април

зодия козирог

Един ден на открито на огневата линия

Един ден на открито на огневата линия, баш на вододела между Черно и едно друго море, където се разхвърчат реките на вси страни. 50 км от всяка индустрия.

Студеният и Топлият вятър се гонят като деца. Сутрин гони Студеният, набрал скорост от нощния фитнес. После, около обяд, една невероятна топла вълна подлъгва, и после пак онази проклетийка Студеният.

Всичко е зелено – дори плодните дръвчета пуснаха листа, но още им се свиди да покажат пролетните одежди.

В БазовЛагер1 лалета и зюмбюли са почти цъфнали, а край реката в БазовЛагер3 килимът е от диви теменужки, минзураха, 3-4 см стъбълца на Странджанския божур и 2 сантима високи рогчета от момина сълза. Всички са истински и си растат ей така, освен, ако Геша не ги стъпче, докато търмъчи пред зоркия ми поглед.

Някой гад е изкарал ПочистванотоОтОбора близо до Двора край реката, навличайки се гнева на Великата метла, която обаче се успокоява, като гледа колко колички от нея извличат комшиите за градините си. Чак на въпроса “Може ли …” благородно заявява “няма проблем, ако искате всичката я вземете”,. обаче те отнасят само колкото им требе.

И тъй, се налага да се запали камината, и да си разваля рахата. Мании … голяма предизборна борба кой да се хване за Големия Вектор, качвайки се на репера на “властта” над нищото.

Хайде! 🙂) Нервен Геша, пред неразпалена камина “Скъпа може ли да се дръпнеш за малко …. ” 🙂)

Лека! 🙂

И да видите и втората Гигантска Елха на ТретияБазовЛагер, за която Гешев нон стоп ми прави бележка, че не е Елха, а НякакъвСмърч или Кедър. Тя и Гигантска не е, ама мога ли да проявявам нон стоп непостоянство и да сменям определения.

🙂)

На БЛ1 ГиганскатаЕлха не съм я снимала, но тя е наистина Елха, и е гигантска – вече е около 70 сантима. 🙂

Степени на свобода на Велики Четвъртък

Времето се опитва да парализира настроението ми, което е приповдигнато по ред прозаични причини. 🙂 От самото събуждане в главата ми се въртят едни звуци от песен на Богдана Карадочева. Опитвам се да си спомня действителния текст, но решавам, че той е точно този, който ми допада, а именно (както казват тривиалните диктори) “Малко мързи … но приятно” и после “Само в пустинята Гоби имало вечно лято”. Нерде Ямбол, нерде Стамбол или инакоказано де го чукаш – де се пукат.

Сега се сещам, че учудването при “Пукането на друго място” е в непознаване на материята, на нейната еластчност, в грешната посока на удара, в непремерената сила на същия, и купища други позеабравени понятия, едно от които е “степени на свобода”. Последното пък  означаваше, че колкото повече параметри и неясноти, толкова по-свободен е човек, а и толкова по-сложно е решаването на системата (уравнения).

Егати глупостите, които ми се въртят в главата и ръцете.
Добро утро :)) Велики четвъртък. Оправните булки боядисват яйца, другите го правим в събота заранта.

Горният десен ъгъл

Хорът при Пионерски дом Бургас, с диригент Милка Стоева

В първия момент, когато попаднах на снимката, се опитах да различа познати физиономии в горния десен ъгъл, включително собствената си. Обаче на чист български установих – Йок! И отчайващото – очите вече не държат или пунктирана връзка на главния мозък с окото. Миг по-късно долният ляв ъгъл визуализира истината за проблема с очите – годината била 1985, а това е 6 години след като завършихме гимназия.
Иначе всичко е еднакво. Червените униформи (на момчетата бяха бели, но пак червени им казвахме), Милка, усмивката, която се вижда през кока на тила. И дори си спомням точната височина, на която е лакътя и, когато вдигне ръка, за да ни подкокороса да подлудим публиката. Ние и нея правехме на луда, но това беше мисията ни.
Друга ми беше приказката. Като видях снимката си казах – Я! една снимка от времето, в което бяхме малки, преди да установя, че е от времето, в което вече сме били Големи.