Category: Uncategorised

Петък е, и зад Поморина се подават къделкитете на няколко мръсни ниски облака, които прецакаха работата. Работата наистина е прецакана, зашото кой работи в мрачен петъчен следобед. Следобредът не е за работа, а за мислене, което клиентите не зачитат за работа, защото трябва да плашат за нея.

А щом вложеното време в нещо си не е платено, то значи това нещо не е работа, което е най-тъпата мисъл проектирана някога на екран.

Вляво от Поморина, пак от прозореца на офиса, се стрелка претенциозно нагоре едно нещо, което прилича на антена на еди-кой-си-тел, a иначе е хотел Мираж, на Братята.

Не става дума за Братята, които ни просветиха и направиха различни, а за другите братя.
Обаче някак си е леко на душата, защото пукането е останало на заден план заедно с работата.

т,нар Блог Тайм

В дните на баш планинските прогнози тръгнахме към Черневци, което по начални данни се намира сред нищото – някъде в Стара Планина, уж до Габрово, ама не съвсем и по пътя към Велико Търново, ама не точно. Учудващо, пътят до последните три километра – през Хаинбоаз, после към Трявна (или към Троян ?) се оказва чист, дори от ТИР-ове чист.
Естествено, всичко хубаво завършва интересно, което не е перфектният завършек според китайските мъдреци.
Черневци се оказва село със стари къщи, с покриви, надебелели с 40 см бял сняг, каквато белота има само в планина. Черневци, което припознаваме като Боженци, е от онези села, които не миришат на обор, а дворовете съперничат по наредба на псевдокъщите на псевдоОнези от Ветрен, някогашно Житарово.

Боженци

Двама души, които питаме, къде се намира Боженци отговарят “Едно голямо бяло, на баира се вижда”. За бургазлии, тръгнали на почивка на планина (както другите казват, че отиват на почивка на море) баирът се отъждествява с Шилото, или онзи Айтоски балкан, който за хората, свикнали да виждат планина, наричат Хълмчето отсреща.
Тръгваме надолу с кола, която по правилата на морски хора сме подбрали така, че прогледът и да е 14 см. Това е естествено, защото човек, израснал в мек климат глава за самосъхранение няма.
Пътят, естествено покрит със сняг е с коловози, които няма как да не ни вкарат в себе си, и шумът от “дъното” на колата свива сърцата ни.
Баирът отсреща, на който трябва да се види хотел Боженци, се появява поне 20 пъти за 3-то километра преход. Не се се движи планината, но в планината всичко е баир, а не ясно изазен локален максимум, на какъвто сме свикнали.

Истинска почивка за времето

All of a Sudden, вляво преди паянтово мостче, радостна картина ни кара да възкликнем : “Тези как мислят да избият инвестицията”.
Хотел Боженци се оказва голям, построен по всички правила красотата на традицията, модерен и луксозен. Цените са адекватни на условията, които предлага, а още по-адекватни цени за почивка в Боженци, бяхме открили на един от сайтовете за групово пазаруване на почивки.
В Хотел Боженци не се пуши, Ицо се оплаква, че стаята му няма тераса и ние се чувстваме късметлии. Заедно с нас са пристигнали 4 семейства с деца, явно ползвали същата оферта. Бащите, едва оставили багажа, мятат на гръб по едно хлапе и по халати се запътват към басейна, който е естествено продължение на ресторанта. В сградата е почти горещо, а погледът към снега по дърветата и снежната планина е като климатик през летни горещини.

Майките от своя страна веднага надушват лоби бара, едиственото място за пушачи, и за тях спа почивката започва с мартини и няколко коктейла.
И така …. 3-4 дни, които си заслужаваха.

01. go week   – подходяща за ученическа забава през 1976 няккъде. Може и да става за саундтрак на нещо от сорта на “10 неща, които мразя у теб”
02. тодор гаджалов – тримата мускетари – ол фо уан ,,,,, даже накрая на припева иде да довършиш. Става за сингъл на седмокласник, обаче йок нещо общо с Bryan Adams, Rod Stewart, че даже и Sting
03. Стелияна Христова – нещо средно между Козият рог,  Адаптация и още нещо, но не мога да кажа – Паша Христова или “ше продължавам да пея” – обаче на места по-фалшиво, Иначе бек звукът е като на Червения площад. Доста нахално една известна певица се явява нато бек вокал и не дава шанс на момичето да се прояви. Но никога не мога да запомня – Мариана или Мария се казва
04 Рене Ранев  – потрес нещо, което винаги завърша на Ю-ю-ю…. англичаните са големи тъпанари, ако това е английски
05. Деси Слава. Просто с първите 4-5 български “песни” на Евровизия разбирам, че искам да слушам чалга. И този миг- самата Деси слава…. След 15 минути си спомням за арменския виц за 150 килограмовата жена и си викам “Що не тръсна някаква истинска чалга, а не ….” Обаче дотук е фаворит
06. Светозар Христов – Тейк ми даун ряпа да яде пред Take me down-а на нещото с брада на Устата (не искам да обидя Устата), АААААААААААААААААААААААААА –
фас-тайм ….
….
нямам сили натам….

С удовлетворение установявам, че Софи Маринова отива на Евровизия. Жената пя добре, най-добре, и има Визия, дори и да не е в Евро.

трябва да се гледа

МЛИН
 2 ч.ч брашно
1 ч.ч к.мляко
1 ч.л сода бикарбонат
1 яйце
150 гр. сирене
50-60 гр. масло
сол

 Разбитото яйце се смесва с киселото мляко, в което е разтворена содата.
Прибаря се натрошено сирене и брашното.
Сместа се разбърква и се изсипва в намаслена тавичка /малка, моята е 24/18 см./
Отгоре се разпределя маслото, нарязано на парченца.
Пече се в предварително загрята фурна.
На 175 градуса – 10-15 мин.

Най-тежката част от утрото е ранният следобед.

Човек не много набожен и доста суеверен, се страхувам от това, което може да ме застигне – семейството, и лично мен. По време на последната вечер, в която честваме Рождество…..  Еретични въпроси и дваж по-таквиз отговори щъкат из главата ми като резултат от разговорите за Кенвин Спейси край масата.

Установяваме наличието на онази гигантска машина, която манипулира света – една напитка, далеч от истинското червено вино. По 5 или 6 “централни програми” тече двучасова реклама на КолаКола. Яд ме е, така както не само ме е яд, а и завиждам на Бил Гейтс, на Цукер’не’знам’си какъв бургер, което не мога да запомня, независимо от професионалното изкривяване да помня моливчето на келнерите.

Не знам защо, но помня, че Дядо Коледа (Дядо Мраз на най-близкия ми приятел от детинство Ники Керин, беше един едър половин метров човек с някакви дрехи в беж, кафяво, доста грубички, а дядото беше с дълга бяла коса). Дядото на Ники беше внушителен, а моят червеничък Кокаколчев, беше в степени по-красив.

Естествено, че го няма Дядо Коледа във вида, в който ми го набиват, с лопатарестите “елени”. Дядо Коледа си е рибар, и не мога да си представя, че рибар в последния месец на годината се налива с КокаКола