Category: Uncategorised

Tова преди време беше една мноого прилична кръчма,
но какво е положението към 10.април.2003 година:
Преди няколко дни посетихме известната от години и западаща по качество Тропикана (на сами плажа, надолу от Флора-та).
На пръв поглед – нищо лошо не се е случило (което означава, че дървената барака си е на мястото). Гмурваме се в миризмата на студентска стая в бекярско общежитие, предварително настроени, че така или иначе душът си е завършек на маневрата….
Менюто има интересна форма и е разнообразно.
Сервитьорката (малко мърлява мома с мръснички дрешки) не познава истинските клиенти и ни гледа презрително, когато в 18:00 си поръчваме ракия и салата, вместо детско меню (бира с цаца или картофи). Картофи пак си поръчахме по-късно, но те бяха за минералната вода, която е далеч по-чиста от замърсеното с бира питие, което се опитват да ви пробутат. Ех, Капани, ех времена на плажен просперитет. ….
… цените са на съвсем прилично средно ниво – за две ракии, снежанка (защото не мият марулите както требе), хайвер (тарама), бира, минерална вода, картофи – няколко порции (в името на справедливостта големи) – около 10 лева. Сега като се замислим за същите пари в онова дървеното до Нефтохимика щяхме и да вечеряме …
Тръгваме си още в 19:00, т.е. престой не повече от един час. След това заседнахме на едно друго място, но за него по-нататък
А сега – цените:
бира чаша: 0,75
картофи пържени: 1,20
ракия поморийска обикновена: 0,60
тракийска салата: 1,60
тарама хайвер: 1,00
филийка хляб: 0,07
вода: 0,60
картофи със сирене: 1,50

Противно на мнението, което незапознатите със случая имат за него, Duke Todor се оказа мощен тестер :)) в последната седмица, докато ние, заклетите бегачи на шафетни разстояния линеехме под ударите на грипа (резултат от непозволено спиране на живителните течности), той прилагаше неуморно нашето виждане за антигрипната кампания.
Ето една от неговите препоръка (Duke-а в частност употребява умерено шопска салата и може на око да прецени теглото и +/- 10 гр, също и на сервитьорката):

Спомняте ли си къде е корабчето ( не онова, на което връзваха пионерските връзки, а другото, което се намираше по средата на плажа – от моста към Димо почти до кенефите). Това корабче вече го няма – то изгоря в борбата за приватизация. В интерес на истината гледката не е загубила, и ако застанете на някоя пейка на крайморската алея пед вас се вижда заливът в цялата му прелест.

Злите езици говорят, че през лятото приличното дървено заведение ще смени по наглост на шума разрушената вече плажна дискотека. Смеем да отбележим, че в момента, в който творим това описание музиката е прилична, публиката също, а момичетата са повече от интелигентни. Предизвикват малко неудобство с факта, че връщат рестото на стотинка и човек се чуди дали да им върне 10% ….

Какво се установява при проверка на менюто
# Обикновена гроздова: 0,59
# Пещерска: 0,65
# Домати (салата): 1,10 (за 230 грама)
# Мешена салата: 1,20
# Шопска салата 1,80
(на това място трябва да се отбележи, че шопската тежи половин кило!)
# Загорка наливна голяма: 1,00
# Цаца: 1,29
# Кока Кола 0,59
# Пържени картофи със сирене: 1,39
# Миди с лук: 1,40
# Чай (билков) 0,45
Средно за двама души, за около 2 часа си пригответе 8-9 лева, което е направо постижение.
Освен другите екстри – разни местни величия притичкват по плажа и сеирът е пълен.
В името на честността ще признаем, че мидите воняха на нафта и бях пълни с водорасли и пясък, което е грешка на подрастващите ловци на бисери. Миди се ловят при определени морски условия.
Ех! Дано не се овълчат през лятото и да запазят цените.

БУЛСТАТ: 102645099; Дан Номер: 1021358483
“Груп-55” ООД, Стамболийски 14.

Едно сериозно място, непознато за онези, напуснали Бургас преди повече от половин година.
Представете си главната и UNISON (преди известен като Руската книжарница) , който вече не е UNISON, а просто едно кафе …
На отсрещната страна на Главната (Александровска) преди години имаше магазин за платове. След това го направиха кафе, а сега е една мултифункционална кръчма. Естествено, кръчма на Главната никога няма да получи лиценз за Истинска кръчма, защото не отговаря на основното изискване – прилично съотношение цени/манджа и ракия на теферич през сухите дни. През лятото (а тази година и през ранната пролет) навън изнасят маси и столове/пейки, на които млади дами трият кълка в доста добре изглеждащи чичкоподобни Господа.

Вътре е доста мрачно, но пък вторият етаж е с климатик и прави димилника по-лесно поносим
между другото – пилето по френски си струва (поне така каза баш доктора-вирусолог Евгени :). Не си поръчвайте натурален сок, защото вместо него можете да си вземете 120 г. ракия (видно от цените по-долу).
Не е ясно кой пи коняк, но едва ли е от основната агитка, защото (как да ви кажем), ако сте злоупотребявали в ранни ученически години с коняк, никога повече не го поглеждате, камо ли да го пиете.

Справочен материал
чай билков: 0,39
натурален сок: 1,20
коняк Слънчев бряг : 0,69

“М. Новаков” ЕТ,
Бургас, Александровска 46, Данъчен номер: 1021161256, БУЛСТАТ: 102058035Е.

/2002 godina/
За тези, които не могат веднага да вържат – става въпрос за Клуба на Евролевицата на Гурко горе, преди да се стигне кръстовището с “Демокрация”. Миналата година беше двор с маси и с фонтанче по средата, а от тази година май са сменили собствениците и вече е Мултифункционална кръчма. Първи впечатления придобихме малко преди Коледа – не беше зле.
После около Коледа – пак не беше зле.
После някъде в средата на януари стана много зле, защото явно персоналът не беше изтрезнял и много бъркаше в разни неша, в които не трябва да се бърка.
Инак – има кюмбе (метална печка под формата на две пресечени пирамиди добрени с долните си части. Бумти, та се къса и някои неблагоразумни партийни лидери, седнали на закътано с някои от техните партийни другарки бързо зачервяват бузки.. Лел, как ги хваща понякога.

Кофти в интериора звучат найлоновите перденца, тип “Бюргер” – опит за внушаване на добри хигиенни условия, които не са най-добрият атестат за една кръчма. Нещо не достига на това ЕвроКафе да стане “Истинска кръчма” – виж дефинициите :)).

Последни впечатления – края на миналата седмица (днес сме 20.Март – един ден преди пролетта да пристигне)

Тестващата компания: трима мъже, залагащи на доброто мезе и една жена, която залага на същото. Сериозна агитка, във втората възрастова граница на Маневрата – малко над 24 :))

Плюсове:
Цени: добри
Обстановка: уютна
Ракия: много добра (Поморийска обикновена – абе прави впечатление, че не навсякъде сервират фалшификати! И на Капаните беше гот ракията! – но за това след малко)
Шопска салата: Отлична (т.е. голяма)
Обслужване: добро
Кебапчета: Огромни за цената си (тук се е проявила непредпазливостта на втората възрастова група – :)) А, луда крава?)

Минуси:
Овчарска салата: средна – интерпретация на Овчарска салата (явно ЕвроКафето не разбира, че за салатата по-близо и по-далеч от Европа нема – всинца сме в локвата)
Вместо Яйца – царевица,
вместо шунка – гаден шунков салам. (Това е нещо като Мексиканска, но с чобански привкус)

Обща оценка: Много добра

Едно добро начало за всяка маневра
Естествено е човек да тръгва с близките нему места
“Рио” е точно долу до офиса ни. На пресечката на “Иван Богоров” и “Оборище” ( 40 метра от отрезвителното и по диагонала срещу малката бензиностанция зад Трета поликлиника). Инак казано – от гимназия “Раковски” към Краставицата – първия ъгъл.
Това обаче са неща, които едва ли описват духа кьошето.
“Богоров” е една от най-прохладните и ветровити улици в Бургас ( с почти директен излаз на море:). През горещите летни дни джин и тоник (непосветените се наливат с бира) са естествен заместител на кафето, което като по правило е отпаднало от лекото ни следобедно меню.
Значи какво е “Рио” – Комбинация между маза и надземен етаж, но много пипнато направени – с вътрешна вита стълба до второто ниво , така че да се качите на закътано и да се надлъгвате до насита с хора, които може и някога да станат ваши бизнес партньори. :)) Отвън не се вижда кой е заседнал над … кафето.
Ако офисът ви е наоколо – раздават таблички, с които да пренесете разлагащите материали.
Като говорим за кафе (ако искате можете да го опитате) и то е добро (поне повече от онова конското в служебното барче на “Озеленяването” или както там наричат смърдялника в партера под офиса ни …)

Титуловани посетители: Светльо Соловьов, Краси (Джонито), нашия Митак (Малкия Хари) и други каубои от бранша. Често отсядат момчетата от СОТ (обикновено след смяна .. и журналистическото братство може да дочуе интересно инфо 🙂

Кафе – 0,30 ст (захар – колкото ви душа иска, ако такава ви е останала).

предварително правим следната вметка – в чудесни отношения сме с всички доставчици на Интернет в Бургас, дори с онези, които предлагат Карти за Интернет достъп. Всички, последвали от настоящото писание сръдни са за сметка на Черноморски Фар или на ПиЯно Бара :)) Поредното недоразумение на Интернет бизнеса (известен още като бизнес за “свободното време”) набира количествени натрупвания – най-вече като жълтите листа през октомври – единствената полза от тях е, че ще наторят обеднялата почва. Иде реч за картата за достъп до Интернет. За разлика от фонокартите, картите за БДЖ и тези за автобусите – тя има едно предимство – кара ви да се чувствате прецакани :). Една великолепна, сама по себе си, идея за нова стока, много необмислено предложена на пазара и предназначена да създаде у потребителя усещане, че и ние вече сме като ония на запад … На това място бяхме решили да пишем “невежия потребител на И-услуги”, но се замислихме и … видите ли, не е ясно кой е невежа – купувачът или доставчикът. Какво е картата …. нещо като лотарийните талончета, които имат скрито местенце, което трябва да изчегъркате със стотинка, за да разберете дали печелите или не …. Разликата: продавачите на късметчета знаят какво ви предлагат, те дори ви дават разяснения по случая и ви предлагат монета, ако в момента нямате под ръка такава. С картите е друго: те са за high-tech клиентите 🙂 … или поне за онези от тях, които ни веднъж, все още, не са сглупили да си купят това чудо в целофан. И тъй: за да разберете дали ще ви върши работа картата за Интернет достъп – трябва да си я купите. Това няма нищо общо с оня виц, в който Господ казал – “Ами, вземи пусни най-после един фиш, как иначе ще спечелиш от Тотото” …. Просто инструкциите са сгънати прилежно с текста навътре, така че няма начин да получите ценното know-how, без да дадете паричките си. /тук си спомняме за Буратино, който заровил жълтичките/ . Карти се продават навсякъде … Продавачките поглеждат учудено, когато им се зададе въпрос как се ползва това чудо /ами вие купувате – вие трябва да знаете/. Дори по-любезните, като момичето във ВидеоРент-а казват: “Обясни моля ти се за какво е, че ми ги донесоха и се чудя какво да казвам на хората” – последните мислели, че е клубна карта за “Александра” … Независимо от скъпоструващата (от бартери) рекламна кампания, картите са кьор фишек, поне засега. Според служители във фирмите, които ги предлагат – голяма издънка. Карти почти не се продават. Там където са продадени – повторна продажба почти няма. Изобщо – нашите доставчици не разбраха, че една доставка на голо е едно голо нищо. Кога биха се купували карти за Интернет – според нашата анкета, когато поне 10 ( в .bg толкова няма) големи доставчика предлагат на пазара карти – съвместно за достъп и поотделно за услуги. Повечето от анкетираните твърдят, че услугите са това, което е атрактивно за тях, а не самият достъп. Според тях в България почти всички доставчици са на едно и също дередже. Около 40% от ползващите Интернет заявяват, че не плащат – получили са потребителско име и парола на вересия от системния администратор … :)) на приятелска основа. Друго, което е подчертано: достъпът чрез карта излиза доста по-скъпо, отколкото “конвенционалният” такъв. В същото време картата не помага да се избегнат подробностите по “ръчното инсталиране на софтуер”, настройка, логване… 🙂 за “заетото”, “разпадането и т.н. – пострадалите от експеримента си знаят 🙂 И така: клиентите вече искат услуги, които се осигуряват не толкова чрез техника, колкото чрез добри кадри …. И шефовете на фирмите-доставчици може би ще се замислят за инвестиране не само в “желязо”, БТК, и други оръдия на труда, а и в хора. Забележете – не говорим само за програмисти, инженери и други богопомазани специалности, а също така за Маркетинг ( в истинския му смисъл) и Управление. И Клиентът иска да го ухажват, или поне да се чувства член на някакъв Клуб …. :)) Нещо като Маневрите в петък 🙂

Бургас. Жива музика, джаз, блус и латино събира бургаски художници, писатели, журналисти и компютърни маниаци в “Пияно бар” при Евгени. Тук е мястото, където човек може да научи коя е била последната сензационна хакерска атака, коя е най-новата излязла книга и дори какво ще пише в утрешните вестници. Отскоро новата придобивка на заведението е живата музика всяка сряда. Единственото забранено нещо в “Пияно бар” е чалгата.

“ОТКАЗАХ 200 ЛЕВА, ЗА ДА ПУСНА “ЛЕКА” ЧАЛГА”
Може да се каже, че девизът на бара и клиентите му е “Без чалга”, разказва собственикът Евгени Манов. За да не изневери на принципите си наскоро той отказал 200 лева. Клиент на заведението предложил на Евгени да направи сметка за две стотачки, ако му пуснат “лека чалга”.
Музиката, която се слуша в заведението е джаз, латино и блус. Снимките на известни блусари и джазмени висят по стените на бара. Те са извадени от интернет лично от собственика на “Пияно бар”, похвали се самият той. “Ровенето” из сайтовете и Интернет е втората слабост на Евгени Манов след журналистиката. В местен бургаски вестник той работи като страньор и води страница “Маниаци” за компютърни новости”.

КОМПЮТЪР ЗАМЕСТВА МУЗИКАЛНАТА УРЕДБА В БАРА
Барът на Евгени е може би единственият в страната, където на мястото на музикалната уредба стои компютър, който избира и музиката. “Хвърлил съм вътре 500 часа музика от дискове. Компютърът сам си селектира парчетата. Задал съм му програма първо да пуска латино, после блус и накрая джаз парчета и после пак същата последователрост”, обяснява Евгени. Хитростта с компютъра той измислил, за да няма сърдити клиенти защо не пуска техните любими парчета пък и не е необходимо някой постоянно да сменя или обръща компакт дисковете.
Освен за музика обаче компютърът в заведението служел и за по-сериозни работи. Собственикът в бара често работел там по поръчки от рекламни агенции.

СПИРТ ЗА ГОРЕНЕ СЕ ПРЕДЛАГА НА ОТБРАНИ КЛИЕНТИ
Едно от “изисканите” питиета в “Пияно бар” е спирт за горене. Евгени увери, че 50 грама от него се предлагали само на клиенти. То стои на видно място на зад барплота има синкав цвят и е в бутилка с надпис “Спирт” , каквато може да се намери почти във всяка железария. “Всъщност, това е специален коктейл на заведението, но пропорциите няма да ви ги кажа. Те са тайна”, обясни Евгени Манов. Освен спирта за горене най-много вървели водката и джинът, а отскоро горещото време увеличи поръчките и за бира.

ВСЯКА СРЯДА БУРГАСКИ ГРУПИ СМЕНЯТ СВЕТОВНОИЗВЕСТНИТЕ БЛУСАРИ И ДЖАЗМЕНИ
Отскоро в “Пияно бар” има нова придобивка. Всяка сряда бургаски групи и формации ще звучат на живо вместо записите на световноизвестните блусари и джазмени. Засега има договорка с “Daskal’s blues”. “Може да се преведе като учителски неволи”, пошегува се барабанистът на групата Мишо. На басите е Калоян , а на соло-китарата-Ивайло. За тартор на групата се посочва Иво, който е преподавател по английски в Бургас и най-запалените му фенки вероятно ще станат неговите ученички.
За шоуто си в сряда четиримата са сложили такса от 2 лева, която обаче едва ли ще стигне и за по две питиета за членовете на групата. “Свирим за удоволствие”, казва Мишо.
Евгени се похвали, че има уговорка с още една формация, която изпълнява джаз, латино и блус. Така можело да се направи два дни от седмицата да има жива музика.
Още първата вечер обаче при пробата на уредбите и инструментите веднага пристигна запален по футбола комшия, който категорично заяви, че ще извика полиция малко преди десет, ако “тази аларма” продължава. Долу-горе по това време започваше мача между Португалия и Франция.
Ако комшийската атака срещу живата клубна музика обаче продължи Бургас може да остане само с 1-2 заведения в подобен стил. Другите две места, където чалгата не е на почит и се свири на живо са “Роял” и “Мостика”. Според местни групи музиканти това било крайно недостатъчно за град като Бургас още повече, че тук има доста момичета и момчета, които “просто ги сърбят ръцете” да свирят по такива места. Те направиха сравнение със София, където има доста подобни клубове, превърнали се в любимо място за срещи и обмяна на информация между младите и способни хора от почти всички свери на науката, изкуството и културата.

пепел от рози и блед електрик
Пепел от рози и блед електрик
Нов джаз-клуб в Бургас….

Клуб се създава с традиция … или с приятели
Един млад мъж осъществи мечтата си да събере хората, които го обичат и да им даде това, което те обичат – музика, цвят, шум и дим
Прозорец с райбер и три стъпала надолу …

Попадаме в клуба …
Трите дупки са побрали всеки който е чул или е бил срещнат от чул …
Евгени естествено е в несвяс

Успяваме да седнем по двама на стол, което е по-добре, защото главите са близо и думите се различат ясно
Светлината е забавен ритъм