Month: February 2020

Освен с лекия шум на морето, който шум при вслушване се оказа от множество външни тела на климатици, инак спокойното февруарско утро в Бургас се бележи с вой на котки. То май навсякъде е така.

Продължавам аз да си избирам маневра като категория на земния път. То животът е една маневра – тъкмо се врътнеш и минала една година.

Спокойно можем да наречем февруари Месец на котките . Един протяжен вой, издаван обикновено от конфигурация от 3 индивида се носи от наказателния паркинг. Мястото е сравнително спокойно и там, по кротко спрелите репатраци, няколко котки се ухажват, раздирайки тишината с финални ритми на фадо. Освен трън в очите, съоръжението е и като муха в ухото.

Допивам студеното кафе от вчера и си казвам, че всъщност когато не знам откъде да я подхвана, което не е често явление, по-добре да си направя едно хубаво горещо кафе. Главният герой, демек аз, има странно разбиране за хубаво кафе: запарено турско.

Рецептата е моя, мързеляшка, ако се изключат двете чаши, които след това требе да се измият и двойната доза материал, ако може качествен. Тургам в една чаша кафе няколко лъжички смляно, и захар. Запарено турско кафе без захар не е кафе. Водата, противно на вижданията ми, че микровълновата печка скапва качеството на недоиманата в Перник течност да възстановява нормалното състояние на телата, се загрява до кипване с точно този скапвател в друга чаша. После се изсипва отгоре върху кафето, бърка се усилено,  и се захлупва за малко с чинийка. Значи и чинийка има за миене, и ако не ме хване Геша, само я изплаквам. Наоколо тръгва една мазна миризма на кафе, толкова гъста, че не ти се пие, а само ти се души.

ставам

готово

правя около 300 крачки докато се запари. Имам няколко специални чашки, които са като на баба, обаче са на майка му на Геша.

🙂 И понеже след втората чашка всички си идва на мястото – да я почваме!

Хубаво е, когато се събудиш. 🙂

Хайде, мятаме я! Живи и здрави, и да спи зло под камък! 🙂

Бургазлъци

Вчерашният ден беше от онези Неочакваните. Топлината на небето се изсипа посред зима с пролетна щедрост. Бургас замяза на мравуняк. Плъпнахме с черните си якенца сред новобоядисаните санирани старини на града и стигнахме чак до морето.

Малкото заведения, които бяха предусетили деня се изпълниха и минавайки край тях се казвахме: е-е-е- браво!

Мостът беше както Жула каза “като манифестация”. Този израз е на онова поколение, което знае какво означава емоцията от белите панделки и роклички, преминаващи пред едни чичковци, дето махат с ръка от трибуната срещу хотел България (не се гордеем с това време), и под бурните ръкопляскания на компании от двете страни на Главната в Бургас, когато край тях мине колоната с познати. После това на това контролирано струпване и продвижване започнаха да му казвам протест.

И днешното утро е по-скоро с намек към края на март. 🙂 От телевизора се носи Китайската зараза, Италианския боклук, Дубайските арести, и нищо ново.

Предизидентството и Прокуратурата продължават нещо си. Техни си проблеми. Само да спрат да ни излагат. Нещо като профсъюзни секратари, които сме избрали и после си блъскаме главите що така и що онака!

Това е положението!

Да мисли какво ще свършим днес, и нека да е повече, вместо това какво не сме свършили, колкото и да е много! 🙂

Да ни е пълен денят с хубави работи, да не срещаме негативни хора, и да се радваме, че си днес ще имаме шанс да сторим много глупости! 🙂

Хайде, и от мен едно голямо: А, бе! Много сме готини 🙂