Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)
Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .
В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.
На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .
“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .
Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …
Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .
На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .
Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !
За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .
На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …
Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .
Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …
Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …
Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .
Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001