Завръщането на Стоян Иванов към епистоларната форма на общуване

Седим със Златка и плетем!
“ми ко праиш да не поливаш лехите на село”
ме пита тя, щото не ме види от другата страна на скайп-а

“Йок”, викам и – “гледам телевизия” и всъщност я лъжа, защото всъщност слушам телевизия, четейки официално изявление на С.И., с което той деликатно казва на председателката на Общински съвет, че е куха лейка и в същото време я моли да спре да облива крехката му душа с чешмяна течност ..

Иде лято и поради факта, че няма да има Карнавал, който и без друго беше тъпо замислено мероприятие, известен брой бургазлии и побургазлийчени, преоблечени като политици и играят на Кметски Екип и Общински съвет.

Номинационната комисия, сформирана от основните играчи на тесни вратички в WC (WolrdCouncil – световния съвет демек, навлякъл маската на бургаския селсъвет, но с мащаба на Най-велик) оценява костюмите и се тюхка що се прецака така на разговорите през Оня Март и всеки вторник оттогава.

Предишният Кмет се е логнал като сегашен Кмет, а сегашният като Пуяк. Джаба е с нахлузена перука на Луи XYJ и играе нещо Арт просто ей така, да не губи реда си. Рунтавелка, сложила едно от елегантните костюмчета на Междуселската интеграция, и чуруликала като калдаринка. Възпитанието не и позволявало да се държи адекватно, но все пак тя не е виновна, защото била останала с убеждение, че Му е хванала опашката

Да, обаче Му нямал опашка, която виси, а такава която стърчи
и точно когато всички си помислили, че стърчи отпред се оказало
че де факто тя е щъркнала отзад и заголвала определени правилни форми, които така или иначе, отдавна вече били отдадени на определени среди от Обществото

“Ама трябва ли да го плащам” бил редовният въпрос на невярващитре участници в карнавала, защото те мислели били, че като са маскирани като карнавалици и никой нема да им търси плащане

Ако намирате прилика между реални лица и изписаните по-горе образи, то това е само плод на ваше отношение към личностите или към костюмите.

За всичко е останало е виновен С.И.

Узаконена простотия

Бургас беше кротък, интелектуално плътен град, наситен с аверчета.

След това дойдоха айтозлии, карнобатлии и осраха пейзажа

На върха на “Кирил и Методи”, срещу Автото, има голям ъглов блок от червени тухли и там винаги е прохладно, а преди няколко години откъм Демокрация имаше кафене, с най-доброто и почти най-скъпо кафе в Бургас.

Още от април масите се слагаха в специално пригодени места за паркиране на времето, а около тях имаше храстчета и трева, подобна на онази по голф игрищата, което веднага показва, че кракът ми нивга не е стъпвал на такова място

После стана Фурна, по-скоро хлебопродавница, която почти никога не работеше, а беше адски луксозна, което наведе всички на мисълта, че там се перат пари …

После стоя затворено, май … и днес сутринта пътуваме от Отрезвителното към Офиса.

Отвън има шатри
найлонови, в претенциозно черно и бяло, което е изклчително подходящо за улична кръчма

Идеята за лукс е толкова засегнала мозъците на дизайнера, че той е окосил тревата и е покрил пръстта с камъчета тип “мозайка” като в пода на банята на старата ни къща

Палмите, толкова присъщи на местната флора и засадени в дървени каци, са заменили свежата до скоро тревица на неадекватното заведение появило се до още по-неадекватния светофар до Чадъра.

Фигури от черни и бели камъчета (и сиви разделителни такива) са покрили тревните площи, които са вече бивши.

Някой безсрамно е узаконил поредното вандалско действие.

ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )

Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)

Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .

В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.

На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .

“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .

Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …

Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .

На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .

Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !

За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .

На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …

Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .

Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …

Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …

Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .

Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001

Дефиниция: Истинска кръчма

Разпознаване на истинската кръчма
…. сядате
…. тефтерът се пльоска на масата и се пита “като миналия път ли?” дори и никога да не сте влизали
…. казвате “една ракия” и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
…. март/април до средата на май – марули с яйце (“великденска” е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
…. през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
…. ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
…. без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като “шопска салата”.

… следва

Теория на маневрата. Kakwo e manewra!

Посвещение:
посветено на моите приятели, които се пръснаха из целия свят …
с тях написахме Теория на маневрата
и поведохме първите битки между Империята и Мафията в Бургаското Интернет пространство

Kakwo e manewra!
manewrata e bezpolowo sybirane na indiwidi, reshili da prekarat zaedno izvestno vreme bez da se saobraziavat s kanonite na pola, s kanonite na obshtestvoto, s kanonite na sluzhebnite vzaimootnoshenia i izobshto s vsichki kanoni. I vlizat v kanona na manevrata.

Manevrata e neshto seriozno i iziskva seriozna podgotovka. Tia ne mozhe da vaznikne haotichno, zashtoto togava ne e manevra, a naj-obiknoven zapoj.

Manevrata iziskva blizkite rodnini, s koito uchastvuvashtite v manewrata niamat kravna vrazka da sa naiasno, che tehnite ljubimi lica sa na manevra, za da zashtitavat chestta na rodina, naselenoto miasto, semejstvoto, kashtata i izobshto – vsiakakv vid chest. Eto zashto v manewrite ne triabva da uchastvuvat devstveni momi i ergeni, zashtoto v borbata za chest – mogat da zagubiat chestta si.
Ta tezi drugite triabva da znaiat, che spatnika v zhivota im e na manewra i da ne go chakat – i pri tova da ne ochakvat, che manevrata e po-malko ot 24 chasa.

V manevrata mogat da uchastvuvat drugari, koito sa stari bojni drugari ili takiva drugari, koito imat danni za drugari.
===============
Parva bojan scena:

Manevrata zapochva plaho!
Tia zapochva v krachma, v koiato bojnite drugari ne se chuvstvuvat osobeno ujutno – ako sa s kostjumi – oshte po-dobre – shte se chuvstvuvat oshte po-neujutno i togava ima ogromen shans manevrata da e po-prodalzhitelna, zashtoto te pridobivat hys za neia.

Rakiata i vodkata sa zadalzhetelni, zatova v manevrata ne uchastvuvat hora, koito ne iskat da piat, osven, ako ne se kazvat Sunny. Sega, tuk, ima i perverznici, koito zapochvat manevrata s Whisky, no te sled tretoto se opraviat i minavat na rakia. Srazhenieto prodalzhava s neshto, koeto niakoi, koito nikoga ne sa uchastvuvali v manevra schitat za bezopasno – vino, bira – tuk svobodata e po-goliama – no bez shampansko na tozi etap, zashtoto shampanskoto predizvikva kam rznezhvane i se poiaviava problema s razpadane na homogennata bezpolova masa na polove, a tova e element na mnogo po-kasna scane ot manevrata.

Tazi parva scena se opisva v sponenite na uchastnicite naj-dalgo – prosto zashtoto sled neia vsichko se razviva mnogo barzo i spomenite sa begli! Az i zatova shte pretupam sledvashtite sceni, zashtoto te sa funkcia na parvata bojna scena.
==========
Vtora bojna scena

Bez vratovrazki. Chast ot tiah, vsashtnost sled tova se okazvat po misteriozen nachin na razni nedopustimi mesta, no za tova sa vinovni onezi, koito sa za[pochnali s Whisky!
Niakoi sa s naviti rakavi. Razumnite tragvat 200 metra peshkom, a drugite vednaga se kachvat v taksi i se otiva kam naj-nepodhodiashtat diskoteka – tam kadeto sa decata im, no i decata znaiat, che ne triabva da hodiat na diskoteka tochno tazi vecher, ta vsichki sa spokojni!
============
Treta scena – diskotekata –

tezi pod 28 godini veche sa grogi, tezi pod 33 – pochti grogi, a tezi nad tezi godini sa svezhi i bujni.
Tova obache ne vazhi za hora, zavarshili edin fakultet!
Tuk e noramalno da se poemat okolo 300 grama gin, osven ako veche ne si zadushil niakogo i triabva vremenno da se otteglish, milvajki go ……. abe niakade!
=============
Chetvarta scena – bar – obiknoveno v serioznite manevri tam se prestoiava samo 30 minuti, zashtoto e gore-dolu povtorenie na scena treta.
=============
Peta scena – biliard ili drugo zabavlenie – prez liatoto – ksrednoshtno kapane. Obiknoveno tuk sa ostanali samo tezi nad 33 godini, zashtoto drugite sa vse oshte s predrazsadaci.
=============
Shtesta scena – shkembe – tova e sled 5.30 sutrinta.
=============
sedma scena – kafe – do 12 na obiad
=========================
=========================
Manevrata zapochva ot parva scena, sled razhodka na svezh vazduh v morskata gradina i posiadvane za po edna bira pri Dimo.
===============================================
SEGA BEZ DA MI SE SARDIAT MALKITE, NO MANEVRITE SA NESHTO SERIOZNO I KAM TIAH SE PODHOZHDA S MNOGO MADROST.
===================================================

Допълнена от Светльо Соловьов:
Стъпка следваща :
Както се припичаш мързеливо (не уморено!) на същото място , откъдето започна всичко , и предъвкваш бавно останалите спомени , няма начин да не се появи някой боен другар , съвсем случайно не участвал в цялата работа . Такива другари обикновено са се движили по същата пътечка на здравето , но с две-три стъпки по-назад . Резултатът е различни спомени , които трябва да бъдат споделени . Ако няма спомени – просто си измисляш .
Стъпка следваща :
Многото приказки пораждат жажда . Кво съм седнал да му пия на тва кафе ? Я по една бира , не по-добре по две , че първата се пресушава за отрицателно време .
Стъпка следваща :
Бирите са вече Х на брой , от някъде се подава каничка с пелин ( през лятото – бутилка Траминер ) , по-смелите вече са си харесали салатка за ракийката и т.н. Въобще всичко от предната вечер се повтаря , но в обратен ред и много по-чевръсто .
Някой дори завършват асортимента с двоен облак с маслинки .
Стъпка предпоследна :
Към 9-10 часа някой започват да се сещат , че е неделя , по дяволите , най-кофти ден , защото утре сме на работа . ( Да ме прощават малките , но тези две стъпки не могат да ги усетят , преди да загубят девствената си природа . ) Следват много викове : ” Айде бе , къде ше ходиш сега , начи ! Седи тука … ” , но в крайна сметка всички опразват масата .
Стъпка последна :
Предвидливо си си взел една последна биричка от денонощния , излягаш се на дивана , но захъркваш преди да си изпил и половината . Последната мисъл в просъница е че никога повече няма да правиш така …. до другата маневра .