ДУХЪТ НА ТИГЪРА

Адресът “Цар Симеон” 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно – по диагонал срещу “ЕвроШоп”. За онези нашественици, които казват “отивам на море”, вместо “отивам на плажа” – като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника – минавате “Златна котва”, после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. … е това е мястото – на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.

Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места – маси и пейки а’ла Димо и подходящи за целта покривки – чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.

Ракия – обикновена поморийска (малка) – 0.55
Бургаско наливно голямо – 0,87
Марули с яйце – 1,38
Чушка бюрек – 1,28
Пържени картофи (без) – 1,34
Език в масло (ама сериозен език, но резенче от такъв) – 2,68
Безалкохолно – 0,60
Каменица бут. 1,06

Много точна маджа – пържени цели картофи (пресни) чеснови с копър и масло! – 1,56.

Винаги е пълно, но на 048780970 можете резервирате места.
Наблюдателни посетители са забелязали, често засядащи в кръчмето банкери.
Фирмата е: ЕТ “Голдтекс”,
Улица “Яворов” 18, ДН 1021104716, БУЛСТАТ 812033603Е (поне така пише на финансовия бон) :

ОДЕСА (сега Китайски ресторант “Шанхай”)

На излизане от морската градина (по Богориди) – първата кръчма вляво – срещу “Котвата”
Нещо, което малко истински маневра-оператори ще повярват, още по-малко ще разберат. “Одеса”, нашата стара “Одеса” е днес Китайски ресторант “Шанхай” …
Горе, под дървения навес – от външната страна на кръчмата, вместо нанизи от сушени чушки висят кръгли топки в гъмза-червено . Ветераните в маневрата се спомнят как топките бяха едно от виртуалните наказания – малко по-леко от великите сибирски полета.
При огледа на трасето установяваме, че на площадката пред и по протежение на Одеса (днес Шанхай) са изнесени пейки и маси от абаносово дърво. Те са празни … естествено. А някога на терасата на тази кръчма беше любимо място (потайно) на бившите шефове на бившата търговска дирекция на бившето НХК. Ех, имена! Ех, хора!

Ще се престрашим някой път да влезем, но … едва ли скоро.

Маневрата изгражда Деликатен стомах, с редовна дезинфекция.

ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )

Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)

Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .

В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.

На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .

“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .

Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …

Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .

На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .

Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !

За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .

На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …

Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .

Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …

Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …

Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .

Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001

Дефиниция: Истинска кръчма

Разпознаване на истинската кръчма
…. сядате
…. тефтерът се пльоска на масата и се пита “като миналия път ли?” дори и никога да не сте влизали
…. казвате “една ракия” и никой не ви задава тъпи въпроси за желан произход, размер и .. ясно!
…. март/април до средата на май – марули с яйце (“великденска” е лаф, заимстван от фалшиви сервитьори, неправомерно нанесли се в Бургаските кръчми от Банско)
…. през зимата задължително има туршия, защото кръчма без туршия губи лиценза си за Истинска и се нарича заведение
…. ряпа (салата от ряпа) за ракията. Едно откритие, което преди 5-6 години направи Vessi.
…. без краставици. Краставицата е тиквичка, която не става за пържене, а тиквичка, която не става за пържене не може да се залее с кисело мляко и чесън, и следователно е само за тривиални изпълнения като “шопска салата”.

… следва

Теория на маневрата. Kakwo e manewra!

Посвещение:
посветено на моите приятели, които се пръснаха из целия свят …
с тях написахме Теория на маневрата
и поведохме първите битки между Империята и Мафията в Бургаското Интернет пространство

Kakwo e manewra!
manewrata e bezpolowo sybirane na indiwidi, reshili da prekarat zaedno izvestno vreme bez da se saobraziavat s kanonite na pola, s kanonite na obshtestvoto, s kanonite na sluzhebnite vzaimootnoshenia i izobshto s vsichki kanoni. I vlizat v kanona na manevrata.

Manevrata e neshto seriozno i iziskva seriozna podgotovka. Tia ne mozhe da vaznikne haotichno, zashtoto togava ne e manevra, a naj-obiknoven zapoj.

Manevrata iziskva blizkite rodnini, s koito uchastvuvashtite v manewrata niamat kravna vrazka da sa naiasno, che tehnite ljubimi lica sa na manevra, za da zashtitavat chestta na rodina, naselenoto miasto, semejstvoto, kashtata i izobshto – vsiakakv vid chest. Eto zashto v manewrite ne triabva da uchastvuvat devstveni momi i ergeni, zashtoto v borbata za chest – mogat da zagubiat chestta si.
Ta tezi drugite triabva da znaiat, che spatnika v zhivota im e na manewra i da ne go chakat – i pri tova da ne ochakvat, che manevrata e po-malko ot 24 chasa.

V manevrata mogat da uchastvuvat drugari, koito sa stari bojni drugari ili takiva drugari, koito imat danni za drugari.
===============
Parva bojan scena:

Manevrata zapochva plaho!
Tia zapochva v krachma, v koiato bojnite drugari ne se chuvstvuvat osobeno ujutno – ako sa s kostjumi – oshte po-dobre – shte se chuvstvuvat oshte po-neujutno i togava ima ogromen shans manevrata da e po-prodalzhitelna, zashtoto te pridobivat hys za neia.

Rakiata i vodkata sa zadalzhetelni, zatova v manevrata ne uchastvuvat hora, koito ne iskat da piat, osven, ako ne se kazvat Sunny. Sega, tuk, ima i perverznici, koito zapochvat manevrata s Whisky, no te sled tretoto se opraviat i minavat na rakia. Srazhenieto prodalzhava s neshto, koeto niakoi, koito nikoga ne sa uchastvuvali v manevra schitat za bezopasno – vino, bira – tuk svobodata e po-goliama – no bez shampansko na tozi etap, zashtoto shampanskoto predizvikva kam rznezhvane i se poiaviava problema s razpadane na homogennata bezpolova masa na polove, a tova e element na mnogo po-kasna scane ot manevrata.

Tazi parva scena se opisva v sponenite na uchastnicite naj-dalgo – prosto zashtoto sled neia vsichko se razviva mnogo barzo i spomenite sa begli! Az i zatova shte pretupam sledvashtite sceni, zashtoto te sa funkcia na parvata bojna scena.
==========
Vtora bojna scena

Bez vratovrazki. Chast ot tiah, vsashtnost sled tova se okazvat po misteriozen nachin na razni nedopustimi mesta, no za tova sa vinovni onezi, koito sa za[pochnali s Whisky!
Niakoi sa s naviti rakavi. Razumnite tragvat 200 metra peshkom, a drugite vednaga se kachvat v taksi i se otiva kam naj-nepodhodiashtat diskoteka – tam kadeto sa decata im, no i decata znaiat, che ne triabva da hodiat na diskoteka tochno tazi vecher, ta vsichki sa spokojni!
============
Treta scena – diskotekata –

tezi pod 28 godini veche sa grogi, tezi pod 33 – pochti grogi, a tezi nad tezi godini sa svezhi i bujni.
Tova obache ne vazhi za hora, zavarshili edin fakultet!
Tuk e noramalno da se poemat okolo 300 grama gin, osven ako veche ne si zadushil niakogo i triabva vremenno da se otteglish, milvajki go ……. abe niakade!
=============
Chetvarta scena – bar – obiknoveno v serioznite manevri tam se prestoiava samo 30 minuti, zashtoto e gore-dolu povtorenie na scena treta.
=============
Peta scena – biliard ili drugo zabavlenie – prez liatoto – ksrednoshtno kapane. Obiknoveno tuk sa ostanali samo tezi nad 33 godini, zashtoto drugite sa vse oshte s predrazsadaci.
=============
Shtesta scena – shkembe – tova e sled 5.30 sutrinta.
=============
sedma scena – kafe – do 12 na obiad
=========================
=========================
Manevrata zapochva ot parva scena, sled razhodka na svezh vazduh v morskata gradina i posiadvane za po edna bira pri Dimo.
===============================================
SEGA BEZ DA MI SE SARDIAT MALKITE, NO MANEVRITE SA NESHTO SERIOZNO I KAM TIAH SE PODHOZHDA S MNOGO MADROST.
===================================================

Допълнена от Светльо Соловьов:
Стъпка следваща :
Както се припичаш мързеливо (не уморено!) на същото място , откъдето започна всичко , и предъвкваш бавно останалите спомени , няма начин да не се появи някой боен другар , съвсем случайно не участвал в цялата работа . Такива другари обикновено са се движили по същата пътечка на здравето , но с две-три стъпки по-назад . Резултатът е различни спомени , които трябва да бъдат споделени . Ако няма спомени – просто си измисляш .
Стъпка следваща :
Многото приказки пораждат жажда . Кво съм седнал да му пия на тва кафе ? Я по една бира , не по-добре по две , че първата се пресушава за отрицателно време .
Стъпка следваща :
Бирите са вече Х на брой , от някъде се подава каничка с пелин ( през лятото – бутилка Траминер ) , по-смелите вече са си харесали салатка за ракийката и т.н. Въобще всичко от предната вечер се повтаря , но в обратен ред и много по-чевръсто .
Някой дори завършват асортимента с двоен облак с маслинки .
Стъпка предпоследна :
Към 9-10 часа някой започват да се сещат , че е неделя , по дяволите , най-кофти ден , защото утре сме на работа . ( Да ме прощават малките , но тези две стъпки не могат да ги усетят , преди да загубят девствената си природа . ) Следват много викове : ” Айде бе , къде ше ходиш сега , начи ! Седи тука … ” , но в крайна сметка всички опразват масата .
Стъпка последна :
Предвидливо си си взел една последна биричка от денонощния , излягаш се на дивана , но захъркваш преди да си изпил и половината . Последната мисъл в просъница е че никога повече няма да правиш така …. до другата маневра .