ДОКАТО ДРЕМЕХ СЪНУВАХ КОЛКО МНОГО ИСКАМ ДА ИМАМ БЛОГ. ИМАХ БЛОГ МИНАЛИЯ ВЕК, КОГАТО НЯМАШЕ БЛОГОВЕ, НО НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ НАРИЧА. ТОГАВА БЕШЕ МАНЕВРА
Разглеждам градината, оросена от вчерашния проливен 12 минутен дъжд.
Установявам притеснено, че някои домати почерняват вместо да почервеняват.
Това не е уклон към анархизъм. Тези домати пак са с леви убеждения, но семето е било от черни домати, и Искра, която е правила разсада, решила да експериментира. 🙂
Ако доматът почернява отдолу само с едно гадно черно-кафяво петно – лисва му калций!
Добро утро 🙂
Да е хладно на кожата и топло на душата!
Да са ви червени доматите!
Буквар за първи клас. Буква “Й”, иди обяснявай кой звук е. Стр.41 – горе в средата. Едно нещо и “й” по средата.
“Бабо, какво е това … жадни за знания очи на Дидинка са вперени в мен.
“Пуйка” казвам аз.
Тя ме гледа уплашено. “Не, не е пуйка! Друго е …!”
В този момент от другата стая, четящ поредната книга за Мери Попинз, БатеМиСашко се провиква, помнейки на изуст забавностите от преди 3-4 години: “Гайда!”.
Впервам поглед в Нещото … Гайда е ма.. .. стара!
Да пием за това, децата да запазят реалната представа за предметите или просто представата за реалните предмети!
И … тъй 
🙂)
Затова таблет ли! Смартфон ли! – в градината!
Да знаят, че червените чушки са първо зелени 🙂
И картофите не се берат като домати, както си представяше Старата Графиня до 47-мата си година.
… може ли сладолед?
Ще спра да отказват онези удоволствия, чиято форма не трябва да забравят.
А тук представям текст от следващата страница. Упражнения за “й” … Има го един път срещнато. Но пък какво значи “рони нара” е сложно и посветихме около 10 минути да покажем в Гугъл какво е нар, и защо не се бели, ами се рони:
Муна е маймуна умна,
рони нара умно Муна.
Иди сега купувай и пълни ученически раници за първи клас….
ОСНОВЕН ИЗВОД: вслушайте се в своя консултант и професионалист, защото му плащате. Ако не му плащате – той може да ви мотка както си иска и не носи отговорност за това. Вашият братовчед и Онези момчета със зализаните бретони и път на една страна, са вредни за Вашия онлайн бизнес. 🙂
Тази изповед е ядовите и полезна. И Вие не сте сред множеството, визирано по-долу, защото самият факт, че я четете Ви изключва.
Времето е чисто злато …
Често, след диалози с клиенти, които всъщност считат, че плащат за нещо, което могат и сами, горният стих изплува в съзнанието ми. Не само изплува, то се върти като лавров венец някъде над главата ми през цялото време, или като змия, налапала опашката си. А, бе! Върти се!
Понякога надниква в ухото ми, шепне, и все се чудя, защо в моето, а не в ухото на клиента. По-късно вече осъзнавам, че причината за това е всъщност … меракът в съзнанието на този клиент.
И така.
Клиент. Клиент, който иска да е на първи места в Гугъл по … всичко. Изначалните опити и приведени доказателства, че е по-добре да се между 3-5 или 11-13-то място не хващат декиш, защото клиентът не мисли, че трябва освен да е на първи места и да има клиенти.
Да започна по-отдалеч.
Всяка страница, както наричаме един класически уеб документ, без значение дали е статичен или динамично създаден се слага там, за да допринесе ползва на собственика на информацията, която представя.
Не казвам „на своя създадел“, не казвам и „собственик на страницата“, защото и в двата случая лицето сме ние. Ние сме тези, които прилагат технологии, които изчистват програмен и html код така, че информацията да бъде коректно изчетене, извлечена, индексирана и позиционирана от Гугъл. Ако разбира се Гугъл не прави въртели.
Информационното обезпечаване е ангажимент на лицето, което е собственик на информацията. Освен … ако не си плаща за това да е наш ангажимент. Което означава, че то поставя информацията по правила, които ние сме му обяснили, с цел, която сме му обяснили, така че да иде на „първи места в Гугъл“.
Има 2 вида информация: (1) мета данни (title и description), за което всеки, който не разбира от технологии знае, защото е „чел“ или едни много умни младежи са му обяснили. (2) адекватни данни, описващи продавания на страницата предмет, услуга или индивид.
(1) Са видими за ботовете на търсачките и в резултатите от търсене
(2) Са видими, след като търсещия потребител попадне на страницата, т.е. хареса това, което пише в резултатите от търсене и влезе на страницата.
Е, това (2) е много важно. Защото, ако си на първи места в една търсачка, но нямаш клиенти то по-добре да ни се обадиш, за да ти помогнем да преосмислиш начина на предлагане.
Сред основните грешки, които се правят по отношение на информацията е пренасищането и изброяването на ключови фрази – едно безумно каканизане. Ако един потребител види в резултата следното:
Одеало, Odealo, топло, студено, zima, завивка Odealo.bg
Одеало подпомага загряването на човешкото тяло, създавайки топлоизолирана среда около него, с цел предпазване на организма от настинка (завиване, затопляне, загряване, топло през зимата ,през есента и през пролетта). Завиване с лятно одеало.
Или
одеало, одеяло, одеала, одеяла – ХХХ Текстил
www.ххххххххх.com › ОДЕЯЛА
одеало, одеяло, одеала, одеяла.
Иска да купи одеало, и Вашият сайт е на трето място, то той няма да купи. Дори и да е на първо място сайтът ви, той същио няма да купи от Вас. Просто защото няма да посети сайта ви при такъв анонс.
В същото време 2 места след вас, някой, който е писал:
Памучно лятно одеало – зелено на бели цветя
Памучно лятно одеало с размер 110х210 см – зелено на бели цветя на цена от 28.00 лв. и с гарантирано високо качество от онлайн магазин ХХХХ.
И Вашият клиент ще влезе и купи при него!
Както е ясно, обхватът на клиентите на една фирма като нашата, дори само в сферата на електронната търговия е между сурови храни, през лекарствени препарати до мебели и автомобили втора ръка, или … нещо друго.
Какво ние ще направим а Вас:
Ние НЯМА
🙂 Ако не знаете Евънъ вече не е Евънъ, а е Електроснабдяване Юг, като подробности на фирмата можете да откриете на сайта на фирмата, ако имате интернет без да имате ток … 🙂
Е, те! тая и множество друга полезно безполезна информация се подава в автоматизирано съобщение, което завършва с: for English press 1, за да не пропуснете високосъдържателния диалог, представен тук и по-долу …, ако случайно искате да сте обслужени на английски.
След обещанието, че всичко се записва, глас на ученичка, заработваща през ваканцията се чува в ухото ми:
Ученичката се усеща и продължава
Следват няколко бързи паса, при което аз се оказвам подготвена за всеки отговор:
В следващия ми въпрос се крие коварство: от къде ще идват от Бургас (57 км) или от Болярово (10 км) … Определено като платец, в чиято сметка ще се влеят пътните на Екипа, не ми допада “Бургас” като отговор, но все пак давам обяснения …
Разговорът завършва с от нейна страна
“с нещо друго мога ли да помогна?”
и полудив рев
“с ток” от моя страна ….
Докато водим разговора, БатеМиСашко щъка нагоре-надолу из къщата и задава въпрос: “много ми е интересно, това устройство за мишките как работи като няма ток, с каква батерия ….”
С Геша се споглеждаме и разбираме, че докато сме приказвали Токът е дошъл.
Може би стратегията на ЕВъйНъ, вече Електроснабдяване Юг е да задържа клиентите на телефона като самоубийците … хем ще се гръмнат, хем нямат ток, хем и МобилниТЕ терористи, и те да захлебят за последно …
Два часа по-късно: работя.
Чувам как някой нещо вика навън, и май влиза в двора. После отваря вратата на долния етаж, която аз по принцип без Стария Граф държа заключена, особено ако работя.
Чуват ме, че слизам по стълбите, и някой се провиква зад гърба си: чакай-чакай, тя жената е тук! (все още не ме е видял, а по принцип, селото е мъжко) и се провиква към мен, все още гледайки навън “Лелче!” … след което се обръща към мен и стреснат, вторачен в лаптопа, който нося по стълбите надолу, заявява, “Разбрахме, че нямате ток” … На Вие и много учтиво.
Казвам му “напротив имаме, но преди 2 часа и половина нямахме, но понеже знам, че имате автоматично не знам си какво, което отчита кога да спрете тока, и затова не ви се обадих, че е дошъл, за да придобие смисъл системата, която ви купихме …”
Мъжът, на възрастта на Лелче, ама Чичка, разбира още по-сериозно колко е сериозна грешката му, инак личи, че си разбира работата и е психологично интелигентен, смутено казва “а, не, няма проблем! Ние така или иначе идвахме, защото в долния край на улицата един стълб се е счупил, и трябваше сутринта да спрем за 15-на минути, за да … не знам какво, не помня вече.”
През скованата дървена врата на двора – леко гръндж врата, се промъква едно дребно човече с риза с къс ръкав, запасана в панталона и с колан, и с кожена чанта в ръка. Правоъгълна чанта, като на писар, не че знам как изглеждат писарите … Този е много по-млад и по-психологически непроницателен … защото казва “друг път изчаквайте 15 минути и тогава звънете ….”
Надявам се, че обещанието “се записва” да е истина, и да има някой, който да изслуша този запис.
офлянквам ли се или се назлъндисвам
Чудя се кое от двете състояние по-приляга на онези утрини, в които требе да се подкарам към Бургас. Ей, на! Вместо да се подготвям за тръгваме, сядам да споделям състояния, като се прикривам, че пиша нещо много важно по-работа.
.. хм … всъщност то това ми е работа де
Хайде и със здраве днес :))
И с пари утре!
В гората, както казва Ilario Astinov, най-харесва ми Онова дъждовно време в неделя вечер. Може и в петък.
Влизаш пред онова с Огъня, гледаш през прозореца и вратата (евентуално, ако се пече нещо) и се радваш на Природата, която полива вместо теб.
Безсмисленото пилеене на вода от същата тази Природа, ти дава шанс да работиш върху себе си и да градиш семейно разбирателство базирано на “нищо не може да се прави в градината” 
🙂)
Наздраве!
