дОБРО уТРО, и стига с тия новини.

Фацата на ФБ страниците с нова визия. Да пием за неясната идея, която е достатъчна, за да стане ясно, че има неясно влияние между Гугъл и Фейсбук!

дОБРО уТРО, и стига с тия новини.

Ясно е, че правосъдието има проблем с правосъдието, което е един добър повод да употребим по 8 мътни бири с няколко верни приятелки, една от тях – част правосъдието 🙂

Тишината на селския предиобед прилича на женско събиране с 2-3 досадника.

Едни кудкудякания и квичене, едни врабци и едни други врабци, за които Геша казва, че не били, но пък БатеМиСашко и Дидинки поясняват “жълтото врабче”, “шареното врабче с червеното” и едни други.

Няколко змии, гордо шмугващи се в изсъхналите треви край пътя, като само задникът им успяваш да видиш – тъй се нарича опашката. Те се мислят за русалки, защото завършващото шмугване е с подобна на русалките траектория.

И над всичко това един досаден петел, а може и няколко, щото те не са толкоз индивидуални и различими (тук има нотка феминизъм), които издигат за кратко звук и спират да се хабят.

Псе лае някъде, не е у нас, и едно цвърчене, което завършва цялата какафония (виж илюстрацията).

От няколко дни не гледам телевизия, не чета новинарски сайтове, бачкам си спокойно. Морската вода е към 28 градуса, а тази в кладенеца (имаме кладенец) около 14. :))

Нямам идея защо по телевизията казват “на живо”, като все е “на мъртво”, а ако не е, пак не е на живо, защото има фронт на разпространение на вълната и винаги има отместване.

Хайде, че чувам звук на кирка в двора и може Гешчето да закопава трупа на досадната овца, която се научи да прескача оградата!

🙂

чушки :)

Докато се чудя и назлъндисвам да започна репортажите от политическия живот в Странджа, изпих кафето, пушнах няколко цигари, изслушах разказа за бялата кола, която карала мигранти, брах зеленчуци за супа на партизаните, даже ври!, и се движих нагоре-надолу по стълбата около 14 пъти.

Добро утро! 🙂

:)) хладно е, почти студено. От вчера. Не се чувствам задръстена, и Бургас, градът, където някои дори успяват да живеят и да кликат в всенародните домогвания до НАЙ, е на около 54 км по къдрава хипотенуза на правоъгълен триъгълник с прилежащ ъгъл 30 градуса.

Ей това му е ефектът на въздуха във вододелните райони! Избистря дефинициите и всичко се свежда да прости истини, демек избива ме на математика. Прости-прости, колко да са прости.

Илюстация БатеМиСашко Задобрява!

Как сте! … стряска ме една комшийка, чието име не помня! Бачкам викам аз, вдигайки леко лице от справките за позиции на няколко сайта, барабар с одита на простотийките … Тъй-тъй вика тя … тъй е тука … все има нещо да се чопли из двора и градината …

Хареса ми този израз … чопля нещо из градината, и просветените могат да потвърдят, че човъркането из индексите и алгоритмите си е точно туйй …

Днес голямо човъркане ще пада :)) И … умната!
На вниманието на Sabina Nenkova: чушки!

омотан свят

Да се омота светът е страшно, но да се омота ФБ така както е от няколко дни е зловещо. :)) Живееш с един профил в паралелни реалности 🙂

… в отсъствие на ФБ

Тръгнах да търся разни неща, и попаднах наhttp://www.bourgas.org/manevra

Един извлек от спомени 🙂
Забележете, че Геша е бил на 42 :)) с цялото му текущо 57 годишно достолепие 🙂

И тъй:

Петък – 30.Март.2001 година,
навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране …
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова …
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е … :), което на нашенски означава: не употребява алкохол. (твърд алкохол)
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни … Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.

Оттам нататък десантът тръгва …

приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша (“теля”)
хайвер
препечена питка

Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш ….

+++++++
И е нямало ФБ да се тагнеш, ни инстаграм, ни нищо!

изядохме половин година :)

М’дам! Изядохме първата половина на 2016-та, гаче ли ще живеем още 318 години. Горе-долу такива са намеренията ми, и ме е яд, че така се попилява тъпото време.

Съобразено с него, но не и с оставащите 317 и половина години, осезаемата част на материята се опитва да ме прецака, и всеки ден по едно и също време и се спи, та чак прописва!

Един климатик удря безмилостно върха на косата ми, която бавно хваща простуда от връхчетата към корените. Абсолютно не осъзнава, че тези връхчета, са по-скъпата част от косъма, останали покрити с едно неевтино (най-скъпото на пазара) удоволствие, прикриващо времето в материята.

Друга част от материята, приела формата на хотел Мираж, бавно – ден след ден, минава в по-заден слой. Между тази материя, и моята материя се появява една друга материя – дето някакви хора протестираха срещу нея. И аз протестирам срещу материята, но в крайна сметка тя си има собствени правила, които можем само да насочваме в подходяща посока.

“Някой ще печата ли?” ме спира да продължа, а “Скъпа, аз да отивам ли да вземам децата, или заедно ще ходим” направо ме кара да кажа …. базовите лагери на странджанските хималаи ме зоват, през устата на Геша, и строгия поглед впит в мен, но от другата страна на монитора :))

Хайде! И утре ще посрещаме Юлското утро в Ново Смехурково.

Хайде лек ден, и … по-леко :)

Оборище мирише на смокинови листа и на още нещо, подобно на цъфнала липа, но не точно :))
/като писах Смокинови листа, та да допълня, че това не е Оня Смокинов лист :)/

Прибирам се, плувайки в бургаски стил, под оцелелите по чудо дървета. Дъсчена пейка, скована от сръчни комшии, докарана в оня син социалистически цвят на Windows 10, побира двама младежи на около 80, седнали на 2 метра един от друг. Две девойки, едната все още напета, само с леко закривяване напред в раменните стави, другата със 110 градусова чупка напред в кръста, кокетно минават по отсрещния тротоар, спирайки закачливо пред зеленчуковия магазин. Те са между 78 и 80.

В Бургас младежите се определят по ленените панталони и бели ленени шапки, обикновено памучна риза в естествено тонове, без онова бонбонено розово, толкова модерно в мъжкия гардероб това лято. Девойките с винаги с направени коси, в бледо синьо или жълтеникаво побеляване, очила с тъмно кафяви кокалени рамки, и рокля със завързано отпред коланче (памучна – басма). Нямам идея що някога толкова обидно звучеше това басма, а гордо – травира. Сега нещата са си по-тамън, само дето цените на тази басма си е … таковата.

Единственото, за което си мисля е, че след 46 метра сменям годишното време, имам около 40 проекта, по които спешно трябва да работя, имам около 200 корена домати за колтучене, почти готов панджар, магданоз, люти чушки и праз за засаждане, и утре е Първи Юли – Джулай монинг, както му измислихме прякор в детските години.

Хайде лек ден, и … по-леко 🙂

математика

:):) колко хубаво, че някой го пише в публичното пространство …

“В нашата държава има, по неофициални данни, около 30 хиляди свободни работни места за IT – специалисти, на които основата им е математиката.”

хем вали, хем не вали

Днес установих, че едни p-n-p-та, полупроводници, дупки, и транзистори са “открити” някъде 50-54 година на миналия век. Демек преди по-малко от век, което изненада древната ми душа, свикнала да се рее нейде в компанията на Конфуций.

При това думата транзистор е възникнала в един ей такъв спонтанен момент на научна социална словоохотливост в мрежова среда, каквата ме обхваща от време на време,
и
оттук насетне Баба Тоца, не знам дали е,но нека е жива и здрава тази жена, за мен се превръща от архаична 30-годишна даскалка по физика в разпространител на новаторски идеи, щото се оказва, че за транзистори съм учила в даскалото не повече от 25 години след създаването им.
И … програмата, по която съм учила май е била по-авангардна от тази, в която все още не се изучава сериозно мултитаскинг и паралелност, които като понятия възникнаха 20 години след транзисторите ..,
Та! Иде реч за реенето на мисълта в плътен въздух, каквато плътност го докарва съде Бургас. Това свободно реене, а може би падане достигна до революционния извод, че Основната задвижваща и поддържаща сила, предизвикваща кръговрата на водата в природата е човешката мисъл. В дъждовно време със силата на кооперираната мисъл викаме пек, а после при пек викаме дъжд. И обратно. За всичко са виновни англичаните, но това по-насетне ще го нищим.

Засега, драги избиратели, установявамт, че на повърхноста на Бургас в Синоптик (Точка) Беге вали, а вътре – не. Илюстациите по-долу. …. … амане тук

10 ноември

Е-е-х! Спомням си! :)) Преди 26 години на днешната дата …

Stoyan Georgiev беше на 10 месеца и 5 дни. Мъж в разцвета на силите си, а Iskra Mihaylova и Gergana Georgieva съответно на 8 и (почти) 7 години. Бях в майчинство, както съм и досега, защото майчинството е неотменим период, в терминологията на математиката се нарича полузатворен/полуоторен интервал.

Дядовци и баби бяха дошли, за да идем с Геша на кино, докато те наглеждат Мускетарите, споменати по-горе. Не помня какво гледахме, но често посещавахме малкия салон на Кино Септември, наречен тогава Студийно кино. Имаше невероятни (сега разбирам, че са били такива) лектории – от Бунюел с Окото и Луната, до … не знам какво. И не само там – и на първи салон, и на втори, и в кино Родина, и в Смирненски, и в Тракия – имаше какво да видиш.

Прибрахме се около 19:30 и влизайки дома, баща ми (мир на праха му) прошепна със смутена полуусмивка (той определено беше объркан от времето човек, който си отиде объркан) “Бай Тошо падна …”. От това аз чух само “.. падна .. ” и се втурнах е стаята, представяйки си разбитата руса муцунка на детенце Стоян, което беше най-потенциално падащия към този момент. После осъзнах какво ми е казал. Тихичко и плахо “Бай Тошо падна …”

Край телевизора седяха … почти мълчейки две двойки възрастни (най-младият на 54 демек в сегашните ми представи Млади, най-възрастния на 63) … Не се радваха, не тъгуваха, не бяха притеснени. Приемаха го като поредния виц за падането на Непадащите.

Като се замисля, действително е виц, обаче …

Да си призная. За нищо, ама нищо на света не бих се върнала в Онова време, за което се говори с носталгия. Само киносалоните ми липсват. Може би, защото съм била в тях, когато се е случило това “Бай Тошо падна …!” (мир на праха му), и те са първият ми спомен в последващите невероятни години.

06:06 ч, обаче, да пием за вицовете в живота … :)) нека ни спохождат от време на време, защо не и днес

:)) Вторник е! След една прекрасна вечер с десетина приятели мога да кажа, че вчера започна една наистина великолепна седмица … и продължава.

Живот и здраве, хубави хора и срещи, входящ поток пари и усмивки!

Вашият ‪#‎политик‬

М-да :))

15:56, Понеделник! и това продължава да е най-прекрасната седмица!
Нищо извънредно, освен 5-6 дупки и камъка, край които успешно Вашият ‪#‎политик‬ лавира и избегна, базирано на интуицията и бързата метла.

Обаче как само го казах Вашият #политик … :))

Сега Вашият #политик ще иде даа изпуши навън едно кафе, ще си мисли разни работи, и после ще се върне към обичайните си занимания – манипулирането :)). Прилежащите на близкото обкръжение на Вашия #политик избиратели са в час КОЛКО истина има в думите, написани тук :)) Чак, Вашият #политик се чуди …