Маневра. Дрямка

Денят в Бургас започва скучно с вестници, с обещание за горещо, с казани със смесен боклук и модерни цветове, с бТВ и няколко вестника на кафето
Общ проект между Холандия и Бургас, свързан с канала Вая-Черно море.
Йоан Костадинов – топ лице, както Бареков казва: всичко в бургаската преса започва и свършва с Йоан. :))
Петко Арнаудов – имотите в Странджа да са със специален режим.
Лятна антиспин компания по морето.
Созопол – за седмица земята край созопол е скочила от 200 на 500 евро.
—-
Българско село на капаните адам и ева
със сменена, силно застаряла публика едно скъпо, мръсно и известно място, едно от най-скъпите в Бургас
вятърът се плаща на литър, а усешането е за нещо недостроено
туртумосваме се с почти официалните си дрехи, бел. според develop-ерските виждания, върху седалки, покрити с пясък и петна от пот, останали от банските на тези, които през деня са лежали на прашния пясък
видът на парцала, с който едно нещо размазва петната по масата, ни кара да съжаляваме, за тъпия въпрос, дали може “да я забърше малко”
цацата е кофти и е премесена с 1-2 барбуна и “малък сафрид” – на кяр сме
вдясно по алеята минават приятели, запътили се към “едно малко по-надолу дето все още не са го скапали”
ех
без носталгия, за да не ни обявяват за комунисти
——-
планината от другата страна на Бургас винаги е толкова висока, колкото е мястото, от което я гледаш
ако си на плажа, това е хълмчето зад залива,
ако си по високите сгради на града оставаш изненадан колко е пораснала планината, или дали ние не потъваме за това, не за потъването, има една много сладка мисъл – каква радиоантена може да се инсталира там, как мога да си имам един и същи нет и в хотела, и в офиса и на село, където требе да ухажвам родителите си, които се гърчат над двата корена домати, които “тази година не дават като миналата, и не е само при нас, ами и на всички комшии е така”
и след като им кажа нещо грубо, защото така трябва – отивам и купувам за една салата количество съизмеримо с месечната им продукция обаче друго си е от корена да ги откъснеш – ако трябваше да плащат водата, с която заливат наоколо може би щеше да им дойде наум, че нещо не се връзва
——-
търсим

Патиланчо всеки ден искал да не е Патиланчо, а да е Мери ПопинС и всички много да го харесват. После сменил мерака си и искал да е Баба Цоцолана.
Баба Цоцолана дълго време държала властта на село, защото не щяла да ходи по-далеч, а тук си била свикнала, направила си била вече полог и като си сядала или падала на задните части, те винаги идеално и прилепвали и затова не чувствала да я боли, а даже и било весело, щото и трудно ставала от смях.
Обаче Патиланчо решил да стане Баба Цоцолана и затова Патиланчо тръгнал на училище, защото да станеш баба Цоцолана се иска първо да бъдеш обучен в Общински съвет.
После Патиланчо се срещнал със Смехурко и понеже Смехурко се харесвал на много хора, Патиланчо се зарадвал, че си е срещнал батко, който да му помогне да стане баба Цоцолана и почнали да си пишат дълги писма. Патиланчо и неговите пПатиланци докладвали на Смехурко what”s Up и what”s Dowm. Батко и той – понеже бил Смехурко и го харесвали искал да го харесват още повече и понеже особено го харесвали по талавизията и той решил, че е най-харесваният, което в Общинския случай било така.
Батко Смехурко и Патиланчо се харесали на дечурлигата в махалата и махалата избрала Смехурковия Патиланчо за Баба Цоцолана. А! Да! БаБа Цоцолана правела много хубав петмез от тиква! Имапо и една снимка с тиква, обаче вече я няма.
И така ,.. като станал Патиланчо Баба Цоцолана и трябвало вече да се гласи да готви, да пере, да чисти, да се вижда с разни хора и да приказва свързано… Обаче новата баба Цоцолана всъщност искала да е баба Цоцолана, но не знаела какво точно е това, нито пък каква е Идеята.
И в Патиланското царство настъпил смут = един можел, но не искал, друг искал, но не ставал, на трети му ставал, обаче едно е да ти става, друго е да можеш и според теорията на хаоса динозаврите били на ход, т,е, Динозаврите се завърнали.
И … голям хаос, голямо цъкане настъпило, щото дружинката на новата баба Цоцолана знаела какво е да правиш пакости, но не знаела, че като станеш Баба Цоцолана може да трябва да можеш. И понеже не били много в час и не знаели като вземат властта к”во да я правят, щото те не били взели властта, ами хората като нямало друг дето иска да стане Баба Цоцолана нахендрили Смехурковия Патиланчо, и се оказало, че няма достатъчно патиланци, а и тия дето ги имало …. мале мила …

Ще си изпати ли патиланчо или ще влезе в час, защото май до Нова Година и ще му пишат двойка, нищо че учителите на Смехурко стачкуваха. И тъкмо щото стачкуваха няма да има ваканция и … това е положението

Преди няколко дни и по-точно на 26.Август вашият любим сайт навърши 6 години. Интернет се разваля и придобива формата на имаго, сменящо статута си от плодородна земеделска земя към хоремаг с училищна библиотека и пишман рекламна агенция. Нещата вървят към зле, щом е изгоряла кръчма на плажа и ние научихме от вестниците. Виновни са клиентите, които непрекъснато искат от нормалните програмисти да се държат ненормално – т.е. да изпълняват навреме поръчките. Нещата вървят още по-зле, щом «не можем да открием в Бургас свястна кръчма, в която не сме ходили в последните три дни» /цитат на младши маневрист/. Не че ние ходим, няма вече добри места / объркан словоред/. С Рончо се разбрахме да правим нещо като семинар за прохождащия бизнесмен в АйТи бранша, поради нещастното изявление на едно момче, че иска всичко да върви както трябва. И си представихме как всичко тръгва както трябва – и данъчните, и осигуряването, че и едни други дето само дебнат такива като нас. Грешни мисли на слабо кален в хлебарския бранш /вадене на хляб/. И така: преди няколко дни и по-точно на 26-ти август вашият любим сайт бавърши 6 години. Хаосът се визуализира в идеалната симетрия на фракталите. Екипът бе възнаграден s dwudnewno razpuskane po sredata na sedmicata, което един употреби, за да си разцепи главата на шамандурата, друг – да ходи до варна, трети да го късат на изпити, а някои даже завършиха Труда На Века. No more ваканции оттук нататък. Любо Пантелеев най-после е предложен за Областен управител, разбираме от два бургаски вестника. От естетическа гледна точно той е бил предпочетен пред Евгени Мосинов и Стойко Танков. Или просто им е омръзнал. Елитна извадка от Хора (формация, която изпълнява музика) на Милка Стоева спретна няколко тайни срещи, базирани на носталгия и обмен на информация. Междувременно забелязваме, че момите, които разнасят (често разсипват) питиета на уличката на чадъра (едно перверзно новоизмислено място с мегдански дух и ученически чинове стройно подредени) са все почти сърдити. За онези, които не са в Бургас от години – в сегашните кухни и миялни, едно време тренираше духовият оркестър и имаше общежития. Да си дойдем на думата – suppose, че в 11 часа някой ви донесе сметката и каже, че нощната смяна ще продължи да ви обслужва /в тази дума клиентът и келнерът винаги влагат различно съдържани/, то очакванията на нещастникът, решил да прекара вечерта в кротко слушане на ревящи в колички деца /мамите са горе-доле на същата възраст/, са за по-дълго нещо. В 12:30 обаче, следващият shift (в смисъл на смяна) пак минава, май със същата сметка, и тя спряла да обслужва, облечена в едно червено такова ако ви носи и едно нечервено (май бежово-жълто) ако ви взема, но винаги колебаейки се дали да продължи да изтърва над главите на user-а нещо като покривка, което после се оказва май възглавничка, която слагат на ужасно неудобните пейки, както споменахме тип «комунистически чин». Сметката беше гнусна и изненадваща, защото по-дълго чакахме, отколкото консумирахме. Нейсе, видяхме се с половин Бургас, а има и едни каки, които всяка вечер висят там от другата страна.

След политиците най-на-сериозно се приемат журналистите. Последните могат да направят от един екологично чист отпадък политик и обратно – да превърнат един или няколко политика в екологично чисти отпадъци, или понед а убедят публиката, че става въпрос за това… . И така, някъде по средата се получава тор, която подхранва надеждите на простосмъртните, в това число и програмистите, че ще дойде светлото бъдеще и щастието на нашата родина i oswen towa Bil Gaejts [e otwori koda si. На гореописаните две размити множества предстои тежък месец, “еле в Бургас. Предстоят две войни, достойни за перото на Тери Пратчет и за отвинтената фантазия на Спилбърг – Войната на Козирозите и Децата на царевицата. Няколко абсурни прогнози се появиха в местната преса за резултатите.. На пръв поглед абсурдни, но желани, тези прогнози стават по веселяшки начин не толкова нереализируеми. Успява ли към този момент The New Time. Безспортно – защото Миро, както нежно го нарича Златка, е начело. А Севлиевски си е е тактик отвсякъде, отгоре на всичко е и диктатор, който успява да убеди всички, че най-правилното е това, което те не мислят, а той е най-благата личност. Сладката ухилена муцунка на Миро Севлиевски ни гледа от слънчева листовка, подхвърлена от каката с чантата, която носи добри вести от данъчните във входа. Безспорно Севлиевски е един от двамата (обобщени) фаворите на екипа ни – като личности. Както се знае, такива главочници като нас живеят в паралелното и не очаквайте прогнозите да се сбъднат. И като казваме фаворит – сеги да извадим на преден план другите наши любимци СДС – дружество, което пак се сдоби с новоизмислено име, и което най-после трябва да бъде оставено само да определя играта, а не да слуша хубавиците от София. Малко сме раздранени, защото вместо да оставят пич като Камберов да води листата, пак пробутаха чуждоверец, щото уж “Младите го харесвали”. Мъка, мъка, мъка … нашият човек Докторът (не оня, а Антонио fragalto) е на най-доброто място – 4-тото. Както установихме,. СДС са много ангажирани и ако искате да се видите с тях – непременно им поискайте пари – иначе не ви приемат сериозно :)). Искахме и двата отбора от войната на Козирозите да кажат по някоя приказка или поне да рзберем кое е различното и изключителното в техните програми, но те уви не успяха да се организират, а както се знае звездната болест е много опасна води до загуба на спътници и/или черни дупки в хостинга. Не само това – липсата на организация и нежеланието за среща с хай-тек-а, а ходенето по селски седянки пак ще доведе до въстановване на червената украска по Булеварда, зашото твърдият електорат е като стария хардуер – не стават за нова система. Изобщо за ъпгрейд-а и за смяната има много още да приказваме. В лагера на БСП – нищо ново! Хубавецът Любо Пантелеев и точният Стойко Танков са пак на почти избираемо място уж. Станишев обаче, колкото и да е готин според говорителките, не ни е в кръвната група и не е от нашата махала. Малко досадна стана кампанията на баба – де са новите хора …. де е интригата … всичко е ясно, а ако една програма тръгне от раз – то със сигурност в нея има грешка – това ни учат в Унито. И от 4-ти пък ако тръгне – пак нещо не е наред … а софтуер без грешки няма. НДСВ – като недорасли в политиката мислим, че това правителство трябва да си довърши работата, защото добре си я върши. Демек, може и за тях да се гласува. Обаче много калпава листа, нищо, че са тръгнали с тежката артилерия – най-тежката като кг на глава от листата. Все си мислим, че например Гинка Витанова би могла спокойно да е нейде из водачите и да ратува за образованието, но колегата Паси не е май на това мнение. По-ни-се-искаше Милен Велчев да е в Бургас. Много още листи и листенца, тук-там с въшки, се роят из Бургас. Така например не можем да се ориентираме Маруся Любчева в кой списък е, иначе сигурно и за нея бихме гласували. Това е горе-долу разпределението на силите във войната на Козирозите. Накрая пак ще има изненадка. За Децата на царевицата , Златните мамули, Марко, Петър Генчев и други … ще пишем лейтър. А сега гласувайте за нас в анкетата.

Преди и по време на НАТО, или маневри в три дни с пунктир. Настъпи (както ни лъжат по телевизията) циганското лято и ние подобно на циганета, и без досадното кудкудякане на туристите и техните барбита – тръгнахме да търсим топлина за душите си извън хладината на домовете.
Като всеки капнал от фрагменти диск се сгромолясване още в петък вечерта – първо на Кирил и мЕтоди – онова новото, в което попове пееха, и което нарекохме Попското и след това по следите на изчезналия програмист.

++ Решаваме в пристъп на безумие, че е крайно време да преодолеем клаустрофобичните спамове и да се престрашим да влезНем по металните стълби в онова място, от което излизане няма – Парти Клуб-а до Хавай.
Чували сме, че там е мно-о гот – т.е. нема къде да паднеш, ако се напиеш и нема как да излезеш, ако стане пожар или земетресение разлюлее Япония.

Попадаме в дупката заедно с Бойко Борисов и Мирослав Севлиевски.
Тях естествено ги нямаше, но както разбирате по метода на пълната математическа индукция и приемайки за вярно, че ако ги има на едно място те са и на следващото (в последно време) то пичовете бяха там, но без азис, който развали работата с индукцията, тъй като го няма на един плакат. 😉
Обаче малкият гений Лорето беше …
Да се върнем към дупката – за втори път си казахме – повече никога. Оказа се, че на входа ти казват “че няма вход”, обаче като седнеш и вече не си на входа ти вземат 2 лв (на глава) за вход, защото някой ще пее. This time викаше Лора от същата махала, която взе за жалост да се задържа все по-често из Бургас.

Установяваме, че пеенето е като програмирането – правиш една песен (парче) и го въртиш няколко години. После пускаш update и пак го въртиш и така … Изобщо, седейни ние – група отдадени на компютрите плебеи, слушайки бил гейтката лора установихме, че момичето е по-право от нас, установявайки монопол над шума – не можеш си чуеш приказката.
Но пък не е чак за два лева.
Много свидни ни станаха. Прибирайки си касовата бележка разбрахме, че сме употребили
“Бар разни” (това е нещо като жаргон за бирата) – за 1,28 (в Океан и другите места на трезва глава това е около 1,10) ,
ром бълг. за 0,80 малкия,
безалкохолно – 0,9 парчето.

Т.е. нищо особено като цени, но голямо прецакване с входа. ….

Кафе некст дей :
Около “Борисовата градинка”, срещу Младежкия дом са направили квартал тип Париж.
Особено в слънчева надвечер, защото иначе е усойно. Под махалата (в партерните етажи, където би било добре да има гаражи) се се вихри afternoon apreс night life. Кафето е много ОК на 2 места – едно вдясно и две вляво – (в правоъгълника има около 10 спирки).
Шокираща е цената на бг джин-а в едно от местата вляво: 0.40, а нищо не ни стана.
Кафето е най ОК на първото вляво ( то е като магазинче), а мезетата – кебапчета, кюфтета и други на много добри цени, не като тези по-долу, са в Циганското – първото вдясно досами къщата на Петя Дубарова – интелигенция, брадъре!
Вътре в него, обаче, ако имате нерви да ги издържите се въхрят две-три създания, които са май редовни клиенти. Те са от Ромски Произход, на около 14-15 години и май са на повикване (не можахме да разбере какъв пол са, защото се облягаха на рамената на всички, които успееха да докопат). Поръчвайте си в пластмасови чаши. ++ Коневръза, …. на който забелязваме, че вече няма коневръз. Добро място за отпускане преди мача и след латино танците, на които вече знаете сме фенове. Туп! Ей това не ви се е случило. Както може да се предположи в мъжката част на компанията е от некомплексирани платежоспособни господа. Момите, които им подават иззад онова нещо едни неща толкова се отплеснаха, че забравиха да ги маркират (безалкохолните).

После нали така, дойдоха, разбииш нали така да ни обяснят как не са ги таковали, нали така, и не ни даде сърце, разбииш да им кажем, че си ги носим, нали така. T.e. ако можете да си платите, може и да не си платите.

++ После естествено дойдоха онези голове и викахме, а после се разбра, че Девойките, които сервират в Силвър Клуб (срещу общината) са много търпеливи деца.
Изтраяха капризите на група озверели от късните голове в събота посетители.
BTW – много ОК,
озадачаващо ниски цени:
3 коктейла (2 Long Island IT + 1 Мохито /това не го знаем какво точно съдържа/) са 7,90 лв.
Най-дългата в Бургас листа с уиски-та – подозираме, че дори не са фалшиви / преди няколко месеца ги тествахме до половината и после имахме разправии ев къщи/.
Интересна нощна гледка на площада пред Общината. Минават все познати от разни места и екрани хора. /даже може да си видиш собствените деца с едни чужди деца :)/

Детската градина се разкарва някъде около 02:00.

++ Съгледвачи съобщиха, че не трябва да се рискува с Пиано бар-а (новия), който е на едно кьоше близо до скапаняшкия хотел “България”.
Осветено е като за сладкарница Роза,
барманите не могат да правят коктейли дори и по конспект, и в мазето има /цитат/ ученици, които съи бъркат в гашите, т.е. натискат се по ъглите (последното други го установиха н други места).

++ Изобщо имаме усещането, че когато мамите и татьовците заспят къде 23:00 часа децата прескачат терасите и хукват по заведения. Там се наличат с минерална вода и кокаинов час (получава се сред разделна употреба и подскок). Инак шо родителски срещи ни лъжат, че е забранено “невръстни” да ходят по заведения, да употребят алкохол и т.н. Ченгетата спят кротко в полицейски автомобили край същите заведения, за да не би да дойдат другите ченгета. Само от врмее на време слизат от автомобилите, за да видят какво се е случило в съседната аптека.

++ На едно място ни уведомиха, че “тази вечер няма да има проверка”.

===== това надолу е вече без да го четем, че имаме работа ====

++ В “бистро” Куцата медуза пилешките дреболии са добре направени, обаче доста бавно стават. Менюто е стандартно като за бирария. Липсват класни джинове, а ром изобщо няма. Можете да си поръчате на Мишо (бармана) да пуска определен тип музика. В един от ъглите се събират дами на 50-60 годишна възраст, които суркат сериозно безцветни течности, тръгват си след около час.

Приличат на поетеси.
Иначе ето ценоваа статистика, която очаквате:

Бургаско (голямо) 1,10 лв /наливно – доста солено/ Безалкохолно – 0,80 (0,90 според настроението и часа на сервиране 🙂 Джин – Гордънс – 2,50 (малкия) Джин – Български – 0,70 (горното си го поръчват по-снобите от нас, но някак си не намерихме разлика) Пилешки сърца с масло – 3,00 (не са зле – около 25 кокошки са били гътнати за една порция, но е скъпичко за стандартна манджа) натурален сок – 0,90 (това е по-евтино от други места) Водка – бълг – 0,70 Пилешки хапки с чеснов сос – 3,85 ( не са панирани, но пък са скъпи – Мишо като ни позна и взеха да ни качват сметката по-бързо 🙂 Пикантни картофки – 1,80 ( сега гледаме, че и това са много пари) малко безреден стана този подох, но той бепе с учебна цел и гледахме да не претоварваме новите набори

Шкембеджийницата на “Оборище” комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин – те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица “Оборище” в пресечката между “Гурко” и “Иван Богоров”.
За Нормалните бургазлии – близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците – срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии – зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.