Category: маневра

Съботата

Пак е Събота 🙂 Оня ден пак беше Събота.
Изобщо животът е изтъкан от Съботи, които от време на време отстъпват място на дните от пълнежа.

Първото кафе, което този път е разтворимо, поради естествения мързел на Съботата, и отлагането на клавиатурата с три цигари, създават безметежно настроение, от което с насмешка си спомням за всички толкова сериозни проблеми на отминалите дни.

В Събота всичко отминало изглежда смешно, даже собствените тегоби. 🙂

Един от най-философските мигове от деня е неговото раждане. За да го усетиш, трябва да си на място, от което виждаш черното на Запада, платиненият блясък на звездите и имаш усещане за движение на времето.

Денят се появява като една бледо синя мъгла, която се вдига от земята от Изток. Не е точно бледосиня. Тя всъщност е илюстрация на осмозата – едно промъкващо се в катраненото небе синкаво пухкаво сияние, което разрежда катрана до графит.

В първите мигове изглежда като облак, който се качва нагоре, и поглъща една след друга звездите. Те все още са там, обаче едни такива бледички и изнефеляващи, губещи малко по малко от блясъка си, докато съвсем изчезнат.

Всъщност, ако имаш приложение за ориентация в пространството – звездите все още са там и само нахалството на деня, който прецаква реалността, ги прави изчезващи. Още по-нахална е една звезда горе вляво, която си стои там и не ще да се размива. След малко ще проверя дали се държи кучката!

Георги Любенов, в предварителен анонс, и той осъзнал, миличкият, че “денят започва в Събота”. 🙂
Силните ми подозрения са, че ако беше неделя щеше да е достатъчно да сменя Съботата с Неделя.

🙂 И както се вика, една от големите простотии, които правя в този ден е да стана, белким не изтърва времето.
Важно е да ставаме сутрин, и да гледаме небето още няколко века, после ще му мислим.

“Събота, след централните новини ….”
“Запазете в съботната вечер за Романтика и алабала ….”
Ей! Неместиха ми деня!

За по-смешно, признавам, че ще правя разсад за домати … може би … Една комшийка ме изгледа странно, когато миналата събота признах, че още не съм го заложила. Комшията, обаче, излезе след нея и вика … то пък нашия като го заложихме да не е поникнал! 🙂 … Спокойно! Тя е кротък човек 🙂

Хайде!
И леко, по-полека 🙂

🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱
/това може да са хем чушки, хем домати, хем мандарини/

дрямка в събота

Всяка събота, 3 часа подир пладне, душевният ми мир влиза в режим на скачени съдове със световния непукизъм!

С идването на Баба Марта всички белези на Коледа се появявиха неусетно. Коледарчето се покри с тежки цветове, Коледната звезда почервеня и заедно с напъпилите зюмбюли се хвърли да посреща празника.

Сланина с крехка кожичка се появи по месарниците редом с първите кофички с #домашно #заквасено овче мляко /* и аз така си помислих! */ и замириса на #Гергьовден.

В тази весела бъркотия, дори малките снежинки край набъбналите пъпки на ябълки и сливи изглеждат нормално и не ме притесняват. Един комшия каза, че сме закъснели да орежем асмата! Той ще ми каже! 🙂

… много е кеф да вдигнеш глава и да видиш, че си на земята 🙂 тъй е в гората и на село. Не се налага да излизаш на терасата – целият живот е на нивото на очите ти. Било утре Сирни заговезни, твърди един notification.

За поредна година, точно в този сезон се втурвам да спрятам дългосрочни тримесечни планове, и бързо се отказвам, за да не ми се смее Началникът Отгоре 🙂.

На екрана ми, в левия долен ъгъл, се появяват през няколко секунди notifications, които ми разказват колко народ вместо да спи в събота след обяд хаби имунната си система в социалните мрежи, и всъщност колко добре съм се справила с чуждите кахъри 🙂.

Хайде!
🙂 да си допием кафето
И да не забравяме, че първите 6 новини са винаги за посещаемост гледаемост .

облаците

Няколко гларуса се очертават контрастно на фона на слайдващите се облаци. Реят се и променят оттенъка си. По тъмно се виждат само блестящите им тумбаци, после стават бледосини и после жълти.

Докато пия кафе се чудя, дали носят коронавирус в миризливите си …. или само гълъбите и прилепите го носят.
Ей, така се докарва паника!

Една Баба Кифла, изрусена, говори за “много сложния сбор от интереси”, предизвикан от простичката комбинация винетка, тол система, превозвачи, и политически конЦенсус.

Тя “не разбира”, което е явно за Генерала, който за пореден път се обръща към Геша и казва “Иван Костов разграби държавата и раздаде куфарчетата”, тъй като все още не е разбрал, че съм Фен на Костов. Малко му се мешат времената, периодите на демокрация, и на ЕдноВремето, което е допустимо, понеже за него това е около 33,3% от живота, а за нас е точно 50%.

Явно е, че каката-баба не разбира, иначе щеше да използва понятието “съвкупност”, и да избегне “сбор”, тъй като за сбор требе да се намери глобален еквивалент и той да се сборува, инак 3 круши и 4 ябълки правят осем министри (ако това е коректното множествено число, което ми звучи като лангусти).

Тя продължава да говори ….

Връщам се към началото на преразказа на действителността и етимологията на думата Интерес, interest и разбирам, че разбира.

Хайде! Стига с КакитеБаби!
Днес ГЕОРГИ ГЕНОВ, брат’чеда, има още една Ема, което в първия момент изпрегна цялата А клас 🙂 общност на Славейковото, и после се успокоихме 🙂

Да сме живи и здрави!
Емите да са живи и здрави 🙂
И, ако не можете да избегнете нещата, които ви натоварват – предайте ги на вторични суровини.
Хайде!

блейка

В зяпане през прозореца минава днешният вторник, който се оказва сряда.

Това ме навежда на мисълта, че в природата нищо не се губи и ако си неочаквано 24 часа напред във времето, значи си точно толкова назад в действията си.

Когато тази животоскъсяваща кражба на живот е по нечия вина, като аз не съм този “някой”, е много ме е яд.

Ако е по ничия вина, значи аз би следвало да съм виновна, и това налага да взема спешни и неотложни мерки. Тези мерки реализират една синхронизация на вътрешния ми мир и на световния такъв. Има случаи, в които след задълбаване в тестото на виновността, все пак намирам, нЕчия вина. И тогава мога спокойно да се отдам на яда си. Във всички останали случаи се налага да се вземат неотложни мерки, както казах вече.

В тези останали случаи, има няколко метода на синхронизиране: (1) да си направя кафе, запознатите са наясно, че имаме перфектна машина в офиса, именно поради честата необходимост от синхронизация; (2) да изпуша една или няколко цигари; (3) да драсна нещо в някоя социална мрежа или блогче.

Тези 3 възможни синхронизации, като ги развъртя под формата на “Комбинации без повторение” от 1, 2 и 3 елемента, стават богато много, и то дошло време за Откраднат живот.

Странно ми е, че ни веднъж не използвах усмивчици …

🙂 Геша влезе в офиса, и проплака, че са му лепнали някаква жълта бележка, самозалепващо се фолио, написано с кофти почерк, и не си личи нито колко е часа, нито на коя улица е, но струва 20 кинта към Общината!

🙂 много …. много …. спорен фиш

който уж бил връчен, ама всъщност е връчен на неодушевен предмет.

пари *Нищо *пари+, приказка за апетита и киселото зеле

Докато се огледаш и над морето се е издигнала онази крайбрежна светлина, която започва от ярко жълто, преминава през прасковено и стига до цвят банан.
В планината липсва пълният градиент.
 
Нагоре е нормално синьо-бяло рае, заради туй, че сме на трасето/шосето на самолетите, които упорито ни прескачат.
 
Долу си е нормално сиво.
 
От ранна утрин съм го ударила на стратегии, преди чужди реални мисли и звуци да ми прецакат концентрацията.
Ще вкараме малко smart с точки днес, защото е време за промяна.
 
Осем от 112 позиции миналия понеделник са финализирани успешно. Другите не ги броя, дори се опитвам да не използва аритметична операция изваждане, като превенция на стреса. Най-хубавото на нашата работа е, че е по-добре да я вършеш, вместо да се стресираш.
 
Замислям се за странния вид бизнес, който правим. При него реперът е: *пари *акъл *ФормализиранАкъл *ИзографисанАкъл *ПрограмиранАкъл *ИнсталиранАкъл *ОптимизиранАкъл  *СподеленАкъл  *ФуниизиранАкъл  *Пари+.
Този Плюс накрая, докато го направим тъй, че да е + …. е това е дето сутрин му ставам да го тормозя по тъмно и тихо! Голяма борба пада.
 
За клиента е: *ДавамЕдниПариНеЗнамЗащо *РазпитватМеКатоДАНС *ГоворятМиВрелиНекипели *ТормозятМиХората /*мислех, че ще дам едни пари и ще уволня всички */ *ЩеГиРазкарамТеЩеМиДаватАкъл *А!имамДвеПоръчки! *ЩеГиИзчакамОщеМалко *А!НаЧасИмамДвеПоръчки *А!ИзбихСиПаритеНачалните *ГолямаСаРабота!
Ох! Сега се сетих, как през 2001-2002 някой искаше да му дадем уеб дизайн сайта или програмата в материално състояния. Пита ни: някаква кутия? И май дори направихме нещо такова, обаче ще си погледна записките.
Погледнато като кръговрат на абстрактни средства – вземаме пари на хората, пием много кафета в началото, и накрая им даваме Нищо.
 А пък те хем са си избили парите, хем после Нищото прави Пари.
Ей, с това как се преборихме, нямам идея.
Да! Има и последен етап: вече не пием кафета, ами си ходим по кръчми заедно да си говорим за разни неща. Обикновено в неформална обстановка не говоря много 🙂 пред малка публика.
Да са живи и здрави Адвокатите, че през цялото време с тях сме давали пример, докато влезе в сила Промяната и сега вече те са нас дават пример. 🙂
М’дам.
Нека се будим дълго още, защото Нищото си заслужава.
 Я! Изгря!
Хайде!
И успехи и *пари*Нищо*пари+ 🙂
А!Тамън на време: “Кафенце?!”, знаете кой 🙂

мекици, кардамон и разни други глупости

Улицата мирише на мекици.

Да, точно като онези до Сладкарница Роза.

Един тежък аромат на полуразтопена пудра захар върху горещо олио се носи като облак от едно Нещо, и вместо да си вземеш здравословни ябълки или друга безумна храна, кривваш и си вземаш, и естествено 6 мекичета с диаметър 14 см.

Нещото е тенекиена барака, и се намира срещу СВА, зад Трета поликлиника, нагоре от Отрезвителното.

В последния параграф има 3 постановки за обясняване.

“СБА” е странен нов ориентир, така както се казваше “срещу фурна София”, или “До сладкарница Пчела”.

Снощи се опитах да разбера къде се намира едно “кафе” (забележете не Кафене, а Кафе), на което дори името не мога да запомня. Беше нещо като комбинация от Капучино и Кисело зеле. (Gergana Georgieva и Zhelyazko Valchev могат да прецизират).

Адски сложно! Оказа се, че е на ъгъла до Фурна София, където едно време беше Плод и Зеленчук, но за толкова формална дестинация разговаряхме около 5 минути, като всеки се опита да вкара своя орентир.

Единственото, което съвпадаше като времева пресечна точка беше Ротондата.

В Бургас, на всяко нещо, което не е отпред му казваме “зад”. Зад е обобщено наименование на трите страни, които не са отпред на всеки четириъгълник. … Обяснението било, че на село сме били оптималисти и било “зад” като отЗАД, ЗАД левия ъгъл, ЗАД десния ъгъл.
Тук иде отново онази относителност, за която по-рано тази заран говорехме с Zhecho Planinski, ако редовно следите ежесутрието на политическата ми кариера.

Отрезвителното. Кажете къде ще ви заведе един Истински Таксиметров шофьор, ако му поръчате “Срещу Отрезвителното”? …. Именно! Там, където няма Отрезвително. Сградичката все още си стои, обаче е нещо друго, което е на наказателния паркинг

…. Кафето е готово, требе да придружа Геша до терасата да го изпием, Той от 25 години не пуши, обаче уважително ми казва “Скъпа, на коя тераса ще пием кафето” 🙂)

Хайде!
🙂
Да! И ако знаете колко задачи имам!
Обаче това е положението.
Да сме живи и здрави, да замръкнем.

На връщане

На връщане …

Прибрахме се по живо по здраво в Бургас под погледа на снежната луна. Сняг нямаше. Щом обаче медиите я короноват за снежна, тъй ще да е.

Стара Загора ни изпраща дълго с празничните си светлини. Не, че е празник, просто градът изглежда така, разположен по меките склонове на околните хълмове.

10 километра нови търговски площи, редуващи се с халета, в които някой произвежда нещо, ни.натъжават. Не, че не се радваме за старозагорчани, спомняме си за производствените бази на мястото на Кауфланд, Айко, Практикер и галерия.

Бургас.ни посреща с лек вятър и снежинки, останали по тротоарите от петъчния сняг, който се изсипа над града като развеселена тумба в пиано бар.

Хубаво е да е неделя!

😉 Едно намигване.
Толкоз много “не, че” …

За 7 февруари, когато беше уличка

Някога в наше село имаше улица 7-ми февруари. Като деца, за нас това беше странно! Мисля, че и за възрастните беше така. Всеки я свързваше със себе си, и се дразнеше, че няма улица с неговата рождена дата. Тук приятелите ми от Славейковото ще ми припомнят имаше ли някой, роден на 7 февруари. Май, да!

Уличката минаваше точно вдясно от Славейковото училище, не знам сега как и викат. Разкошно място за игри, затворена откъм Републиканска. И с много пролуки в оградите.

Днес вече знаем, че това е датата, на която наше село е освободено!

Няма да казвам нищо повече!
Поклон, Бургас!
Слагаме цветя на паметника.

И! Да не забравяме, че в единствения Опясъчен град, всъщност няма сняг.