Възраждане

Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като “трупи”, демек спиртосани кютуци).

От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.

Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.

Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва … защо, кой беше инициаторът ?! … защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия

Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!

Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:

туршия – задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.

червеното вино – цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..

поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски …

пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.

Кюфтетата – не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат

чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата …

екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите

сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още

обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива

Узаконена простотия

Бургас беше кротък, интелектуално плътен град, наситен с аверчета.

След това дойдоха айтозлии, карнобатлии и осраха пейзажа

На върха на “Кирил и Методи”, срещу Автото, има голям ъглов блок от червени тухли и там винаги е прохладно, а преди няколко години откъм Демокрация имаше кафене, с най-доброто и почти най-скъпо кафе в Бургас.

Още от април масите се слагаха в специално пригодени места за паркиране на времето, а около тях имаше храстчета и трева, подобна на онази по голф игрищата, което веднага показва, че кракът ми нивга не е стъпвал на такова място

После стана Фурна, по-скоро хлебопродавница, която почти никога не работеше, а беше адски луксозна, което наведе всички на мисълта, че там се перат пари …

После стоя затворено, май … и днес сутринта пътуваме от Отрезвителното към Офиса.

Отвън има шатри
найлонови, в претенциозно черно и бяло, което е изклчително подходящо за улична кръчма

Идеята за лукс е толкова засегнала мозъците на дизайнера, че той е окосил тревата и е покрил пръстта с камъчета тип “мозайка” като в пода на банята на старата ни къща

Палмите, толкова присъщи на местната флора и засадени в дървени каци, са заменили свежата до скоро тревица на неадекватното заведение появило се до още по-неадекватния светофар до Чадъра.

Фигури от черни и бели камъчета (и сиви разделителни такива) са покрили тревните площи, които са вече бивши.

Някой безсрамно е узаконил поредното вандалско действие.

ДУХЪТ НА ТИГЪРА

Адресът “Цар Симеон” 22 е направо престъпен за това дървено бижу, съпоставимо с индиански тотем.
Описателно: на ъгъла на Богориди и Републиканска. И още по-ясно – по диагонал срещу “ЕвроШоп”. За онези нашественици, които казват “отивам на море”, вместо “отивам на плажа” – като излизате от морската (централния вход), надолу към часовника – минавате “Златна котва”, после остатъка от лятното кино, пуканките, едно блокче на 4 етажа и стигате до такситата. … е това е мястото – на ъгъла отсреща вдясно. Пред него има изнесени маси и бъчвички, в които през зимата е пелинът.

Преди години това имаше дворче с калдъръм (не толкова често срещана комбинация из един истински град, какъвто е Бургас) и със смокиня в него. Сега смокинята е на 46% вътре в кръчмичката. 35-40 места – маси и пейки а’ла Димо и подходящи за целта покривки – чисти, но с лекета, които допринася за уюта на заведението.
Камина. Момчета, които сервират са чевръсти.
Кофти е само, че кой откъде свърне все се заглежда вътре, а мястото е лично.

Ракия – обикновена поморийска (малка)