Маневра. Дрямка

Добро хладно августовско понеделнишко утро в Бургас! :)) Угода нямаме, казваше баба ми.
Днес започва една прекрасна седмица, в която градът започва методично да се прочиства, сервитьорите отново стават любезни, руската реч наоколо намалява. Бавно-бавно вървим към Септември.
Едно тихичко добро утро, и шшшт, да не разбудя къщата.

Птиците ни предават, прелитайки над Бургас, забравили, че лятото още не е започнало. Летят Фамилии, една след друга, на малки разстояния. Не усещат колко е топло, но аз усещам как след тях полъхва хладина като от климатик (може и климатикът на комшиите да е). Пред всяка фамилия лети една птица. Точно над офиса всеки водач спира и тръгва в обратна посока, по-скоро започва да лети в кръг и завихря фамилията, докато вихърът забере и последните. Въртят се така няколко минути (около цигара време), после този литва по-нависоко, после напред, вдига фамилията малко по-нагоре и започва да преде въже, все едно го изтегля от къделята на завихрянето.
… тръгват към южната граница на Европейски съюз, а един гларус предлита на ниска писта в обратна посока. Така и не мога да различавам дали летят пеликани, щъркели или жерави, или някакви други еволюирали гущери.

Йок Happy

Съвет на една Баба към дамите, които носят тази почетна титла в родословното си дърво

С Дидинка, в понеделник надвечер – 18:30, знам точния час, се запътваме към хотел България. Баба е зарибила Детенце да и прави компания, с идеята, че ще го води на Кръчма.

Понеже в Големия ресторант се вихри Циганска сватба!!!, то всички врати и подходи към Капитанска зала и Зала Компас са оключени, за да не нема зумлуци, и Баба с Детенце се вижда принудена да седне на Happy … отвън

Да, ама не – в този задух и горещина влизаме след минутка вътре, в “Зимната градина”, гдето се пуши
Питат ни колко ще сме – две и още една ще дойде,. отвръщам, при което тутакси ни се курдисва една маса на атрактивно за Детенце място – до една подскачаща вода.
Детенце събира очакващи погледи на Какичките, защото в това Детенце те виждат онза Вече Известна Принцеса и Богата, която нема как да не накара Баба да се чувства недобре, ако случайно не угоди с поръчката

…
Йок Хепи!

Облаци, като майчина прегръдка, обхванаха Бургас в съботното утро – топли, предпазващи и задушаващи, предразполагащи към мързел и безметежно гледане на телевизия.
Добро утро на всички, които не са чули все още тътена на Странджа :))
Един ленив и забавен (бел.: по-бавно вървящ) завършек на седмицата е легнал на прага на утрото.

:)) бе сега като го чета ми звучи по следния начин (като ритмика):
Камион и лек автомобил тръгват – един от Хасково за Пловдив, друг от Русе за Краснодар, като единият се движи с три пъти по-голяма скорост, поради ядрения двигател.
Велосипедист се качва на мотор и тръгва да гони Михаля в Морската.
В задачата се пита от от коя партия ще се яви на избори Еди-си-кой, ако Еди-си-кой вече е обиколил всички западни (в смисъл на десни) партии, а другите са фалирали.

Изтъркули се лятото и температурите се нормализираха. Септември се завръща в Бургас с интелектуален полъх на стари бургазлии, а Август се изхули нейде в Созопол, където схлупени къщурки се ширят сред боровете на морския бряг. В Странджа къпините миришат на джин.

Лек полуден. :)) и повече веселби.

Дойде понеделник, и светът не мирише на казан … През уикенд-а българските села се превърнаха в къкрещ пъкъл, обсипан с огньове, в които бавно се пържи прилична на кървава рана Лютеница. За сефте се замислих, че може би наказанието не е “В казана”, а Около него … Съчетано с визуалната реализация на фрактали около тавите с печен пипер и млени домати, дава ясна представа за това, че Оня Горе в бил математик, при това отличник, специализирал Теория на хаоса и компютърна графика.

Добро утро :)) Лека седмица.

Боже! Колко слънце има на този свят, Боже!

Утре ще правим #лютеница. Не ям червено готвено, също и #лютеница.

Иде събота, а след това неделя, и после ще се ширне една седмица – предпоследната на Август. После иде Гръцкото време, в което предстои да имаме Първолак.

После ще варим #ракия, и те-те – годината се изтърколила.

Много прилична кухня на Ретуш, ама цените не са им много прилични. Ако малко ги намалят, няма да изглеждат като перачница. — at Ресторант бар клуб “Ретуш” (Retoush).

Лято е. Днес в една от пощите имам само 10807 непрочетени писма, което е в състояние да ме доведе до състоянието на катя касабова, когато има само 36 000 посещения на сайта си, което е сумарно 6 пъти повече от всички посещения на бургаски “новинарски” сайтове взети заедно. 

В офиса е студено, много студено и разбирам това, когато се налага да се гмурна навън, за поредна цигара. В добрите времена, в този час на летния ден вече мислехме за Джин Тайм. 
:)) Лека нощ, драги зрители. Код Посрано е обявен за цялата страна! …. 

Моля ви, посетете #Флагман.бг, дори може да ви направим по един скрипт да го посещавате автоматично на час и 15 минути, щото искам всичките ми приятелки да са щастливи!

Добро утро! Добро утро! :)) Червеното вино е Червено вино :)). На сутринта ти е някак си леко, не като онова натоварване на организма, който е преживял бира цяла нощ. В нощта на 7-ми срещу 8-ми Бургас беше като една пара над тенджера с врящ компот – гъста и лепкава!
Цяла нощ извънземни кръжаха над Странджа, хвърляйки отблясъци в причудливи облаци, но звук не се чуваше. Бургас стана свърталище на блуждаещи души, търсещи, ненамиращи, отчаяни, разочаровани, прибиращи се около полунощ, установявайки, че градът е безвъзвратно загубен, дори според радио Дарик. Нищо не работи след 23:30, само едно на Главната (както мома Сервитьорка на Дриймс-а нарече Богориди), отказвайки да даде покой на три души, търсещи успокоение в 6 коктейла и 30 шот-а малко преди полунощ. След това вещиците предизвикаха Светлината.
Добре, че дойде утрото (7 часа след Таксито на Петкова), та все пак тръгнаха поотделно да дирят туй, що е безследно изчезнало.
Добро утро, добро утро! Ако мислите, че на плажа можете да пиете кафе, приседнали край пясъка, преди 8 заранта – и това е спомен от късния преход към капитализма. Сега, в ерата на капитализма, утринно кафе може да получите само от няколко машини, дебнещи из Морската.
Хайде, още един път добро утро! И да си изпапкате мекиците :))
:)) ох! Петък е! :)) — with Елена Петкова and 4 others.

Пътуваме към офиса, където в сутерена има забавачка, и бате ми Сашко прекарва там лятната ваканция при баба и дядо в Бургас …
Неочаквано, майка му, съвсем ни в клин, ни в ръкав, го пита: “Саше, ти какъв мама искаш да станеш като пораснеш”. След кратка пауза, детенце, на 7 г и 1 м, отговаря “Космонавт”…, което, като знам на баба внуче, ми прозвучава адски неубедително. Като една Истинска Баба се намесвам с доуточнващ въпрос : кажи, баба, какъв искаш да станеш, ама не се опитвай да допуснеш какво мама иска да чуе, а ти какъв искаш да станеш.
Хак (to hack) ми беше, защото детето със свенлива притеснена усмивка тутак си отговаря “Програмист” … и чува три “УЖАС!” (баба, дедо, мама) – тате е с Дидинка в друга кола.
– Защо, баба?
– За да програмирам разни неща и сайтове, и за да си правя каквото си искам, да си измислям разни работи.
Установявам, че има голяма вероятност да се окажем фамилия с 4 поколения програмисти, но обещавам още днес след обяд са се заеме да го вкарвам в занаята, защото все пак – работна ръка на ИТ пазара липсва, при това качествена.