Смокините на Нана

Нана е съседката в Смехурково, с която щях да играя като дете, ако бях отрасла на село. Само две години по-възрастна от мен, тя изгледжда поне 10 нагоре, независимо от усмихнатата циганска хубост на лицето и, които е готово да покаже щастие всеки път, когато я заговориш или поискаш акъл. Тя някак си посърна, откак почина мъжът и, с когото явно са живели в разбирателство.
Нана говори тихо, за разлика от мен, градската алармаджийка, която замърсява тишината на комшулука с шумни разговори по мобилния, с пренасяне на 2-3 лаптоп-а насам-натам из двора, според мястото на поливане, варене, пиене или просто инспектиране на работата на Геша, който копае, докато аз мрънкам.

Нана непрекъснато ми дава разни неща и аз няколко пъти я обиждам като и казвам, че искам да и платя – доматите, другите домати, царевицата, морковите и други хубавини, които тук имат друг вид, форма и са винаги различни.

Нана планира.
Предната вечер обикновено ми заявява: “Утре да ми дадеш три кофи да ти напълня с домати, да си ги свариш”, и с това ме забива.

Трудно можеш да и направиш услуга, защото тя изглежда на човек, който има всичко – къщата си, навеса в двора, двете си отраснали деца, към които е страшно мила, и няма моите амбиции за наследниците.

Снощи Нана ,срещайки Гергана я е информирала :), че сутринта ще ми набере една кофа смокини, за да сваря сладко. И то е ясно, колчем мина край двора и, там има една тухлена ограда и до нея смокиня – не много голяма – като храст. но толкова отрупана, та аз съм 5-тата, която ще прави сладко от нея.

Сутринта Нана вече е набрала смокините, подава ги пре оградата и докато пушим поедна цигара, успява да ми даде кратки и точни указания за сладкото, което снаистина стана:

Смокините да са узрели, но да са с полузелена кожица и да не са разпукани, че ще стане конфитюр, а не сладко. Тук тя добавя, че като даде на още няколко приятлеки и като остамнат другите много узрели ще направят със сина си ракия от смокина – предстажвих си аромата!

Смокините се мият и отгоре се реже дръжката ама плътно – да не се зачеква плодната част със семенцата. Важно е да се знае, че една доза е от 40 смокини – по тях се измерва:
на 40 смокини – 1 кило захар
на 1 кило захар – две чаени чаши вода
завира се и като заври се пускат смокините
ври докато си сменят цвета … (е това последното да си призная е на око, защото мярката смяна на цвят е огромна и зависи от монитора в моите представи, а иначе просто ще усетите аромата)
десетина минути преди да се свали от котлона се слага около една кафена лъжичка лимонтузу
после се вади, слага се в бурканчета – като първо се слагат смокините разномерно разпределени и после се излиза сиропа

За моя изненада смокините останаха цели .

Бургас: Приказки от пясъка

Пясъчните фигури живеят, защото зрънцата се скрепят с кал (глина, фиксатор) или нешо друго – не знам какво.
Попадаме в раковината на фигурите в неделната юлска вечер, пълна с вятър и комари.
На 200 метра са Шатрите (преди няколко месеца щях да кажа Капаните) на бургаския плаж. Бели балдахини се смесват с миризмата на прегоряло олио и настроението става някак си чалга
На пръв поглед фигурите не са нищо особено – хора без работа са се сетили да се заиграват с пясък, и бизнес правят от това.
После започвам да виждам детайлите








Портиерите

Портиерите пазят нещо, което се движи около вертикална ос.
Това най-често е врата или порта, но може да е персона, хванала с една ръка нещо и въртяща се около носителя на това или друго нещо.
Портиерите са най-абсурдното общество, защото те са винаги прави, което ги прави пълно линейно пространство.

Дългът им е да не позволяват нерегламентирано преминаване през точно определена отсечка, без значение, че останалата част от правата е свободна
Наличието на врата сред полето задължително изисква присъствието на портиер, защото в гъсто населени места минувачите се контролират един друг за нерегламентиран достъп, докато сред полето най-често няма кой да те види и току виж си преминал точно през вратата, вместо кротко да я заобиколиш
Портиерът има специфичен безапелационен начин на изказване и

Обикновено след като си преминал една врата требе задължително да преминеш още няколко, а в почти всички случаи се налага четен брой преминавания през една и съща врата
Конфигурациите на врата са:
последователна
успоредна – в оня изроден вариант, в който успоредните прави съвпадат

И в двата случаи всички елементи на конфигурацията се пазят от един и същи вратар, докато в случаите на единична врата – от няколко недомислека, с което се решава проблема с безразботицата
При последователното наслагване на вратите портиерът върви успоредно с преминаващия, като леко подтичка пред или след него, като във втория случай в последния момент хваща непослушника за яката (или за врата, в смисъл на шия)
Във втория случай и портиерът преминава на зиг-заг през вратите, но винаги от другата страна, заемайки във всеки момент позиция по тангентата на охраняваното пространство

всеки контакт с портиер води до безсъние

от другата страна на пътеката

В Смехурково, което по грешка много народ нарича Тръстиково, се сменя електората.
Дядо Йордан продаде магарицата, която косеше тревата пред двора ни.
Човекът вече няма сили да я впряга и да носи с нея дърва от гората. Тук искам да отбележа, че дядо Йордан има климатици и в старата, и в новата част на къщата, както между впрочем и другите стари жители на Смехурково. Обаче друго си е да си вземеш дръвца и сам да си ги занесеш в къщи – усещането е за укрепване и стабилизиране на бюджета и икономиката.
Безименната магарица на дядо Йордан сега е в обятията на друг лидер на биологични единици.

Малко се раздразнихме, защото бяхме свикнали с добичето и можехме да изкараме още един мандат с него, но … това е положението.
Марагичката изчезна обаче и в двора ни се появи един таралеж. По това разбрахме, че дупките в земята не са от мутирали попови прасета, а от змии (може би смоци), но така и не видяхме глистовидните им тела.
После и той зачезна, но една вечер се промъкна котенце. Едно квичащо и нахално, което хем искашпда ритнеш, хем те е жал, хем си мислиш, че нахалството на животинката е нещо като предпазна реакция.
Оказа се, че котето не е сиротинка, а сираче и е де факто домашната котка на Васила, а майката на домашната котка се беше оставила да я сгази една кола, кротко седейки под нея на сухо с мишка в устата
Тази сутрин – О! Радост
Пред оградата ни се появи Коза!
Тя започна да пасе през телената мрежа крехките листа на лавровото дрънце, от другата страна на пътеката.

За листните въшки по баклата сутрин

От съседния двор Петя се провикна – не бери боба, че е влажно и ще го хванат листни въшки. Късно е! торбата вече е напълнена!

На парламентарните избори в Бургас се заредиха въшка до въшка – всички листи са наредени и мастилото е още влажно, та това породи предпоставки за разпространение на гадинките.

Само Атака и ДПС уважиха Бургас и заложиха на мажоритарността и синята,разбирай “дясна” идея.

ДПС връща на града ни един от “символите” на демокрацията – Йордан Цонев. Последният без да има претенции и ползвайки се с народните nick-ове “Данчо Ментата” и “Данчо Пицата”, така и сменя тоалетите според политическия декор, но стои далеч от ръба на сцената. След разбиващата загуба на СДС преди години, когато за сефте Йоан Костадинов спечели срещу младока Васил Илиев, Йордан Цонев зачезна от Бургас, но не излезе от тавата. Има огромна вероятност на фона на неразпознаваемите “сини” той да обере симпатиите и да породи асоциации, които няма да се харесат на, да речем, Коцето Марков и Васил Камберов.

За Йордан Цонев едно е сигурно – че му трябват само няколко хиляди, за да ги добави към онези 30000, които предварително има. Във всеки случай лъскавите сака и гащи отдаван са сменени с лен и памук.

Друг, който се явява, за да спечели е Волен Сидеров – Атака, и чувствата стават противоречиви. След онзи неделикатен въпрос, зададен на пресконференция, визиращ интерес към психичното здраве на Волен Сидеров, той доказа, че де факто е една умерена личност, която бавно загуби част от симпатиите на агресивните, но затова пък изненада приятно другите и те му казаха “браво” за промяната. А всяко “браво” си е един глас. Сидеров е комай единственият “лидер” взел на сериозно Бургас, дори и този факт да произхожда от принудата на ситуацията.

В Бургас за БСП да се говори е почти цинизъм, защото там интелектуалният потенциал прилича на графика на експоненциална функция, в много голям положителен коефициент / да не забравяме за царицата на науките/. За съжаление други кават, че интерференцията на интелектуалните вълни в БСП често предизвиква цунами. Като една истинска дясна партия БСП създаде борса и пусна на нея да играят малки и големи, отървавайки се по този начин от тоз и онзи, станали отдаван излишни.

Недоимъкът е майка на всички пороци, а много са бащите им. ПСК “Партията на столичния кмет” събра полубратя и полусестри, и им турна по едно бяло жабо. Активистите все повече се доближават до модела “Иренка” и се надъхват един друг, но в основата на проблема им стои фактът, че не знаят къде да държат ръцете си и понеже някои дори са млади, не разбират колко познат стил на поведение вкарват.

ГЕРБ олевиля и в сушата се видя дъното, а там бяха изписани другарските усмивки
Мойсей в ролята на Бойко Борисов раздра България на две с победа в долната част по магистрала Тракия, за да минат по нея комунистите, вече посинели.

И в крайна сметка как не се появи един политически просветник, който да обясни на простосмъртните като влязат в “тъмната” стаичка как ще се гласува, как ще се определя “победителят” и т.н.

И приятели, не забравяйте, че всичко отдавна е решено, а ние сме като росата, която създава предпоставки за появата на листни въшки, ако случайно някой почне да бере бакла, преди да я е напекло слънцето.

Мажоритарни кандидати от кол и въже вадят партиите за изборите

Липсата на кадри в “най-голямата политическа сила” на България води до инфарктни ситуации в горещите юнски дни дори по Черноморието.

Обявените до този момент кандидатури са толкова озадачаващи, че да се чудиш дали не са пуснали за продажба кандидати с намалени цени в e-Bay.

Да бяхме се усетили по-рано един стотинков аукцион за мераци да стартираме или сайт за безплатни обяви …

Например:
Партия с дясна програма на лява резба търси политик с подходяща ориентация по средата с цел сериозен контакт.

Или пък:
Или жълта коалиционна двойка търси неангажиращ контакт с хардлайняр.

Муцка!

Предизборна дрямка. Отивайки си, те просто се връщат

Тримца са топ наглеците в държавата: Цонев, Костов и Доган …
търсят 4-ти … като едно време на плажа бридж белот

Костов е на път да яхне Борисов, освен ако нещо не се е променило днес
и Станишев е на път яхне Борисов в Бургас, посредством човека, който доказа, че прабългарите са били едри мъже, при това исторически обосновано

Борисов се опитва да заформи карето, но наглостта му е някак си заучена, и това си личи в мрачния поглед и свъсени вежди
и каква наглост можешп да очакваш от човек, който има фамилия с повече от 2 срички
както Лупи преди време учеше своите – политика не се прави от третия етаж …

малчуганът от друга страна вече се е научил как да гледа в картите на другите и да наддава без коз, и е на път да остави бате си да запсива резултата и да прави сметки

царят мълчи и си прави друга маса, но там се играе само бридж
бедни ми, бедни борисов

Завръщането на Стоян Иванов към епистоларната форма на общуване

Седим със Златка и плетем!
“ми ко праиш да не поливаш лехите на село”
ме пита тя, щото не ме види от другата страна на скайп-а

“Йок”, викам и – “гледам телевизия” и всъщност я лъжа, защото всъщност слушам телевизия, четейки официално изявление на С.И., с което той деликатно казва на председателката на Общински съвет, че е куха лейка и в същото време я моли да спре да облива крехката му душа с чешмяна течност ..

Иде лято и поради факта, че няма да има Карнавал, който и без друго беше тъпо замислено мероприятие, известен брой бургазлии и побургазлийчени, преоблечени като политици и играят на Кметски Екип и Общински съвет.

Номинационната комисия, сформирана от основните играчи на тесни вратички в WC (WolrdCouncil – световния съвет демек, навлякъл маската на бургаския селсъвет, но с мащаба на Най-велик) оценява костюмите и се тюхка що се прецака така на разговорите през Оня Март и всеки вторник оттогава.

Предишният Кмет се е логнал като сегашен Кмет, а сегашният като Пуяк. Джаба е с нахлузена перука на Луи XYJ и играе нещо Арт просто ей така, да не губи реда си. Рунтавелка, сложила едно от елегантните костюмчета на Междуселската интеграция, и чуруликала като калдаринка. Възпитанието не и позволявало да се държи адекватно, но все пак тя не е виновна, защото била останала с убеждение, че Му е хванала опашката

Да, обаче Му нямал опашка, която виси, а такава която стърчи
и точно когато всички си помислили, че стърчи отпред се оказало
че де факто тя е щъркнала отзад и заголвала определени правилни форми, които така или иначе, отдавна вече били отдадени на определени среди от Обществото

“Ама трябва ли да го плащам” бил редовният въпрос на невярващитре участници в карнавала, защото те мислели били, че като са маскирани като карнавалици и никой нема да им търси плащане

Ако намирате прилика между реални лица и изписаните по-горе образи, то това е само плод на ваше отношение към личностите или към костюмите.

За всичко е останало е виновен С.И.

мъдри спомени за бургаските реални и уеб сайтове

В мъглата на малкия петък, little friday, както го нарече марк, който има да си плаща, прескачаме мудно, но весело между отврата на строителния сайт отсреща и смущавашата наглост на недоволството на телефонистите, които искат най-бързите уеб сайтове без пари, ако може

кретеновидни създания висят от покрива на новоиздигнатата 12 метрова конструкция от другата страна на 5 метровата ни улица пред офиса и ме разсейват

нет-а иде от време на време, особено при прекосяване на границата

по скайп-а някой реве, че му ставало много бавно и накрая разбрахме, че става въпрос за зареждането на администрацията

казвам му, че по принцип администрацията е бавна работа, предвидена да удължи времето на съществуване на нишката на бюрократичната закачка, особено ако администарцията е съвкупност от създания, които за сефте почват да администрират и все още не могат да се усетят, че не са в “опозиция” на бате си

после разбирам, че говори за админ панел-а на някакъв сайт

в главата нахлуват спомени от полудетските години, в които дори четяхме

<< земното притегляне беше спаднало и всички мъже имаха ерекция>> това е отговорът, който всеки път ми иде като ми зададат въпроса що нещо им се отваря бавно
щото бавните работи бързо стават

<< тръгнала румяна за вода студена >> пък гърми в главата ми като резултат от полизурски подпитвания, касаещи фалша на SEO
каквото и да “оптимизират” галфончетата от офиса в отсрещната маза всичко ще зависи от онези 1000 думички, които ще напиша, ако не ме мързи и две-три врътки. които ще кажа на някой в офиса тук да направи
обаче ме мързи

гадът на покрива е почти готов да се изтърси

и сега няколко часа по-късно седя в смешното село Тръстиково
маркучите са пуснати в “бахчата”, ако може така да се каже
внукът на Васила минава по улицата и ме пита закачливо: “Има ли нет? Има ли?!” и аз вдигам thimb
става ми смешно, защото малко преди това баба му е минала край оградата и е питала със същата закачка “Има ли вода? Има ли?!”
жената е весело учудена, че галфони като нас, които преди да пуснат помпата пускат лаптопите, са успели да засадят почти толкова, колкто комшиите
най-весело обаче става, когато геша минава по “верандата” да влезе в къщата и ме пита “Как е нет-а? Как е?!”, а де факто знае, че ако нет-а не е както требе отдавна шях да му правя компания с бирата до помпата

Узаконена простотия

Бургас беше кротък, интелектуално плътен град, наситен с аверчета.

След това дойдоха айтозлии, карнобатлии и осраха пейзажа

На върха на “Кирил и Методи”, срещу Автото, има голям ъглов блок от червени тухли и там винаги е прохладно, а преди няколко години откъм Демокрация имаше кафене, с най-доброто и почти най-скъпо кафе в Бургас.

Още от април масите се слагаха в специално пригодени места за паркиране на времето, а около тях имаше храстчета и трева, подобна на онази по голф игрищата, което веднага показва, че кракът ми нивга не е стъпвал на такова място

После стана Фурна, по-скоро хлебопродавница, която почти никога не работеше, а беше адски луксозна, което наведе всички на мисълта, че там се перат пари …

После стоя затворено, май … и днес сутринта пътуваме от Отрезвителното към Офиса.

Отвън има шатри
найлонови, в претенциозно черно и бяло, което е изклчително подходящо за улична кръчма

Идеята за лукс е толкова засегнала мозъците на дизайнера, че той е окосил тревата и е покрил пръстта с камъчета тип “мозайка” като в пода на банята на старата ни къща

Палмите, толкова присъщи на местната флора и засадени в дървени каци, са заменили свежата до скоро тревица на неадекватното заведение появило се до още по-неадекватния светофар до Чадъра.

Фигури от черни и бели камъчета (и сиви разделителни такива) са покрили тревните площи, които са вече бивши.

Някой безсрамно е узаконил поредното вандалско действие.