ДОКАТО ДРЕМЕХ СЪНУВАХ КОЛКО МНОГО ИСКАМ ДА ИМАМ БЛОГ. ИМАХ БЛОГ МИНАЛИЯ ВЕК, КОГАТО НЯМАШЕ БЛОГОВЕ, НО НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ НАРИЧА. ТОГАВА БЕШЕ МАНЕВРА
един ден в снега, като се връщахме с геша от софия установихме, че сняг има само в бургас, по-скоро, че това, което е на изток от хти-то е зарито с бялото нещо, което изненада глистите, които в последно време се покриха и дават свободно
така е, защото бургазлии сме хора с топли сърца и ядем притоплена храна, и обичаме училището по автотранспорт,
там хората се учат как да се справят със ситуации като тази, а ние се наслучихме на разни неща
чудя се какво да кажа
Не знам дали поради факта, че Бургас е Бургас, но през цялото време, докато си мислех да опиша тайнството, все ми идваше на ум скверното Великденски шаран …
Ще излъжа, ако кажа, че това не е рецепта от баба ми, защото каквато и да било плакия, особено от убита риба ми звучи ненадеждно, освен ако човек не я приготви сам, така, че да знае какво има вътре.
Казано по друг начин, шаран плакия е аналог на кутията с топките по теория на вероятностите, но без да се знаят цветовете им.
И така. Първо и основно правило е да има кой да изчисти шарана, особено, ако не е “гол”. В този смисъл требе да призная, че през живота си не съм чистила риба и ако се наложи ще бъда ужасно нещастна, ще се почувствам беззашитна и предадена, което е нормално състояние на всяка жена. Фактът, че нивгаж не съм чистила риба е достатъчен, за да съм в 3% процента най-щастливи жени в света.
След като шаранът е изчистен, или са купени просто изчистени шайби от шаран, с което лесно се печели любовта на Милото, започва търсене на нещо, с което да се “оваля”. Има различни варианти: обикновено брашно, царевично такова, а има и едни специални панировки за риба, които са “сухи” и стават за овалване.
Преди да продължа, искам да известя, че ако някой иска пълнен шаран – пратете го или му разрешете да ви заведе на кръчма, където ще си плати удоволствието, защото в къщи пълненият шаран хем няма да го докарате като свекърва си, хем няма да ви платят … започнете с обработката отрано и обяснете, че на Никулден ще има щаран плакия, а не пълнен …
И така, шайбите се овалват и се нареждат в тава – дълбока – ако имате нещо 15 см дълбоко ще е пърфект
отделно се задушават:
5-6 стръка праз, нарязани на ситно, може и лук, обаче аз промених малко идеята, защото за да слагам лук, трябва да моля Геша да го реже, а пък не ми се иска
двв-три глави чесън. тук има тънкост и да си призная с кеф слагам 5 глави – обаче не ги режа, а ги слагам целите скилидки, само “дървеното им режа” … това е един приом, който научих от един приятел, който е бил някакъв строител из средния далечен изток
малко домати – аз не обичам варени домати и затова ги спестявам
орехи, но не смлени, а по-едричко начукани,за да се усешат
един лимон на резенчета – с кората!
може малко портокал – с кората!
една две чаши вино – някакво, може и полувкиснато
морков(-и)
стафиди
червен пипер
маслинки
и всичко това се задушава
Требе да го душите (миришете) непрекъснато, за да разберете по аромата какво точно му липсва.
На перверзния въпрос колко от кое и колко време се задушава и т.н. ше кажа, че това не е професионално, и на такива въпроси не отговарям. Една манджа се готви докато замирише на каквото требе.
След като се свали от огъня, адската смес се допълва с черен пипер и дафинов лист, с каквито ви се струва, че мерудии трябва, но може и без тях.
Маха се шарана от Онази така в началото, после се слага малко отдолу от сместа, нареждат се парчетата и се заливат отгоре
Пъха се във фурна и се души наоколо – като замирише на готово се вади.
позлва се ИЗСТИНАЛО и с каквото искате вино
не знам дали усешате леко киселкия, тръпчив вкус на манджата, и оня приятен вкус на салата от ряпа, а която можете да я допълните
посвешавам горното на дъщерите си
Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като “трупи”, демек спиртосани кютуци).
От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.
Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.
Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва … защо, кой беше инициаторът ?! … защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия
Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!
Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:
туршия – задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.
червеното вино – цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..
поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски …
пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.
Кюфтетата – не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат
чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата …
екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите
сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още
обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива
… няма да казвам нищо
На Ропотамо са направили много правилна спирка, която в нормални условия бихме нарекли капан, но в официални писма си е баш спирка. Две сладурани – една такава и една такава, са основни действащи усмивки в обслужващия екип, а майсторите имат на главите си Онези правилни шапки, които хосят само майсторите в Правилните кръчми. В далечния край на спирката се намира една пещ, която неосведомените наричат камина и там на жарта са полегнали няколко полусухи, пълни с мляно жертвено месо, свински черва. Носи се аромат, който гали пандемичния нос на посетителя и го кара да изпитва удоволствие, натрапвайки мисълта, че де факто кръчмите са просто наследници на жертвениците и не е ясно, дали Цоня Дражева не се е объркала и Бегликташ да е просто един древен хан с кръчма и ложе, което от благоприличие е наречено брачно.
Над тезгяха на майсторите виСят плетеници с чесън и посетителят не може да се сдръжи да не поръча с тънко нарязаната сланина една глава Притивогрипна ваксина. Важно за спирката е, че откровено се предлага Домашно вино, което сами са си правили хората и като сипнем студената кехлибарена (забележете отстъп от принципите ми) течност в полувинените чашки, и ги разклатиш в посока обратна на часовниковата стрелка, ароматът на гроздето излиза отгоре и приглушава аромата, който има шатрата. Ароматът на шатрата, да не забравя, е такъв, какъвто беше в Капана на Димо едно време, преди да дойдат мутрите …
за да е пълна картината сред плитките чесън, цвят екрю, се подават нанизите на сушените люти чушлета, които в изсъхнало бордо, галят окото и нашепват “.. боб в гърне, боб в гърне ….”, какъвто наистина предлагат в менюто.
Руски псевдофирми дерибействат на Българския пазар
След нашествието на комшийчетата на т.нар. пазар стъпиха руски псевдофирми, посветени на т.нар “оптимизация”. Скудоумието на търговците на имоти стигна до там, че приемат пускането на три статии в различни пермутация за оптимизиране. За това, забележете, им требе ефтипи-ту ….
Единствената прекрасната и безспорно много много правилна цел на фирмите “оптимизаторки” е да си вземат пари от кухите лейки. И с право. За разлика от нашенските “търговци” на имоти (реалтери), те наистина са търговци. А има и правило Простотията требе да се заплаща!
На руския пазар вървят луксозни имоти, завършени – това е истина. Но по-истина е, че в момента нищо не върви, т.е. “руснаците” просто се усетиха отново преди нашите търговци на имоти . И хукнаха към БългариЯ на разходка, като този път не плащат, а биват развеждани в луксозните каруци на преждепечелившите … Представете си колко требе да е прост един руснак, който отива и купува 19 да речем апартамента в строени по бързата процедура (съкратено производство) итонгови дворци….
Наивникът КЛ (Куха лейка) получава спам (застояло телешко, защото тя/той няма как да е крава, тя/той е просто теле) и като последно говедо започва да каканиже – предлагат ми да ми направят СЕО-то. СЕО-то, СЕО-то …
По-наивните олекват с около 1000 евро на месец, за да попаднат на първа старница на рамблер или яндекс на посочениет места могат да играят около 10 фирми :)) Само в Смехургас, наисвниците са около 30 :)), а в цяла България, а и не знам на колко още места – представете си за какъв бизнес иде реч
Истината за горепосочените търсачки е, че когато требе българска фирма за “имоти” да иде на първите места “фирмата търсачка” изпозлва фирма посредник, най-често някоя кака Кузнецова, Трепецова, или нешо друго, което в общия случай е душевен травестит, за плащане на реклами, като руснаците са доста по-интелигентни като търговци от отчаяните Реалтори
По-интелигентните Продавчици се усетиха, че с “оптимизация за яндекс и рамблер”, каквото чудо нема, щото там си плащаш като попче за място, няма да стане и затова започнаха да зарибяват свои колеги, поради простатната причина, че руснаците усетиха недостига ни и играят тип пирамида, ако доведеш клиент – печелиш
След като проследихме трафика на няколко оптимизирани сайта установихме, че нашите хора имат 30 посещения през яндекс, което за простат сума 1000 или пдори 500 евро си е сериозно нещо! От тези 30 посещения около 12 си ги бяха навъртели сами, радвайки се на позиция 1.
След преглед на сделките на фирмите с оптимизирани сайтове се оказа, че …. сделки йок, което на руски ще рече “нет”.
Няма значение обаче дали си в руска или турска баня, важно е, че ако си калпав, винаги зад гърба ти ще стои някой ….
Ролята на Маша (казано по друг начин ръжен, дилаф, или друго подобно грозно и полезно за собствнеика си устройство0 и отива на Община Бургас. “Маша” като име е онази иначе казано “мурка”, която Чапай и Петка много обичат. Редовият бродяга, упражняващ се в off road из бургаските тъми, се чуди откъде им идват наум всички тези мърди идеи.
Тази снимка винаги е стояла в моето бебешкото албумче.
Беше първата, залепена почти на корицата, докато оня вандал сестра ми не я разлепи и полускъса, както стори и с много от останалите страници.
На нея в реда на записване са майка (на 24 г), татко (33 г) и леля (22 г).
Правена е през есента на 1959 година – само няколко месеца преди да се родя и един ден преди леля ми да замине от Бургас за София, като горда студентка по математика.
Харесват ми. Има суета, която аз нямам и която изчезва с времето, защото повече висим пред скайп и в кръчмите и не умеем вече да се радваме на срещите. Тегелите по Главната за последно ни радваха около 80-та година на миналия (XX) век, когато се докарвахме и се кипрехме, срещайки гаджета. Днес критерият за свалка е каруцарският възглас на нежна кретенка с крушовиден задник и мръсотийките в private chat-a.
Майка и леля имаха много красиви дрехи, а вратовръзките на баща ми малко по малко преминаха в Геша. Рокли и блузи все още стоят в шкафовете у нас. Естествено никой не може да ги носи, защото талиите са били толкова тесни и бюстовете толкова по-добре оформени.
Корнишон е една тъпа дума, която се използва за малки пъпчиви краставици тийнейджъри, които остават инфантилни цял живот.
Има такива уроди и в реалния свят – консервират малкотата, пъпчивостта, безвкусиeто и за да ги поемеш требе да напрaвиш нещо с тях.
Мариноването е процес на запазване уродството, като се модифицира на вкус с подходящи подправки и се вари след затваряне.
За целта ще се опитам да използвам долната рецепта, като ще сложа преди нея действителното количество, време и резултат:
купени са на този етап между 5700 – 7000 грама уродчета – не помня точно колко,а ако питам Геша така ще ме замотае с отговора, че по-добре … не!
Мариновани краставички
Продукти
600 гр корнишони
1/4 вр. копър пресен
6 бр. черен пипер на зърна
2 ч.л. сол
5 гр захар
50 гр лук кромид стар
2 бр. дафинов лист
4 бр. бахар зърна
100 мл оцет за туршии
Приготвяне
1.Измийте и почистете краставичките от дръжките и отрежете по малко от двете им страни
2.В 1-литров буркан сипете солта, захарта, оцета, бахара, дафиновия лист и черния пипер
3.Наредете краставичките прави в буркана като между тях ръсете с нарязан копър
4.Най-отгоре сложете кромид лука нарязан на колелца и залейте с вода
5.Затворете с капачки и стерилизирайте 10 минути от завирането.