мекици, кардамон и разни други глупости

Улицата мирише на мекици.

Да, точно като онези до Сладкарница Роза.

Един тежък аромат на полуразтопена пудра захар върху горещо олио се носи като облак от едно Нещо, и вместо да си вземеш здравословни ябълки или друга безумна храна, кривваш и си вземаш, и естествено 6 мекичета с диаметър 14 см.

Нещото е тенекиена барака, и се намира срещу СВА, зад Трета поликлиника, нагоре от Отрезвителното.

В последния параграф има 3 постановки за обясняване.

“СБА” е странен нов ориентир, така както се казваше “срещу фурна София”, или “До сладкарница Пчела”.

Снощи се опитах да разбера къде се намира едно “кафе” (забележете не Кафене, а Кафе), на което дори името не мога да запомня. Беше нещо като комбинация от Капучино и Кисело зеле. (Gergana Georgieva и Zhelyazko Valchev могат да прецизират).

Адски сложно! Оказа се, че е на ъгъла до Фурна София, където едно време беше Плод и Зеленчук, но за толкова формална дестинация разговаряхме около 5 минути, като всеки се опита да вкара своя орентир.

Единственото, което съвпадаше като времева пресечна точка беше Ротондата.

В Бургас, на всяко нещо, което не е отпред му казваме “зад”. Зад е обобщено наименование на трите страни, които не са отпред на всеки четириъгълник. … Обяснението било, че на село сме били оптималисти и било “зад” като отЗАД, ЗАД левия ъгъл, ЗАД десния ъгъл.
Тук иде отново онази относителност, за която по-рано тази заран говорехме с Zhecho Planinski, ако редовно следите ежесутрието на политическата ми кариера.

Отрезвителното. Кажете къде ще ви заведе един Истински Таксиметров шофьор, ако му поръчате “Срещу Отрезвителното”? …. Именно! Там, където няма Отрезвително. Сградичката все още си стои, обаче е нещо друго, което е на наказателния паркинг

…. Кафето е готово, требе да придружа Геша до терасата да го изпием, Той от 25 години не пуши, обаче уважително ми казва “Скъпа, на коя тераса ще пием кафето” 🙂)

Хайде!
🙂
Да! И ако знаете колко задачи имам!
Обаче това е положението.
Да сме живи и здрави, да замръкнем.

Оскар за сценарий

Понякога ежедневието е с по-як сценарий от този, който печели Оскар, обаче червеният килим е много тесен за всички сценаристи, та се точат в дълга редица, докле омръзнат на публиката 🙂

Вървя си по прекрасната улица Оборище, която някак си скрита от публиката не е обект на окончателно скапване, поради малкия PR ресурс, който носи.
Верно, както думаме в Бургас, паветата са малко разкривени, някоя друга плочка хлопа гаче ли е в главата на комшийката от другия вход, обаче има чар в това. Скапването понякога се състои в оправяне.

Например, оправят старата уютна Тройка и тя почва да мяза на призрачно гробище с изоставена вляво дървена барака, даже не барака, ами една такава дървена конструкция, сякаш предназначена да се прибират дърва за огрев, със стени от найлон, които се веят съдрани, и насред площада се извисява декориран от гларуси Руски войн. Това е, защото сме дясно ориентиран град.
Разликата между дясно е ляво ориентиран град е, че във втория случай Руският войн не е оср.н от гларуси.

Новогодишната елха е махната в … долната част, но горе нейде, гдето требе да е Тройката, бургазлии ще ме разберат, се зеленее един конус от проскубани Еко-елхови клонки.

Еко, в нечия глава означава, че Елхата не е жива, а от някакъв материал, за който са отишли около 10 не-еко, т.е. истински елхи.

Ако лотарията не беше одържавена, щях да открия частни залагания, че утре след обяд ще махнат конусчето.

И Главната е оправена.
Оф! Нека за певците да разкажа друг път.

…. Даяна Китън прегръща Катрин Хейгъл, която е бременна, под зоркия поглед на Робърт де Ниро. “Тежка сватба”. И Сюзан Сарандър участва. Скука!

И утре да се събудим всички вкупом и глупости да сътворим безчет.
Лека!

На връщане

На връщане …

Прибрахме се по живо по здраво в Бургас под погледа на снежната луна. Сняг нямаше. Щом обаче медиите я короноват за снежна, тъй ще да е.

Стара Загора ни изпраща дълго с празничните си светлини. Не, че е празник, просто градът изглежда така, разположен по меките склонове на околните хълмове.

10 километра нови търговски площи, редуващи се с халета, в които някой произвежда нещо, ни.натъжават. Не, че не се радваме за старозагорчани, спомняме си за производствените бази на мястото на Кауфланд, Айко, Практикер и галерия.

Бургас.ни посреща с лек вятър и снежинки, останали по тротоарите от петъчния сняг, който се изсипа над града като развеселена тумба в пиано бар.

Хубаво е да е неделя!

😉 Едно намигване.
Толкоз много “не, че” …

За 7 февруари, когато беше уличка

Някога в наше село имаше улица 7-ми февруари. Като деца, за нас това беше странно! Мисля, че и за възрастните беше така. Всеки я свързваше със себе си, и се дразнеше, че няма улица с неговата рождена дата. Тук приятелите ми от Славейковото ще ми припомнят имаше ли някой, роден на 7 февруари. Май, да!

Уличката минаваше точно вдясно от Славейковото училище, не знам сега как и викат. Разкошно място за игри, затворена откъм Републиканска. И с много пролуки в оградите.

Днес вече знаем, че това е датата, на която наше село е освободено!

Няма да казвам нищо повече!
Поклон, Бургас!
Слагаме цветя на паметника.

И! Да не забравяме, че в единствения Опясъчен град, всъщност няма сняг.

За Града на Мигащата простата

Добро утро от Града на примигващите прозорци!

Заран, 4:54!

Като един истински математик, СтаратаГрафиня обича да формализира и дефинира. Наследено от лелите, това качество е хипердосадно, в смисъл на скъсяване на разстоянието дефинирано в определено пространство.

И тъй:

Ако един прозорец свети в този час на денонощието повече от 6 минути – значи свети! Ако е тъмен, светне за 3 мин и 16 секунди, и угасне – това не е прозорец, а простата! Вгледайте се в отсрещната сграда, ако не сте в Странджанския Джендем или у Ново Смехурково, и ще видите колко простати светят.

Таз’ заран проверявам една целева група, която е с деца около 10 годишни, и установявам, че сред най-дирените фрази са “задачи от движение”. Чеквам фразата и няколко текста ме запленяват с великолепието на безметежно течащата мисъл и пълнота на изявление. Викам си: туй мяза на все едно аз съм го творила! и вдигайки поглед към началото на текста, установявам:

” Посветено засега на БатеМиСашко и Дидинка.
…… ” това е положението! 🙂

Представям ви първа част от Трактат в две части, посветен на Въведение в Движението и Хаоса, или задачи за Движение, посветен на внуците (вече 3, като добавим и МониБонбони) на #СтаратаГрафиня 🙂

И тъй, четете внимателно:

Задачи за движение – първа част: Основни понятия 🙂

Февруарско кафе с котки

Освен с лекия шум на морето, който шум при вслушване се оказа от множество външни тела на климатици, инак спокойното февруарско утро в Бургас се бележи с вой на котки. То май навсякъде е така.

Продължавам аз да си избирам маневра като категория на земния път. То животът е една маневра – тъкмо се врътнеш и минала една година.

Спокойно можем да наречем февруари Месец на котките . Един протяжен вой, издаван обикновено от конфигурация от 3 индивида се носи от наказателния паркинг. Мястото е сравнително спокойно и там, по кротко спрелите репатраци, няколко котки се ухажват, раздирайки тишината с финални ритми на фадо. Освен трън в очите, съоръжението е и като муха в ухото.

Допивам студеното кафе от вчера и си казвам, че всъщност когато не знам откъде да я подхвана, което не е често явление, по-добре да си направя едно хубаво горещо кафе. Главният герой, демек аз, има странно разбиране за хубаво кафе: запарено турско.

Рецептата е моя, мързеляшка, ако се изключат двете чаши, които след това требе да се измият и двойната доза материал, ако може качествен. Тургам в една чаша кафе няколко лъжички смляно, и захар. Запарено турско кафе без захар не е кафе. Водата, противно на вижданията ми, че микровълновата печка скапва качеството на недоиманата в Перник течност да възстановява нормалното състояние на телата, се загрява до кипване с точно този скапвател в друга чаша. После се изсипва отгоре върху кафето, бърка се усилено,  и се захлупва за малко с чинийка. Значи и чинийка има за миене, и ако не ме хване Геша, само я изплаквам. Наоколо тръгва една мазна миризма на кафе, толкова гъста, че не ти се пие, а само ти се души.

ставам

готово

правя около 300 крачки докато се запари. Имам няколко специални чашки, които са като на баба, обаче са на майка му на Геша.

🙂 И понеже след втората чашка всички си идва на мястото – да я почваме!

Хубаво е, когато се събудиш. 🙂

Хайде, мятаме я! Живи и здрави, и да спи зло под камък! 🙂

Мравуняк

Бургазлъци

Вчерашният ден беше от онези Неочакваните. Топлината на небето се изсипа посред зима с пролетна щедрост. Бургас замяза на мравуняк. Плъпнахме с черните си якенца сред новобоядисаните санирани старини на града и стигнахме чак до морето.

Малкото заведения, които бяха предусетили деня се изпълниха и минавайки край тях се казвахме: е-е-е- браво!

Мостът беше както Жула каза “като манифестация”. Този израз е на онова поколение, което знае какво означава емоцията от белите панделки и роклички, преминаващи пред едни чичковци, дето махат с ръка от трибуната срещу хотел България (не се гордеем с това време), и под бурните ръкопляскания на компании от двете страни на Главната в Бургас, когато край тях мине колоната с познати. После това на това контролирано струпване и продвижване започнаха да му казвам протест.

И днешното утро е по-скоро с намек към края на март. 🙂 От телевизора се носи Китайската зараза, Италианския боклук, Дубайските арести, и нищо ново.

Предизидентството и Прокуратурата продължават нещо си. Техни си проблеми. Само да спрат да ни излагат. Нещо като профсъюзни секратари, които сме избрали и после си блъскаме главите що така и що онака!

Това е положението!

Да мисли какво ще свършим днес, и нека да е повече, вместо това какво не сме свършили, колкото и да е много! 🙂

Да ни е пълен денят с хубави работи, да не срещаме негативни хора, и да се радваме, че си днес ще имаме шанс да сторим много глупости! 🙂

Хайде, и от мен едно голямо: А, бе! Много сме готини 🙂

 

арманлийските изби

Обиколихме две от ‘арманлийските изби, благодарение на доверието, което съм гласувала на Galin Karagyozov и Александър Петров.

Радвам се, че “оно това за нищо не става, освен за ракия”, демек то е #памид в Ново Смехурково, е залегнало сериозно в продукцията на харманлии.

Цветът му е Оня, който наричаме #бордо – помните каничката на дядо си с тъмновишнево съдържание – deep purple по-скоро.

С достойна плътност и трудноопределима киселосладка жилка, която няма аромат, а по-скоро е загадъчна на вкус.
За да усетиш аромата на памида се изискват определени качества. Тук държа, който присъства да потвърди как на секундата изрекох като познавач “памид!”.
Malkata Zvezda Winery / ВИ Малката Звезда ме спечели за втори път след онова марселаново чудо. Само да не забравя – като минавате пробвайте сира. Много добра!

Розе от памид! М’дам! Момчетата от Villa Bassarea са дръпнали много. И вече не се притесняват да приказват! За чудо и приказ зала за тестване са измайсторили. И мускат отонел, и сира – всичко им се е получило!

Хайде, че имам да правя магии по няколко сайта, сред които може да е вашата банка 🙂 както се вика Web Development for ever 

Зайча Стъпка, Змийско мляко и други вакханалии на зеленото

В Ново Смехурково е определено купон. Зеленината го е ударила на вакханалия, допускайки тук там едни малки жълти петънца от цветчетата на някой екзотичен антибиотик – Зайча Стъпка, Змийско мляко – все жители на дерето.

В един съседен двор открихме блатно кокиче, а Дебелата Мара и широколистият живовляк разшириха обхвата на лечебните растения. В крайна сметка, може да спретнем една верига билкови аптеки – настройки от сушени билки и сливова ракия, и да направим Партия.

Един нов политически проект по утъпканите пътища на Билкаря в Парламента.

Хайде! Че в понеделник, даже в късния следобед все е утро! 🙂) Добро да е утрото и …. спокойно!

Странджански божур

Странджански божур

момина сълза

Момина сълза

Маточина

Листата на маточина с цикламени цветчета на мъртва коприва и остатъци от инак красиви листа от млад Балдаран 🙂

Блатно кокиче
Блатно кокиче, което стискаме палци да се захвани

Без вятър, и наздраве с ЯкобсМонарх!

Добро утро 🙂)

Като се усмихне човек, и светът пожълтява, все едно грейва слънце, значи има проблеми с очния нерв. Ако вижда двойно или тройно, не е което си мислите, а има проблеми с очния нерв.
🙂) ми не е смешно, ама ми харесва да ми е по-жълто

Както се казва – проблемите са великолепна част от живота, защото в явна форма го осмислят. 🙂 Сега слушам Татяна Дончева и Румен Петков и направо по гласовете можеш да им поставиш диагноза.

Два дни преди 21 март, Пролетта се крие като младоженка, да не я урочаса някой като види роклята и, сакън да не грейне.

Хайде! Със здраве, с пари 🙂)
Без вятър, и наздраве с ЯкобсМонарх! 🙂

LikeShow more reactions

Comment