Category: бургас

Армада от есенни облаци над Бургас отнася на Запад всичките ми летни планове. Някога лятото беше толкова дълго, че чак ми се ходеше на училище.

:)) Добро утро! Леко притеснено се радвам на последния петък на Август.

Добро хладно августовско понеделнишко утро в Бургас! :)) Угода нямаме, казваше баба ми.
Днес започва една прекрасна седмица, в която градът започва методично да се прочиства, сервитьорите отново стават любезни, руската реч наоколо намалява. Бавно-бавно вървим към Септември.
Едно тихичко добро утро, и шшшт, да не разбудя къщата.

Птиците ни предават, прелитайки над Бургас, забравили, че лятото още не е започнало. Летят Фамилии, една след друга, на малки разстояния. Не усещат колко е топло, но аз усещам как след тях полъхва хладина като от климатик (може и климатикът на комшиите да е). Пред всяка фамилия лети една птица. Точно над офиса всеки водач спира и тръгва в обратна посока, по-скоро започва да лети в кръг и завихря фамилията, докато вихърът забере и последните. Въртят се така няколко минути (около цигара време), после този литва по-нависоко, после напред, вдига фамилията малко по-нагоре и започва да преде въже, все едно го изтегля от къделята на завихрянето.
… тръгват към южната граница на Европейски съюз, а един гларус предлита на ниска писта в обратна посока. Така и не мога да различавам дали летят пеликани, щъркели или жерави, или някакви други еволюирали гущери.

Йок Happy

Съвет на една Баба към дамите, които носят тази почетна титла в родословното си дърво

С Дидинка, в понеделник надвечер – 18:30, знам точния час, се запътваме към хотел България. Баба е зарибила Детенце да и прави компания, с идеята, че ще го води на Кръчма.

Понеже в Големия ресторант се вихри Циганска сватба!!!, то всички врати и подходи към Капитанска зала и Зала Компас са оключени, за да не нема зумлуци, и Баба с Детенце се вижда принудена да седне на Happy … отвън

Да, ама не – в този задух и горещина влизаме след минутка вътре, в “Зимната градина”, гдето се пуши
Питат ни колко ще сме – две и още една ще дойде,. отвръщам, при което тутакси ни се курдисва една маса на атрактивно за Детенце място – до една подскачаща вода.
Детенце събира очакващи погледи на Какичките, защото в това Детенце те виждат онза Вече Известна Принцеса и Богата, която нема как да не накара Баба да се чувства недобре, ако случайно не угоди с поръчката

…
Йок Хепи!

Добро утро! Добро утро! :)) Червеното вино е Червено вино :)). На сутринта ти е някак си леко, не като онова натоварване на организма, който е преживял бира цяла нощ. В нощта на 7-ми срещу 8-ми Бургас беше като една пара над тенджера с врящ компот – гъста и лепкава!
Цяла нощ извънземни кръжаха над Странджа, хвърляйки отблясъци в причудливи облаци, но звук не се чуваше. Бургас стана свърталище на блуждаещи души, търсещи, ненамиращи, отчаяни, разочаровани, прибиращи се около полунощ, установявайки, че градът е безвъзвратно загубен, дори според радио Дарик. Нищо не работи след 23:30, само едно на Главната (както мома Сервитьорка на Дриймс-а нарече Богориди), отказвайки да даде покой на три души, търсещи успокоение в 6 коктейла и 30 шот-а малко преди полунощ. След това вещиците предизвикаха Светлината.
Добре, че дойде утрото (7 часа след Таксито на Петкова), та все пак тръгнаха поотделно да дирят туй, що е безследно изчезнало.
Добро утро, добро утро! Ако мислите, че на плажа можете да пиете кафе, приседнали край пясъка, преди 8 заранта – и това е спомен от късния преход към капитализма. Сега, в ерата на капитализма, утринно кафе може да получите само от няколко машини, дебнещи из Морската.
Хайде, още един път добро утро! И да си изпапкате мекиците :))
:)) ох! Петък е! :)) — with Елена Петкова and 4 others.

Пътуваме към офиса, където в сутерена има забавачка, и бате ми Сашко прекарва там лятната ваканция при баба и дядо в Бургас …
Неочаквано, майка му, съвсем ни в клин, ни в ръкав, го пита: “Саше, ти какъв мама искаш да станеш като пораснеш”. След кратка пауза, детенце, на 7 г и 1 м, отговаря “Космонавт”…, което, като знам на баба внуче, ми прозвучава адски неубедително. Като една Истинска Баба се намесвам с доуточнващ въпрос : кажи, баба, какъв искаш да станеш, ама не се опитвай да допуснеш какво мама иска да чуе, а ти какъв искаш да станеш.
Хак (to hack) ми беше, защото детето със свенлива притеснена усмивка тутак си отговаря “Програмист” … и чува три “УЖАС!” (баба, дедо, мама) – тате е с Дидинка в друга кола.
– Защо, баба?
– За да програмирам разни неща и сайтове, и за да си правя каквото си искам, да си измислям разни работи.
Установявам, че има голяма вероятност да се окажем фамилия с 4 поколения програмисти, но обещавам още днес след обяд са се заеме да го вкарвам в занаята, защото все пак – работна ръка на ИТ пазара липсва, при това качествена.

Седя в офиса в Бургас, слушам гадните климатици на Райфайзен пред офиса, гледам долнокачествени клипове за градушката в София, която се оказва е бастисала едно предно стъкло на единствената Тойота, за която ми пука,  и си мисля – какво нещо е Животът!
… низ от събития, които те карат са се замислиш какви са истинските ценности …. къде са децата и внуците ти, къде са приятелите ти, къде са ключовете ти!

Защото логиката на Живота е странна!
Децата и внуците ти изпълняват прищявките ти, вместо да са наоколо,
Приятелите ти отдавна са по местата си и се чудят къде се губиш толкова време,
а Ключовете ти, мам.а му са дома на някой рафт, или на масата, или на терасата, или дори на вратата, но не и при теб!

Защото, ако бяха при теб  – нямаше да се моткаш още в офиса, а отдавна щеше да се радваш на Живота, такъв какъвто са го мечтали всички ,които ти звънят от 4 след обяд да те питат до колко мислиш да бачкаш днес.

Дървени маси и столове с долна разгъваща се част от истински метал

Подът на Капанчето беше от жълт пясък, май плочки от двете страни, метални огради от нещо, които симулираше тел и беше или тъмно зелено, или светло синьо, или бяло, или зелено-жълто-червено следващи едно след друго. Всяка година в края на пролетта (малко преди да започне ваканцията) тюнюнговаха гръцкото капанче – т.е. сменяха цвета на тези огради, Всяка година не ни харесваше, защото помнехме предишното лято, пълно с деликатни детско-романтични спомени.

В двора на гръцкото капанче имаше няколко кайсии (или зарзали). Бяха ниски, а не като високото дърво в двора на старата къща, което посегашните ми сметки е било около 13 метра високо. Кайсиите бяха ниски, имаха плодове, които Мая си позволяваше да къса и яде, и клоните така падаха над масите, че ни създаваха илюзията, че бабите ни не ни виждат, че пушим. Много странно, ни пушехме и май почти не пиехме.

Компанията беше все от махалата и от Варна, обаче Мая много се обиждаше, когато и кажехме, че е от Варна.

Таня, Мая, Събина, Евгени, Златина, Нели, Валя, Иво, Жоро Каприев, Емо Димов, и много други

Навръх малък Петък, в сряда 28 май, тържествено със Севдалина, след 5-6 пътно уговаряне се понасяме (поотделно) към Булевард (някога кино Вапцаров), където Катя има рожден ден. Катя е в депресия, която винаги се появява преди да замине за Милано, Париж, Прага или друго място, където евентуално има концерт на някой Много-готин-пич, например Жан Мишел

Този път Аз, по почина на Другата Катя (която с присъщата си интуиция ми звъни в момента, в който изписвам името и), тръгвам към уговореното място тогава, когато Севдалина Вече е там, на Грамофона демек, което място сме определили за загряваща тренировка.

Виждам я, и тутакси разбирам, че моето закъснение е престъпление спрямо човечеството, спрямо нея, и в крайна сметка няма да доведе до нищо добро, освен до дъжд. Заварвам я зад водна чаша с ярко червена каша, една сламка, нещо забучено на ръба на  чашата и широка усмивка, с която ми съобщава “Ягодово мохито: много е хубаво” (може и вкусно да е казала, ама нема как едно Мохито да е вкусно, обаче от нея може да се очаква и такава конфигурация на думи, касаеща алкохол).

Зловещото нещо прилича на Оня материал, от който се прави дроб сърма, а ягодата мяза на овче око. Естествено, на Севдалина и отива да употребява питиета в тази гама, и сега с отдалечаване от момента на събитието си давам сметка, че по блузата, а може би по полата и, имаше няколко цветя в тон с кашата, и предполагам те са надделяли при избора.

Оглеждам се плашливо наоколо, и това поощрява една жена, облегната на бара да се извърне 73 градуса надясно и да ме доближи.

Забравих да спомена, че Грамофонът е издигнат на мястото на една полянка (наричаха ги градинки), около която играехме като деца. Вратите за преход към Яворов и Пионерския дом са същите зелени от другата страна на Богориди (знам ги в детайли, барабар с ръждясалите брави и пирони)
Софроний, или не знам дали е продължение на Софроний, или друга беззименна уличка, се пада на гърба на найлоновата барака, в която присядаме.
Изобщо, аз съм в мои води и тук, в тази махала, никой не може да ми диктува, защото и паветата, останали наоколо ми помагат.

С приближаването на жената от бара, усещам, че нещо предстои, но тя все още не знае.
И Един мъж, който по-късно се появи от някъде, и той не знае, обаче усещането няма как да ме лъже.

Предавам тук почти 1:1 диалозите, защото за онези, които ме познават, не е нужно да вмятам нищо

Аз: Едно мохито
Тя: Обикновено или Ягодово
Аз: Обикновено
Тя: Ама опитайте Ягодово, много е приятно, ще ви хареса
Аз: Не-не, аз съм по класическите варианти
Тя: Ама вижте приятелката си как си поръча /тук само искам да вметна, че Севдалина нищо не разбира от пиене, и се оставя да я манипулират/
Аз: Не-не, не обичам да рискувам /забележете все още съм в летаргичен вариант, но някъде над Славейков облаците вече са се сгъстили/
Тя: Ама трябва да опитвате различни неща, да почнете да ги разпознавате …
Аз: /Маниииии/ …. / не помня какво точно казвам, но със сигурност тя ще го запомни, защото след това не предлагаше повече това, дето го пробута на Сев/

Междувременно се е затъмнило.
Облаците от Славейков, вече са над Грамофона. Подухва един тъкъв неуловим ветрец, който се появява от нищото /както казват в литературата/ и показва, че Баба Яга скоро ще включи на скорост /иначе си е точно оня ветрец, който идва леко влажен и прохладен и мирише на дъжд, ама на Дъжд с главно Д, като на Дженифър Лопес(з)/.
Севдалина естествено се сеща /по-скоро се скатава от Мястото на бурята/, че малко цигари трябва да покупим преди да се юрнем към кръчмата, и пренебрегвайки идеята ми за магазина в блока на Оги Липовски хуква надолу по Богориди да купува от незнайно къде. Сега пак се сещам, че сигурно, ако беше тръгнала нагоре по-малко хора щяха да я видят и да и се възхитят на фигурата, и затова се обърка така.

През това време, аз сигурно съм говорила нещо с някого по някой телефон, или съм обяснявала на сервитьорите, че имам докторат по психотормоз и вътрешнокръчмени отношения …
Паветата в недрата на улицата вече са изпуснали шистов газ и …
Още с идването на Севдалина от небето шурва една река, която в нормалното ни детство се наричаше летен дъжд, а в сферата на наличие на повече от 1 телевизия се нарича потоп и му правят снимки. И ние правихме, ама ми се напълни картата
Капките бият нагретите плочки по Богориди и правят онази чашковидна форма, която често се използва за фон на Екосайтове, обаче сега не е толкова синя, а по-скоро полуплътно сива.
Поглеждам страхливо нагоре, защото съм се оказала в Окото на собственото си отмъщение и те не знаят, обаче аз знам
Успокояват ни, че това отгоре, не тече, и … така беше. Всъщност Те все още не разбират, че имат проблем

Един момък, т.е. Оня мъж от малко по-горе, ни доближи и вика “Дайте да го дръпнем назадЕ”. Е, това Е направо ме съсипа. Викам му го в прав текст “Това НАЗАДЕ ме съсипа!”
Той “ама аз така ли казах”
Ние “Да”
Той “Вие (т.е. аз да не сте учителка по български език и литература”
Аз “Не, математик съм”
Той (подава ми ръка) “Много уважавам учителите по математика”

Оттук натам не помня мисля нищо, освен, че покрусата във високотехнологичната уеб базирана душа моя на вещица предизвика едно наводнение отдолу.
По пода на импровизираното нещо потекоха едни води, които идваха от “запушените канали” …. Сетих се откъде е Верото (т.е. сапунената пяна)
Та от няколко концвентрирани места на пода на “заведението” започва да се излиза вода … движението, формата и фронта на разпространение на вълната приличат досущ на онези, които знаем от едни филми, в които под вратата потича кръв или нещо гадно зелено, което след това се вдига нагоре, разкършва се и от него се появява смъртният враг на Арнолд Шварценегер… В конкретния случай това не беше То, а беше Израз на Да-бяха-си-мерили-думите или Отмъщението-на-Баба
Оказа се, че онова нещо горе, което не пропуска вода се държи на едни кухи тръби, и някой архитектурен гений беше пропуснал, че Грамофонът е под дърво, а дървото обикновено има листа, а листата на широколистните дърветa обикновено Капят …

Севда вика – дай да си поръчаме още по едно … обаче като ги видя да бъркат в канала да вадят листа, и тя се отказа
и после пяната от Верото – с едни стирки изтикваха навън водата и тези стирки бяха с Веро

Извън найлонит дъждът вилнееше и на няколко пъти уж да спре, и пак започваше, и то точно когато решавахме да тръгнем
Все едно ни викаше – гледайте сеир бе, сега ви се е паднало
Накрая Катя звънна притеснена шото не знаеше, че сме в екшън на 30 метра от Кръчмата
Престрашихме се и викаме – хайде на прибежка до Оня Червен навес и оттам после пак на прибежка до вратата на Булевард

Обаче не успяхме
Колчем кракът ни стъпи извън найлона и .. дъждът секна като мисъл на студент по време на устен изпит
А! И на тръгване ставаме и Севдалина се мята на врата на едно младо момче, дето било на първата и братовчедка син

09:00
Петък е! Облаците над Бургас се опитват да скапят полета на няколко гларуса, а паякът пак тръгна да пленява неразумните.

… чак не ми се пише

12:01 :))
Петък е! Рестартирам системата. По настояване на Mariana Markova, Maria Miteva(Кечито), Marko Bonev и Diyana Kostova (Дидката), слънцето изгря и това обезпокои ленивеца, в който блажено се преродих тази сутрин …. Няколко blue gem-a капнаха като сълзи преди да ми донесат един Moon Stone, но това е ясно само за просветените. :))

Заемам се да лъжа Яндекс, че по морето има много евтини и качествени апартаменти, и се надявам при следващия обход на Бот-а, това отвратно уеб творение да отиде на мястото си. Сещам се да погледна тефтера и осъзнавам, че всъщност мога да получа няколко гулдена, докато седя в кревата с един сгорещен Делл в скута (май трябва да му почистим вентилатора). … :))