За Града на Мигащата простата

Добро утро от Града на примигващите прозорци!

Заран, 4:54!

Като един истински математик, СтаратаГрафиня обича да формализира и дефинира. Наследено от лелите, това качество е хипердосадно, в смисъл на скъсяване на разстоянието дефинирано в определено пространство.

И тъй:

Ако един прозорец свети в този час на денонощието повече от 6 минути – значи свети! Ако е тъмен, светне за 3 мин и 16 секунди, и угасне – това не е прозорец, а простата! Вгледайте се в отсрещната сграда, ако не сте в Странджанския Джендем или у Ново Смехурково, и ще видите колко простати светят.

Таз’ заран проверявам една целева група, която е с деца около 10 годишни, и установявам, че сред най-дирените фрази са “задачи от движение”. Чеквам фразата и няколко текста ме запленяват с великолепието на безметежно течащата мисъл и пълнота на изявление. Викам си: туй мяза на все едно аз съм го творила! и вдигайки поглед към началото на текста, установявам:

” Посветено засега на БатеМиСашко и Дидинка.
…… ” това е положението! 🙂

Представям ви първа част от Трактат в две части, посветен на Въведение в Движението и Хаоса, или задачи за Движение, посветен на внуците (вече 3, като добавим и МониБонбони) на #СтаратаГрафиня 🙂

И тъй, четете внимателно:

Задачи за движение – първа част: Основни понятия 🙂

Февруарско кафе с котки

Освен с лекия шум на морето, който шум при вслушване се оказа от множество външни тела на климатици, инак спокойното февруарско утро в Бургас се бележи с вой на котки. То май навсякъде е така.

Продължавам аз да си избирам маневра като категория на земния път. То животът е една маневра – тъкмо се врътнеш и минала една година.

Спокойно можем да наречем февруари Месец на котките . Един протяжен вой, издаван обикновено от конфигурация от 3 индивида се носи от наказателния паркинг. Мястото е сравнително спокойно и там, по кротко спрелите репатраци, няколко котки се ухажват, раздирайки тишината с финални ритми на фадо. Освен трън в очите, съоръжението е и като муха в ухото.

Допивам студеното кафе от вчера и си казвам, че всъщност когато не знам откъде да я подхвана, което не е често явление, по-добре да си направя едно хубаво горещо кафе. Главният герой, демек аз, има странно разбиране за хубаво кафе: запарено турско.

Рецептата е моя, мързеляшка, ако се изключат двете чаши, които след това требе да се измият и двойната доза материал, ако може качествен. Тургам в една чаша кафе няколко лъжички смляно, и захар. Запарено турско кафе без захар не е кафе. Водата, противно на вижданията ми, че микровълновата печка скапва качеството на недоиманата в Перник течност да възстановява нормалното състояние на телата, се загрява до кипване с точно този скапвател в друга чаша. После се изсипва отгоре върху кафето, бърка се усилено,  и се захлупва за малко с чинийка. Значи и чинийка има за миене, и ако не ме хване Геша, само я изплаквам. Наоколо тръгва една мазна миризма на кафе, толкова гъста, че не ти се пие, а само ти се души.

ставам

готово

правя около 300 крачки докато се запари. Имам няколко специални чашки, които са като на баба, обаче са на майка му на Геша.

🙂 И понеже след втората чашка всички си идва на мястото – да я почваме!

Хубаво е, когато се събудиш. 🙂

Хайде, мятаме я! Живи и здрави, и да спи зло под камък! 🙂

Мравуняк

Бургазлъци

Вчерашният ден беше от онези Неочакваните. Топлината на небето се изсипа посред зима с пролетна щедрост. Бургас замяза на мравуняк. Плъпнахме с черните си якенца сред новобоядисаните санирани старини на града и стигнахме чак до морето.

Малкото заведения, които бяха предусетили деня се изпълниха и минавайки край тях се казвахме: е-е-е- браво!

Мостът беше както Жула каза “като манифестация”. Този израз е на онова поколение, което знае какво означава емоцията от белите панделки и роклички, преминаващи пред едни чичковци, дето махат с ръка от трибуната срещу хотел България (не се гордеем с това време), и под бурните ръкопляскания на компании от двете страни на Главната в Бургас, когато край тях мине колоната с познати. После това на това контролирано струпване и продвижване започнаха да му казвам протест.

И днешното утро е по-скоро с намек към края на март. 🙂 От телевизора се носи Китайската зараза, Италианския боклук, Дубайските арести, и нищо ново.

Предизидентството и Прокуратурата продължават нещо си. Техни си проблеми. Само да спрат да ни излагат. Нещо като профсъюзни секратари, които сме избрали и после си блъскаме главите що така и що онака!

Това е положението!

Да мисли какво ще свършим днес, и нека да е повече, вместо това какво не сме свършили, колкото и да е много! 🙂

Да ни е пълен денят с хубави работи, да не срещаме негативни хора, и да се радваме, че си днес ще имаме шанс да сторим много глупости! 🙂

Хайде, и от мен едно голямо: А, бе! Много сме готини 🙂

 

арманлийските изби

Обиколихме две от ‘арманлийските изби, благодарение на доверието, което съм гласувала на Galin Karagyozov и Александър Петров.

Радвам се, че “оно това за нищо не става, освен за ракия”, демек то е #памид в Ново Смехурково, е залегнало сериозно в продукцията на харманлии.

Цветът му е Оня, който наричаме #бордо – помните каничката на дядо си с тъмновишнево съдържание – deep purple по-скоро.

С достойна плътност и трудноопределима киселосладка жилка, която няма аромат, а по-скоро е загадъчна на вкус.
За да усетиш аромата на памида се изискват определени качества. Тук държа, който присъства да потвърди как на секундата изрекох като познавач “памид!”.
Malkata Zvezda Winery / ВИ Малката Звезда ме спечели за втори път след онова марселаново чудо. Само да не забравя – като минавате пробвайте сира. Много добра!

Розе от памид! М’дам! Момчетата от Villa Bassarea са дръпнали много. И вече не се притесняват да приказват! За чудо и приказ зала за тестване са измайсторили. И мускат отонел, и сира – всичко им се е получило!

Хайде, че имам да правя магии по няколко сайта, сред които може да е вашата банка 🙂 както се вика Web Development for ever 

Гергьовден 1

🙂) Двама именници: Gergana Georgieva и Великият Диктатор, и един Стоян, на път към Ново Смехурково.
Гергьовден. 🙂 В една паралелна реалност са налице: печено агне, дроб сърма, агнешка шкембе чорба, 3 вида салати, и … all of a sudden цели миди с ориз.
Отпразнувахме.

 

 

За сефте в При Шопа

Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …

Част Първа:

В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..

Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.

Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.

… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка

За простичките неща

Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.

Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане – нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда – от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане – един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.

Важно е, че сме живи и будни.

Максимус или малко пичове без ангажименти

Може да не сме забелязали всичко, но все пак ние да си кажем ….

В клуб Холивуд – Селект са намерили готин начин да запълнят заведението си в неделя вечер – време, през което станалите рядкост домакини гладят в кухнята и слушат в захлас тътренето на чехлите на някого, който си чеше корема – поне така ги показват в старите български филми.

Поради слабата забележимост на този тип жена, тя е подходяща за отсъствие от дома и се превръща в публика-мечта за едно шоу, което не можем да наречем точно еротично. Представете си сега съчетана с другия тип жена, тази дето не счита, че ходенето на кръчма е празник и требе да си купи нов тоалет по случая и сложете за сол малко студентки, който са си взели изпита същия ден и ще придобиете представа за купона, който става 2 пъти в месеца. По друг начин изречено от виден гинеколог – толкоз много жени, дето не слушат чалга на едно место … и аха да се обърне назад за подкрепа.

Та, в неделя вечер в едновремешното кафене на България хотел гастролира секстет Максимус.
Като цяло – трупата е така комбинирана, че има по едно парче за всеки вкус – като се започне от Леонардо ди Каприо и се стигне до Брус Уилис, както рече П … :).

Шоуто е по-скоро Шоу, отколкото еротично :)) и това го изричаме със симпатия и деликатен намек, че много напомня “време за мъже”.

Кофти – за нетренираната публика не е съвсем ясно къде и какво да подпъхне, както предварително психически се е настроила. Инструктаж на вратата липсва.

Две групи каки са заели най-яките маси точно пред дансинг-а до елипсовидния бар, наричан неправилно кръгъл. Каките успяват с финт да стопят лагерите на сравнително силните момчета, докато едно девойче зад нас се смилява над най-нежното от 6-те създания на дансинг-а и излиза да му партнира, за да не го остави в ръцете на Макситата.
Каките са appr.90, но с лекота биват подхвърляне във въздух (само дето на един от юнаците май му се отлепи капачката) и такива с по-слаби сърца като нас подскачат като майки пред летящо нагоре в ръцете на неразумен баща бебе. “Еле в края на спектакъла момците осъзнават зловещата истина и заложената от врящата компания примка – дамите на тези маси са искряща от здраве група учителки по физическо възпитание, решила да отбележи рождени дни. Евала на булите – от изпълнението, което показаха видим, че има на какво да научат децата в училище :)) /сега като се замислим малко страшничко ни прозвуча/.

Много готино предназначение на боксерки от ликра, тип джеронимо = като се издърпат изпод чаршафите, въртят се във въздуха, докато изсъхнат и после се навиват на кравайче и се слагат като гривничка на лявата ръка – стоят добре с другата гривничка по-горе.

Понеже друг път си казваме цени и т.н., то:
10 лева е куверт за консумация (пиене имаме предвид)
5 лева е вход-а за шоуто и щом такива състезатели като нас успеха да направят само 1 лев горница над куверт-а за консумация при мижавите цени на Селект-а, то значи 15 лева разход на човек – BTW си струва.
Същите пари ще изхарчите и ако седнете в кръчма и гледате недодяланите мърльовци тип борче на отсрещната маса, които опипват сервитьорките и са ербап, докато не влезе булята им с натежал задник и еко-палто да си ги прибере.

Значи каква е последователността, за да не се изненадвате:
1) 10:00 започвате да се събирате () да речем на мецанина или във фоайето на хотела. ако ви е за сефте и понеже може да сте чували и друга версия на същото – ударете по едно за кураж. в някои случаи семейството ви изпраща тържествено и може да ви ливне вода с менче :))
2) Облеклото е “от – до”, демек дънки, официални костюми, рокли с презрамки и изобщо кой как свари. Не слагайте нищо много тясно – може и с голо пъпче (това ако килата са по 60)
3) предварително да сте си платили 10 лева консумация – това са около 3,5 джина и 2-3 тоника и/или 2-3 коктейла
4) да откриете мястото си – искайте маса която да не е долу в ниското, щото много булки и моми стоят прави
5) тренирайте да викате – може да си купите и една реферска свирка – сервитьорките ходят с такива
6) шоуто е обявено за 10:30, но почва в 23:00
7) ако не искате да сте на сцената – не сядайте на първа линия
8) това, че не сте на първа линия не означава, че някой от юнаците няма да ви седне в скута
9) не влачете с вас придружители от мъжки пол – ще се чудите какво да ги правите
10) шоуто е от две части
11) голи п.ш.. няма т.е. това да знаете не е пийп шоу, а е стриптийз в класическия вариант
12) има много хумор в ситуациите – включително баба тина и мадона – много добре имитирани
13) танците не блестят с особена еротика и хореография, но затова пък ще се нагледате на стегнати мъжки задници
14) ако може – вземете си свободен ден понеделник, защото след 1 часа шоуто продължава в друга дискотека
15) не се притеснявайте, че не знаете къде какво да пъхнете – не се налага

ми, май казахме всичко полезно
на 30.януари пак ще има купон

Шкембеджийницата на “Оборище”

Шкембеджийницата на “Оборище” комай остана единствената истинска. Обаче работи само до 20-21 часа (нейните клиенти са тези, които в 11 часа сутринта са вече наквасени и едва ли имат нужда от последна фаза. Те употребяват шкембето по неправилен начин – те се Хранят с него!
Шкембеджийницата е на улица “Оборище” в пресечката между “Гурко” и “Иван Богоров”.
За Нормалните бургазлии – близо до Химическото чистене
За Младите и пришълците – срещу офиса на НефтоХим Инвест
За истинските Бургазлии – зад трета поликлиника, там, където едно време имаше градинки с жълт пясък.

Пицария “Ла Донна”

Нова и много прилична пицария (с подходящо, но незапомнящо се име) зе появи на мястото на ресторант “Крим” – на ул.Л.Каравелов. Цените на пиците са 2.50 – 4.00, а спагетите 2.00 – 3.50. Кухнята е много ОК, но списъка с питиета е ограничен. Онези, които предпочитат българското (всъшност всички рецепти са побългарени 🙂 могат да се отдадат на приятната компания на ракията и салатата ( без изненади). Местенцето в подходящо за другарски сбирки и семейни вечери, но се забелязват и самотни дами и господа ( по всяка ввероятност в командировка). Забелязват се и индивиди (служители на Палатата). Момите, които сервират не са хубавици, но са любезни и дори задават въпроси.

Прави впечатление, че сервитьорките са грамотни (могат да пишат и смятат правилно), но рекламната агенция, която е правила менютата се е оляла с правописните грешки). Бъдете внимателни с бакшишите – момичетата се нацупвят, ако оставите под 10% бакшиш, както е прието в студените страни. Заразлика от тези страни в коридора пред пицарията мирише на загоряло олио от кухнята, а тоалетната не е атрактивнотот място. Оп! И още един момент – стълбата към пицарията е много стръмна – особено на излизане.

Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,80
Бургаско наливно голямо: 1,10
Кока Кола: 0,60
Пица Капричоза – голяма: 3,50
Пица Капричоза – малка: 2,50
Спагети Карбонара: 2,50
Спагети Болонезе: 2,50
За 11-12 лв са достатъчни