Category: теория на маневрата

Съботата

Пак е Събота 🙂 Оня ден пак беше Събота.
Изобщо животът е изтъкан от Съботи, които от време на време отстъпват място на дните от пълнежа.

Първото кафе, което този път е разтворимо, поради естествения мързел на Съботата, и отлагането на клавиатурата с три цигари, създават безметежно настроение, от което с насмешка си спомням за всички толкова сериозни проблеми на отминалите дни.

В Събота всичко отминало изглежда смешно, даже собствените тегоби. 🙂

Един от най-философските мигове от деня е неговото раждане. За да го усетиш, трябва да си на място, от което виждаш черното на Запада, платиненият блясък на звездите и имаш усещане за движение на времето.

Денят се появява като една бледо синя мъгла, която се вдига от земята от Изток. Не е точно бледосиня. Тя всъщност е илюстрация на осмозата – едно промъкващо се в катраненото небе синкаво пухкаво сияние, което разрежда катрана до графит.

В първите мигове изглежда като облак, който се качва нагоре, и поглъща една след друга звездите. Те все още са там, обаче едни такива бледички и изнефеляващи, губещи малко по малко от блясъка си, докато съвсем изчезнат.

Всъщност, ако имаш приложение за ориентация в пространството – звездите все още са там и само нахалството на деня, който прецаква реалността, ги прави изчезващи. Още по-нахална е една звезда горе вляво, която си стои там и не ще да се размива. След малко ще проверя дали се държи кучката!

Георги Любенов, в предварителен анонс, и той осъзнал, миличкият, че “денят започва в Събота”. 🙂
Силните ми подозрения са, че ако беше неделя щеше да е достатъчно да сменя Съботата с Неделя.

🙂 И както се вика, една от големите простотии, които правя в този ден е да стана, белким не изтърва времето.
Важно е да ставаме сутрин, и да гледаме небето още няколко века, после ще му мислим.

“Събота, след централните новини ….”
“Запазете в съботната вечер за Романтика и алабала ….”
Ей! Неместиха ми деня!

За по-смешно, признавам, че ще правя разсад за домати … може би … Една комшийка ме изгледа странно, когато миналата събота признах, че още не съм го заложила. Комшията, обаче, излезе след нея и вика … то пък нашия като го заложихме да не е поникнал! 🙂 … Спокойно! Тя е кротък човек 🙂

Хайде!
И леко, по-полека 🙂

🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱🌱
/това може да са хем чушки, хем домати, хем мандарини/

дрямка в събота

Всяка събота, 3 часа подир пладне, душевният ми мир влиза в режим на скачени съдове със световния непукизъм!

С идването на Баба Марта всички белези на Коледа се появявиха неусетно. Коледарчето се покри с тежки цветове, Коледната звезда почервеня и заедно с напъпилите зюмбюли се хвърли да посреща празника.

Сланина с крехка кожичка се появи по месарниците редом с първите кофички с #домашно #заквасено овче мляко /* и аз така си помислих! */ и замириса на #Гергьовден.

В тази весела бъркотия, дори малките снежинки край набъбналите пъпки на ябълки и сливи изглеждат нормално и не ме притесняват. Един комшия каза, че сме закъснели да орежем асмата! Той ще ми каже! 🙂

… много е кеф да вдигнеш глава и да видиш, че си на земята 🙂 тъй е в гората и на село. Не се налага да излизаш на терасата – целият живот е на нивото на очите ти. Било утре Сирни заговезни, твърди един notification.

За поредна година, точно в този сезон се втурвам да спрятам дългосрочни тримесечни планове, и бързо се отказвам, за да не ми се смее Началникът Отгоре 🙂.

На екрана ми, в левия долен ъгъл, се появяват през няколко секунди notifications, които ми разказват колко народ вместо да спи в събота след обяд хаби имунната си система в социалните мрежи, и всъщност колко добре съм се справила с чуждите кахъри 🙂.

Хайде!
🙂 да си допием кафето
И да не забравяме, че първите 6 новини са винаги за посещаемост гледаемост .

облаците

Няколко гларуса се очертават контрастно на фона на слайдващите се облаци. Реят се и променят оттенъка си. По тъмно се виждат само блестящите им тумбаци, после стават бледосини и после жълти.

Докато пия кафе се чудя, дали носят коронавирус в миризливите си …. или само гълъбите и прилепите го носят.
Ей, така се докарва паника!

Една Баба Кифла, изрусена, говори за “много сложния сбор от интереси”, предизвикан от простичката комбинация винетка, тол система, превозвачи, и политически конЦенсус.

Тя “не разбира”, което е явно за Генерала, който за пореден път се обръща към Геша и казва “Иван Костов разграби държавата и раздаде куфарчетата”, тъй като все още не е разбрал, че съм Фен на Костов. Малко му се мешат времената, периодите на демокрация, и на ЕдноВремето, което е допустимо, понеже за него това е около 33,3% от живота, а за нас е точно 50%.

Явно е, че каката-баба не разбира, иначе щеше да използва понятието “съвкупност”, и да избегне “сбор”, тъй като за сбор требе да се намери глобален еквивалент и той да се сборува, инак 3 круши и 4 ябълки правят осем министри (ако това е коректното множествено число, което ми звучи като лангусти).

Тя продължава да говори ….

Връщам се към началото на преразказа на действителността и етимологията на думата Интерес, interest и разбирам, че разбира.

Хайде! Стига с КакитеБаби!
Днес ГЕОРГИ ГЕНОВ, брат’чеда, има още една Ема, което в първия момент изпрегна цялата А клас 🙂 общност на Славейковото, и после се успокоихме 🙂

Да сме живи и здрави!
Емите да са живи и здрави 🙂
И, ако не можете да избегнете нещата, които ви натоварват – предайте ги на вторични суровини.
Хайде!

блейка

В зяпане през прозореца минава днешният вторник, който се оказва сряда.

Това ме навежда на мисълта, че в природата нищо не се губи и ако си неочаквано 24 часа напред във времето, значи си точно толкова назад в действията си.

Когато тази животоскъсяваща кражба на живот е по нечия вина, като аз не съм този “някой”, е много ме е яд.

Ако е по ничия вина, значи аз би следвало да съм виновна, и това налага да взема спешни и неотложни мерки. Тези мерки реализират една синхронизация на вътрешния ми мир и на световния такъв. Има случаи, в които след задълбаване в тестото на виновността, все пак намирам, нЕчия вина. И тогава мога спокойно да се отдам на яда си. Във всички останали случаи се налага да се вземат неотложни мерки, както казах вече.

В тези останали случаи, има няколко метода на синхронизиране: (1) да си направя кафе, запознатите са наясно, че имаме перфектна машина в офиса, именно поради честата необходимост от синхронизация; (2) да изпуша една или няколко цигари; (3) да драсна нещо в някоя социална мрежа или блогче.

Тези 3 възможни синхронизации, като ги развъртя под формата на “Комбинации без повторение” от 1, 2 и 3 елемента, стават богато много, и то дошло време за Откраднат живот.

Странно ми е, че ни веднъж не използвах усмивчици …

🙂 Геша влезе в офиса, и проплака, че са му лепнали някаква жълта бележка, самозалепващо се фолио, написано с кофти почерк, и не си личи нито колко е часа, нито на коя улица е, но струва 20 кинта към Общината!

🙂 много …. много …. спорен фиш

който уж бил връчен, ама всъщност е връчен на неодушевен предмет.

арманлийските изби

Обиколихме две от ‘арманлийските изби, благодарение на доверието, което съм гласувала на Galin Karagyozov и Александър Петров.

Радвам се, че “оно това за нищо не става, освен за ракия”, демек то е #памид в Ново Смехурково, е залегнало сериозно в продукцията на харманлии.

Цветът му е Оня, който наричаме #бордо – помните каничката на дядо си с тъмновишнево съдържание – deep purple по-скоро.

С достойна плътност и трудноопределима киселосладка жилка, която няма аромат, а по-скоро е загадъчна на вкус.
За да усетиш аромата на памида се изискват определени качества. Тук държа, който присъства да потвърди как на секундата изрекох като познавач “памид!”.
Malkata Zvezda Winery / ВИ Малката Звезда ме спечели за втори път след онова марселаново чудо. Само да не забравя – като минавате пробвайте сира. Много добра!

Розе от памид! М’дам! Момчетата от Villa Bassarea са дръпнали много. И вече не се притесняват да приказват! За чудо и приказ зала за тестване са измайсторили. И мускат отонел, и сира – всичко им се е получило!

Хайде, че имам да правя магии по няколко сайта, сред които може да е вашата банка 🙂 както се вика Web Development for ever 

За сефте в При Шопа

Хроника – 27 март 2014
Посвещава се на Lenka, Kechi, Malkoto kechi, Vancheto, Jula i men …

Част Първа:

В Кухия Четвъртък по традиция няколко Дами и едно Дамче се решаваме да тестваме ..

Някога имаше един Блок с книжарниците, после стана Червения блок на Любен Каравелов (не като притежание), след това – Блокът с Ронера, а сега е Червеният блок срещу При Шопа. Наслагването на предлози ме ужасява във всички случаи, освен в този.

Стълбите те карат да се замислиш да се въздържиш, защото единственото, което ти хрумва е, че няколко часа по късно, требе да се смъкнеш по тях. Още с качването се замислям как точно ще се случи без контузии и преценям, че ако тръгна от горния десен ъгъл, по диагонал мога да стигна до долния ляв, където е зеветната Врата. Качвайки се горе – тръгвам надясно – йок, наляво дребно помещение с една врата още по-вляво, където пише “Градината не работи”. В това време Един ме гледа озадачено, защото в този момент вече звъня на Ленка за някакъв mile stone. Тя вика “Мини зад гърба на бармана и после все наляво..” Оказва се, че този, който е Барманът, най-безотговорно е излязъл иззад бара и щъка из дребното помещение, дезориентирайки ме и правейки безсмислени всички обяснения на Петкова. След като го питам къде му е гърбът, той казва – “оттук, госпожа” и ме насочва към “Градината не работи”. Тръгвам през един пуст вагон с растителност от двете страни и скътани масички само в едната … и в Дъното, all of a sudden откривам една плъзгаща се врата. Възмущението нараства пред онази безиходица, в която ме поставят Плъзгащите се Врати, които не е ясно откъде накъде се плъзгат.
Дивакът, .т.е Аз, намирам обаче безценен помощник /за втори път/, в лицето на Бармана, който е продължил да гледа след мен през Вагона, подозирайки, че точно това ще ми се случи. Безкрайно облекчение настъпва, когато виждам Събранието вече весело, с кехлибарена магическа течност в стъкленици и няколко “менюта” с дизайн на детска книжка.

… Следва Втора част, че с Геша ще ходим на разходка

За простичките неща

Денят започва с простички неща, които след това плавно се усложняват.
Прилича на неправилно проведена маневра, която накрая оставя махмурлук.

Удряме едно голямо твърдо на екс със самото събуждане или може ЗА събуждане – нахлува мешавица от всичко, което пропуснахме предишния ден.
След това кафе, което маркира с още по-жълто Онези моменти и създава още по-голям хаос.
Успоредно преговаряме на глас какво точно Трябваше, а не какво Казахме.
Леко успокояване с лежерни питиета, дреболии, които лесно наваксват около 30% от хаоса, отмествайки част от маймунките на рамото на Външните.
Малко фейсбук за мезе, после един списък със задачки за отскок.
Малко разправийки с доверени лица за предястие, ама много малко.
После още едно кафе и 2 по 50 грама раздразнение от моткането на деня.
После 1 л наливно, 1 л наливно, 1 л наливно до изчерпване на следобеда – от различни, за да е ефектът по-голям, гарнирани със салата вместо нещо сериозно, за да е ефектът Още по-голям.
Към 18 часа, когато се подготвя утрешното събуждане – един голям коктейл и 20 шота за фиксиране на деня и за запомняне.

Важно е, че сме живи и будни.

Възраждане

Стануването е онова странно премеждие по време на маневра, при което поради странна конфигурация на екипа тестери, маневрата се изражда и притъпява усета на трупите (Бележка на временно стануващ: тр[у:]пи като troops (войски), а не като “трупи”, демек спиртосани кютуци).

От няколко години небцето на манвриращият стене с притъпена чувствитеност, стануващо в кръчмата зад Казаните, както често наричат Железния(Т) Светилник. Това е онова място,което се намира вдясно по Фотинов като отивате надолу и вляво като отивате нагоре по Богориди. На пръв поглед се съзират няколко казана, в които ферментацията е в напреднал стадий, но не стават за варене на ракия.

Последното иде да съобщи, че Мястото на стануване е една от Онези кръчми, които човек харесва, защото на 6-тия месец от усядането собственикът в качеството си на ръководител на рота сервитьори, е взел управлението в свои ръце и е свалил отговорността за избор от маневристите. Тестващият екип от своя страна е престанал да мисли и оценява, употребявайки всеки път едно и също опушено трупно месо от речни риби, микс от зеленчуци под формата на шопска салата и кюфтета да речем от прасе или отделно телешки малки такива.

Цената за 4-5 часа е 25-30 лева на калпак, защото накрая дори на Големия човек му е все едно дали носи борсалино, и всички се връщаме към Онова състояние, което е подобно на .. срам на другия ден. За Другия ден няма да приказваме,защото денят на Официалното стануване е понеделник и във вторник всеки си казва … защо, кой беше инициаторът ?! … защото то и стануването като маневрата си има продължение, но е винаги по едно и и също трасе и откак имаме само професионалан армия прилича по-скоро на учебна тренировка, отколкото на истински бойни действия

Лошо е, сега като се замисля, че не мога да намеря оправдание за тези събития, които стават всеки понеделник от няколко години насам. Изродиха се нравите,а обслужващият персонал по трасето ни позабрави, но щом на Ачо му липсва, требе да подновим маневрата!

Какво да опитате в Железния светилник, в което се включват само лични препоръки и отговорността е свалена от другите:

туршия – задължително туршия. Май си я правят сами, ценообразуването не е ясно, но тя е една такава хрупкава и с кисело сладък-привкус. Истинска туршия, която подканя дори такива, които не харесват ракията да я кусят, а понякога дори да развалят туршията с червено вино.

червеното вино – цени от 16 лева до много. В последно време медсестрите започнаха да обзавеждат Стана с Тера Тангра, с кюве от карнобат и други не толкова стандартни, колкото беше мавруд-ът на Асеновград, което не означава, че не го ценим ..

поръчайте пържени чушки, но първо проверете дали са печени или мариновани. Печените стават хрупкави и миришат на есенната манджа, която познавателят ще усети по аромата, който лъха от думите. Парче сирене към чушките е перфектно за употреба като гарнитура за всяка следваща чаша. Предварително кажете на момите и левентите с бели ризи да не слагат доматен сос, защото ще скапят хрупкавостта и ще се налага да се давите с пихтиестите материали. Чушките, и това е много странно са толкова добре направени, че и само сол ги прави мераклийски …

пушена пастърва с препечени филийки черен или бял хляб. поради факта, че стануването продължи повече от допустимото, няма как да се обясни истината за това удоволствие, но! мераклията може да купи същата, и да и се наслади сам, заЩото винаги свършва бързо, и от Метро.

Кюфтетата – не люти и люти. Недостаък на тези кюфтета е липсата на истински кисели краставички, но това се преодолява като оставите другите да се чудят кое е люто и кое не, а вие си поръчате яйца на очи, също много странна поръчка за галимацията и/или суетенето, които я предхождат

чипс, както лицемерно наричаме пресните картофи, пържени на тънки резенчета. хитрината е в набучването. Наричат се още Простакелки, защото са толкова тънички и хрупкави, че требе да пипате с ръка, иначе има вероятност да ги разхвърляте като розови листа по масата …

екстра на обстановката са масите в другото дъно на кръчмата, които обикновено се обитават от празнуващи юбилеи партиийни групи от всички подразделения на Партията, но с повече перде ан очите може и да не ги забележите

сега като се замисля, за толкова години можепе да се каже и още

обаче няма смокинова ракия, която е много ОК
може да не е от смокини, но пък има дъх на такива