блейка

В зяпане през прозореца минава днешният вторник, който се оказва сряда.

Това ме навежда на мисълта, че в природата нищо не се губи и ако си неочаквано 24 часа напред във времето, значи си точно толкова назад в действията си.

Когато тази животоскъсяваща кражба на живот е по нечия вина, като аз не съм този “някой”, е много ме е яд.

Ако е по ничия вина, значи аз би следвало да съм виновна, и това налага да взема спешни и неотложни мерки. Тези мерки реализират една синхронизация на вътрешния ми мир и на световния такъв. Има случаи, в които след задълбаване в тестото на виновността, все пак намирам, нЕчия вина. И тогава мога спокойно да се отдам на яда си. Във всички останали случаи се налага да се вземат неотложни мерки, както казах вече.

В тези останали случаи, има няколко метода на синхронизиране: (1) да си направя кафе, запознатите са наясно, че имаме перфектна машина в офиса, именно поради честата необходимост от синхронизация; (2) да изпуша една или няколко цигари; (3) да драсна нещо в някоя социална мрежа или блогче.

Тези 3 възможни синхронизации, като ги развъртя под формата на “Комбинации без повторение” от 1, 2 и 3 елемента, стават богато много, и то дошло време за Откраднат живот.

Странно ми е, че ни веднъж не използвах усмивчици …

🙂 Геша влезе в офиса, и проплака, че са му лепнали някаква жълта бележка, самозалепващо се фолио, написано с кофти почерк, и не си личи нито колко е часа, нито на коя улица е, но струва 20 кинта към Общината!

🙂 много …. много …. спорен фиш

който уж бил връчен, ама всъщност е връчен на неодушевен предмет.

пари *Нищо *пари+, приказка за апетита и киселото зеле

Докато се огледаш и над морето се е издигнала онази крайбрежна светлина, която започва от ярко жълто, преминава през прасковено и стига до цвят банан.
В планината липсва пълният градиент.
 
Нагоре е нормално синьо-бяло рае, заради туй, че сме на трасето/шосето на самолетите, които упорито ни прескачат.
 
Долу си е нормално сиво.
 
От ранна утрин съм го ударила на стратегии, преди чужди реални мисли и звуци да ми прецакат концентрацията.
Ще вкараме малко smart с точки днес, защото е време за промяна.
 
Осем от 112 позиции миналия понеделник са финализирани успешно. Другите не ги броя, дори се опитвам да не използва аритметична операция изваждане, като превенция на стреса. Най-хубавото на нашата работа е, че е по-добре да я вършеш, вместо да се стресираш.
 
Замислям се за странния вид бизнес, който правим. При него реперът е: *пари *акъл *ФормализиранАкъл *ИзографисанАкъл *ПрограмиранАкъл *ИнсталиранАкъл *ОптимизиранАкъл  *СподеленАкъл  *ФуниизиранАкъл  *Пари+.
Този Плюс накрая, докато го направим тъй, че да е + …. е това е дето сутрин му ставам да го тормозя по тъмно и тихо! Голяма борба пада.
 
За клиента е: *ДавамЕдниПариНеЗнамЗащо *РазпитватМеКатоДАНС *ГоворятМиВрелиНекипели *ТормозятМиХората /*мислех, че ще дам едни пари и ще уволня всички */ *ЩеГиРазкарамТеЩеМиДаватАкъл *А!имамДвеПоръчки! *ЩеГиИзчакамОщеМалко *А!НаЧасИмамДвеПоръчки *А!ИзбихСиПаритеНачалните *ГолямаСаРабота!
Ох! Сега се сетих, как през 2001-2002 някой искаше да му дадем уеб дизайн сайта или програмата в материално състояния. Пита ни: някаква кутия? И май дори направихме нещо такова, обаче ще си погледна записките.
Погледнато като кръговрат на абстрактни средства – вземаме пари на хората, пием много кафета в началото, и накрая им даваме Нищо.
 А пък те хем са си избили парите, хем после Нищото прави Пари.
Ей, с това как се преборихме, нямам идея.
Да! Има и последен етап: вече не пием кафета, ами си ходим по кръчми заедно да си говорим за разни неща. Обикновено в неформална обстановка не говоря много 🙂 пред малка публика.
Да са живи и здрави Адвокатите, че през цялото време с тях сме давали пример, докато влезе в сила Промяната и сега вече те са нас дават пример. 🙂
М’дам.
Нека се будим дълго още, защото Нищото си заслужава.
 Я! Изгря!
Хайде!
И успехи и *пари*Нищо*пари+ 🙂
А!Тамън на време: “Кафенце?!”, знаете кой 🙂

мекици, кардамон и разни други глупости

Улицата мирише на мекици.

Да, точно като онези до Сладкарница Роза.

Един тежък аромат на полуразтопена пудра захар върху горещо олио се носи като облак от едно Нещо, и вместо да си вземеш здравословни ябълки или друга безумна храна, кривваш и си вземаш, и естествено 6 мекичета с диаметър 14 см.

Нещото е тенекиена барака, и се намира срещу СВА, зад Трета поликлиника, нагоре от Отрезвителното.

В последния параграф има 3 постановки за обясняване.

“СБА” е странен нов ориентир, така както се казваше “срещу фурна София”, или “До сладкарница Пчела”.

Снощи се опитах да разбера къде се намира едно “кафе” (забележете не Кафене, а Кафе), на което дори името не мога да запомня. Беше нещо като комбинация от Капучино и Кисело зеле. (Gergana Georgieva и Zhelyazko Valchev могат да прецизират).

Адски сложно! Оказа се, че е на ъгъла до Фурна София, където едно време беше Плод и Зеленчук, но за толкова формална дестинация разговаряхме около 5 минути, като всеки се опита да вкара своя орентир.

Единственото, което съвпадаше като времева пресечна точка беше Ротондата.

В Бургас, на всяко нещо, което не е отпред му казваме “зад”. Зад е обобщено наименование на трите страни, които не са отпред на всеки четириъгълник. … Обяснението било, че на село сме били оптималисти и било “зад” като отЗАД, ЗАД левия ъгъл, ЗАД десния ъгъл.
Тук иде отново онази относителност, за която по-рано тази заран говорехме с Zhecho Planinski, ако редовно следите ежесутрието на политическата ми кариера.

Отрезвителното. Кажете къде ще ви заведе един Истински Таксиметров шофьор, ако му поръчате “Срещу Отрезвителното”? …. Именно! Там, където няма Отрезвително. Сградичката все още си стои, обаче е нещо друго, което е на наказателния паркинг

…. Кафето е готово, требе да придружа Геша до терасата да го изпием, Той от 25 години не пуши, обаче уважително ми казва “Скъпа, на коя тераса ще пием кафето” 🙂)

Хайде!
🙂
Да! И ако знаете колко задачи имам!
Обаче това е положението.
Да сме живи и здрави, да замръкнем.

Оскар за сценарий

Понякога ежедневието е с по-як сценарий от този, който печели Оскар, обаче червеният килим е много тесен за всички сценаристи, та се точат в дълга редица, докле омръзнат на публиката 🙂

Вървя си по прекрасната улица Оборище, която някак си скрита от публиката не е обект на окончателно скапване, поради малкия PR ресурс, който носи.
Верно, както думаме в Бургас, паветата са малко разкривени, някоя друга плочка хлопа гаче ли е в главата на комшийката от другия вход, обаче има чар в това. Скапването понякога се състои в оправяне.

Например, оправят старата уютна Тройка и тя почва да мяза на призрачно гробище с изоставена вляво дървена барака, даже не барака, ами една такава дървена конструкция, сякаш предназначена да се прибират дърва за огрев, със стени от найлон, които се веят съдрани, и насред площада се извисява декориран от гларуси Руски войн. Това е, защото сме дясно ориентиран град.
Разликата между дясно е ляво ориентиран град е, че във втория случай Руският войн не е оср.н от гларуси.

Новогодишната елха е махната в … долната част, но горе нейде, гдето требе да е Тройката, бургазлии ще ме разберат, се зеленее един конус от проскубани Еко-елхови клонки.

Еко, в нечия глава означава, че Елхата не е жива, а от някакъв материал, за който са отишли около 10 не-еко, т.е. истински елхи.

Ако лотарията не беше одържавена, щях да открия частни залагания, че утре след обяд ще махнат конусчето.

И Главната е оправена.
Оф! Нека за певците да разкажа друг път.

…. Даяна Китън прегръща Катрин Хейгъл, която е бременна, под зоркия поглед на Робърт де Ниро. “Тежка сватба”. И Сюзан Сарандър участва. Скука!

И утре да се събудим всички вкупом и глупости да сътворим безчет.
Лека!

На връщане

На връщане …

Прибрахме се по живо по здраво в Бургас под погледа на снежната луна. Сняг нямаше. Щом обаче медиите я короноват за снежна, тъй ще да е.

Стара Загора ни изпраща дълго с празничните си светлини. Не, че е празник, просто градът изглежда така, разположен по меките склонове на околните хълмове.

10 километра нови търговски площи, редуващи се с халета, в които някой произвежда нещо, ни.натъжават. Не, че не се радваме за старозагорчани, спомняме си за производствените бази на мястото на Кауфланд, Айко, Практикер и галерия.

Бургас.ни посреща с лек вятър и снежинки, останали по тротоарите от петъчния сняг, който се изсипа над града като развеселена тумба в пиано бар.

Хубаво е да е неделя!

😉 Едно намигване.
Толкоз много “не, че” …

За 7 февруари, когато беше уличка

Някога в наше село имаше улица 7-ми февруари. Като деца, за нас това беше странно! Мисля, че и за възрастните беше така. Всеки я свързваше със себе си, и се дразнеше, че няма улица с неговата рождена дата. Тук приятелите ми от Славейковото ще ми припомнят имаше ли някой, роден на 7 февруари. Май, да!

Уличката минаваше точно вдясно от Славейковото училище, не знам сега как и викат. Разкошно място за игри, затворена откъм Републиканска. И с много пролуки в оградите.

Днес вече знаем, че това е датата, на която наше село е освободено!

Няма да казвам нищо повече!
Поклон, Бургас!
Слагаме цветя на паметника.

И! Да не забравяме, че в единствения Опясъчен град, всъщност няма сняг.

За Града на Мигащата простата

Добро утро от Града на примигващите прозорци!

Заран, 4:54!

Като един истински математик, СтаратаГрафиня обича да формализира и дефинира. Наследено от лелите, това качество е хипердосадно, в смисъл на скъсяване на разстоянието дефинирано в определено пространство.

И тъй:

Ако един прозорец свети в този час на денонощието повече от 6 минути – значи свети! Ако е тъмен, светне за 3 мин и 16 секунди, и угасне – това не е прозорец, а простата! Вгледайте се в отсрещната сграда, ако не сте в Странджанския Джендем или у Ново Смехурково, и ще видите колко простати светят.

Таз’ заран проверявам една целева група, която е с деца около 10 годишни, и установявам, че сред най-дирените фрази са “задачи от движение”. Чеквам фразата и няколко текста ме запленяват с великолепието на безметежно течащата мисъл и пълнота на изявление. Викам си: туй мяза на все едно аз съм го творила! и вдигайки поглед към началото на текста, установявам:

” Посветено засега на БатеМиСашко и Дидинка.
…… ” това е положението! 🙂

Представям ви първа част от Трактат в две части, посветен на Въведение в Движението и Хаоса, или задачи за Движение, посветен на внуците (вече 3, като добавим и МониБонбони) на #СтаратаГрафиня 🙂

И тъй, четете внимателно:

Задачи за движение – първа част: Основни понятия 🙂

Февруарско кафе с котки

Освен с лекия шум на морето, който шум при вслушване се оказа от множество външни тела на климатици, инак спокойното февруарско утро в Бургас се бележи с вой на котки. То май навсякъде е така.

Продължавам аз да си избирам маневра като категория на земния път. То животът е една маневра – тъкмо се врътнеш и минала една година.

Спокойно можем да наречем февруари Месец на котките . Един протяжен вой, издаван обикновено от конфигурация от 3 индивида се носи от наказателния паркинг. Мястото е сравнително спокойно и там, по кротко спрелите репатраци, няколко котки се ухажват, раздирайки тишината с финални ритми на фадо. Освен трън в очите, съоръжението е и като муха в ухото.

Допивам студеното кафе от вчера и си казвам, че всъщност когато не знам откъде да я подхвана, което не е често явление, по-добре да си направя едно хубаво горещо кафе. Главният герой, демек аз, има странно разбиране за хубаво кафе: запарено турско.

Рецептата е моя, мързеляшка, ако се изключат двете чаши, които след това требе да се измият и двойната доза материал, ако може качествен. Тургам в една чаша кафе няколко лъжички смляно, и захар. Запарено турско кафе без захар не е кафе. Водата, противно на вижданията ми, че микровълновата печка скапва качеството на недоиманата в Перник течност да възстановява нормалното състояние на телата, се загрява до кипване с точно този скапвател в друга чаша. После се изсипва отгоре върху кафето, бърка се усилено,  и се захлупва за малко с чинийка. Значи и чинийка има за миене, и ако не ме хване Геша, само я изплаквам. Наоколо тръгва една мазна миризма на кафе, толкова гъста, че не ти се пие, а само ти се души.

ставам

готово

правя около 300 крачки докато се запари. Имам няколко специални чашки, които са като на баба, обаче са на майка му на Геша.

🙂 И понеже след втората чашка всички си идва на мястото – да я почваме!

Хубаво е, когато се събудиш. 🙂

Хайде, мятаме я! Живи и здрави, и да спи зло под камък! 🙂