Първо аз, от днес и Амазон, минава от виртуално към реално.

Добро утро!

Слънцето вече огрява прозореца и нахално показва едни неща, които изчезват щом сваля магическите очила.

Преди 2 часа небето в Бургас на цвят, облаци и дървета мязаше на африканско, и … се чудех дали днес е денят ми за Сарафи, или да клекна край трап-а с една цигара .

Съвсем по Хегел и свойствата на повърхнинния слой на водата мрежата се пренасити с избиратели, за които виртуалното няма пряка връзка с адресацията и отместването
и …
Нова тенденция smile emoticon

Първо аз, от днес и Амазон, минава от виртуално към реално.

Лек ден,
ще разказвам :))
да … и много пари!

Да бъде! smile emoticon

Днес сме първенци!

:)) първото Бургаско утро с нулева температура.

Първата седмица с отрицателни температури, със сланина с тънка кожа и камари бъдещо кисело зеле по пътища и пазари.

С усмивка и много щастливо говорителите съобщават: победа за ГЕРБ, 3-ма загинали по пътищата, Петербург в траур, заради загиналите 200 пасажера в сваления самолет, повече от 30 са жертвите от пожара … Горе-долу като емоцията, която влагахме едно време в “Рано рани Рада. Рада с рало оре. Ори, ори, Радо!” без да знаем какво е рало, рани и оре … Да са живи и здрави.

Лек ден и да финализираме 3 проекта до петък!

Да бъде! smile emoticon

За тормоза в детските градини!

Нещо като Междузвездни войни – първо отмъщението:))

спомням си, че в кратките 2 седмици, в които учителки и родители издържаха да ме водят/предават/усмиряват в детската градина, аз много осъзнато пищях, дори подбирах точното място и време, мятах се, и удрях шамари на учителките.
Единственият момент, в който (ясно си спомням) млъквах беше, когато се чудех от коя страна и как да ударя, а както е ясно ревът беше отвличащ елемент.
След като баща ми си тръгнеше, мир на праха му :)), обаче така си беше, аз спокойно слизах от ръцете на другарката, отърсвах се, че ми мачкаха роклята и влизах вътре. …
Дори мисля, че ми харесваше да ходя, ако не бяха: следобедният сън, пълнените чушки и кюфтетата с бял сос, млякото с ориз, и отворената уста на едно момче, с което седяхме на една маса по време на храна …

гларуси

много искам

някой от многобройните ми приятели художници да вдигне телефона и да ме покани на изложба, вместо някаква мома да ми праща по мейла покана без текст, с линк към някаква ФБ страница и един ужасно некадърен плакат, достоен за социалистическия извратенизъм
благодаря на всеки, който им го предаде

няма да кача плаката във ФБ – срам ме е, но го слагам тук :))
сега пак гледам плакат
кой ненормалник е решил да слага тия клошари гларусите за символ на нещо си
за един бургазлия гларусът е крясък, който буди туристите, с детски глас
гларусът е вонящо птиче изпражнение върху прясно чиста дреха – не винаги се пере
гларусът е оново, което отмъкна чироза
гларусът е онова, което отмъкна луканката
гларусът е онова, което изяде гълъба

гларусът е кацналата в казана птица

На морска улица бургаска, …

От тъмни зори ми се мотае из главата и вече трябва да ферментира, че байгън от летящи тапи :)) …. бързам да добавя, че автор е Христо Фотев, че веднъж получих поздрави за един Конфуций 🙂

На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска…
Там бога на морето, помня,
по име властно ме зовеше,
но ти бе много по-нескромна,
прекрасна, по-огромна беше.

Цъфтяха храстите зелени,
дори железните огради…
Ний бяхме царствено вглъбени,
съсредоточени и млади.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
вървяхме ний по тротоара
като по струни на китара.

Вървяхме ний със стъпки живи,
предизвикателно красиви,
не знаехме, че сме щастливи
и се целувахме в нощта…
А после Той, със много чувство,
ти шъпна дълго край морето
за мъка, музика, изкуство –
благодаря му за което.
На морска улица бургаска,
и капитанска, и рибарска
умря луната над квартала…

Ах, тази твоя блузка бяла!

Христо Фотев

Отворено писмо до магазин Пикадили, Бургас

Здравейте!

Какъв е начинът човек да успее да се снабди с Карта на Пикадили в Бургас, защото от 2 месеца със съпруга ми се опитваме. В различни дни и часове, според препоръките на продавачките и касиерките,
“Колежката (или титулярът, или нещо друго)” все липсва и ще е там на следващия ден, или е в отпуск, или днес почива.
Попълването на карта с ЕГН и други лични данни и оставянето “Ей! там” не е това, което ще направим отново, защото веднъж вече го направихме по много неразумен начин.
В същия момент наши познати, децата ни и т.н. получиха карти на момента, и подозираме лично отношение. 
Пикадили,Бургас
Ние сме хора (всеки от нас) професионалисти, на една прилична възраст (55 и 56 години), уважавани сред приятели, близки и познати, и имаме всички други качества, щото да сме едно достойни членове на Вашия Клуб. 
Също така имаме “членски карти” на Мтел, на 7-8 вериги заведения, на СБА, на Метро, на няколко уважавани Клуба с хуманитарна насоченост, и т.н.
Моля, да ни отговорите на тъпия въпрос: има ли тенденциозно дискриминационно отношение към определена възраст и категория. (ние сме почти млади и много симпатични, чисти, спретнати, гледаме да не се набиваме на очи, и правим всяка вечер почти сметки 40-50 кинта, което е една добра инвестиция във вашия бизнес). Дори купуваме понякога едни глупави книжки за внуците си, вместо да ги купим от Хеликон, откъдето също имаме някакви промо-чипове, изобщо ние сме едни желани разсипници. И едно много важно качество! – изтърпяваме безпардонното и невъзпитано поведение на касиерките, както и идиотското сервилничене на продавачките към Руснаците (вкл говорене на руски), които ги карат по няколко пъти да връщат сьомгата и да я сменят с друго парче,
Вчера, след поредното разочарование се опитах да се свържа с един номер, изписан на Зелената листовка за попълване на ЕГН, за да получа информация и да заявя, че не съм склонна ЕГН-то ми да виси на неохранявана маса (приличаща на барплот), обаче – и там Йок! Телефона, от който се обадих е ………………………. (тази информация я давам, за да се индикирам като реално същетвуващ човек :))
Разчитам на някакъв отговор, и най-вече на карта (т.е. на 2 карти)
Таня

Бургас, традициите

Традициите вървят с епохата, или са отживелица. Някога Баба слагаше цаца плакия с грижливо подредени резенчета домати и ситно накълцан пресен лук, после правеше шаран плакия (научих от нея рецептата), и всичко беше много особено тържествено. После разбрах, че било Никулден в Бургас, инак си мислех, че е заради именния ден на едно мое приятелче, Ники Керин.

Някъде в началото на 21 век Бургас се събуди за онези тържества, които градовете с Традиции отдавна имаха в Календара си. Започна честването на патрона на града Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците, рибарите и техните семейства.

Градът замириса на риба, скумрията зачезна, а шаранът започна да достига цената на агнешкото по Гердьовден. Зажаднялата за славното минало душа на Бургазлията се появи по площади, капанчета, барачки, и похапването на Общинска печена риба и рибена чорба от казани престана да е в дневния ред на „бедните“. Бедни, бедни – колко да са бедни бездомниците сред тези с беден дом. Обаче целта не е да говорим само за онова, което ни тежи на сърцето, а и за онова, което го радва.

Помним повече лошите неща, защото те са изключения в живота ни. Това ни създава образ на страдалци и вечно мрънкащи. Истината обаче е друга. Животът е нещо много хубаво, особено, когато го имаме. А щом сега четем и пишем, то значи първо сме живи, второ сме будни, трето и четвърто – можем да четем и пишем, а то не е малко на фона на глобалната неграмотност.

Тази година Никулденските тържества ще започнат с литургия в църквата Света Богородица, един позабравен храм, в който много бургазлии сме кръстени, но който отстъпи преди години на други свети места в града, а по едно време на една палатка в центъра на Бургас.
В църквата ще бъдат връчени отличията Почетен гражданин на Бургас – цели 4 отличия.
Досега са известни шестимата спасители от първото наводнение, сполетяло Бургас.
Медалите за отличниците се изработват в момента в Монетния двор.

Оттам програмата продължава с церемония на площад Атанас Сиреков, след което литийно шествие ще премине по Александровска, за да се освети никулденския курбан, през Етнографския музей. Тържествената разходка ще завърши с хвърляне на цветя от Моста в памет на загиналите моряци и рибари.

Сливенският митрополит Иоаникий ще в начело на тържествата. Покана е отправена и към Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който досега не е посещавал Бургас.

Говори се упорито, че от 6 декември ще бъде възможна и разходката до Морска гара.

Празникът на Бургас, тази година ще премине под знака на възстановка на старо рибарско селище в градинката до хотел България– с мрежи, предоставени от ИАРА, лодки на рибарите от Ченгене скеле, котви от музея в Ахтопол и рибарска хижа, които бургазлии ще могат да разглеждат през целия ден.

армадата

Армада от есенни облаци над Бургас отнася на Запад всичките ми летни планове. Някога лятото беше толкова дълго, че чак ми се ходеше на училище.

:)) Добро утро! Леко притеснено се радвам на последния петък на Август.