КИНОТО

за тези, които отдавна за си тръгнали оттук – фоайето на Кино “Септември” вече не е фойае на кино, а фамозна бирария.
За киното се влиза през детската уличка откъм “Малибу”.
Попадаме в “Киното” след небрежен купон, на който сме употребили (в точната последователност): бяло вино, джин с фанта “Лимон”, уиски, червено вино и разни дреболии, които иначе се наричат мезе. Тръгнахме си от купона около 22:30, когато на дансинга се вихреха буйни танци, а на мокрия бар беше останала само ракия (неразпечатани бутилки).
Носим няколко балона с подходящи надписи (например “ЛУКОйл”), които бяха нещо като донори за ожъднялата душа. По улиците ни гледат съ страхопочитание и не смеят да ни закачат.

Момчето, кото ни обслужва има загадъчното име: Димитър Дон (много чаровно джобно гадже, което получи одобренията на дамското присъствие на масата).
Бирата: студена достатъчно, но и разредена също така. Естествено не можем да сме 100% сигурни в това точно твърдение, защото въведението показва, че на този етап на развитието на маневрата всичко е надскочило дребните житейски истини и ние сме между ужаса от употреба на вода (то беше на другия ден) и мъдроста в изказаните приказки. Слух донесе, че може би тази бирария е на Ваклин, обаче не го открихме за коментар. Ако е негова – да вземе отношение по проблемите с водата. Отчитаме, че скоро беше седмицата на водата … но!

Лека подсказка за качеството:
Картофите с хрупкава кожичка са много ОК, особено съчетани с Оня чеснов сос! Закътани долу в менюто, те са трудно видими с просто око и е необходимо специално проучване на ламинираните пожълтели листи.

Картофи “Бейби” – нещо като панирано картофено пюре на топчета – не лошо, но доста тънко за нашия тестващ екип, който да споменем е от трима мъже и три жени – всички ценители освен на хубавото и на мезето.

Ужас изпитахме само в момента, в който установихме, че пейките трудно се местят напред-назад, което за хора, свикнали с удобството е просто кошмарно. Съвет – изберете маса, която е вляво от входа на първо ниво – иначе получавате главозамайване.

След като поискахме от момчето, което сервира автограф, с обещание да го публикуваме в Интернет :)) всяка поръчка хвърчеше на момента. Той като че ли предусещаше всяко наше желание.

Кофти, кофти: от климатика става течение, инак не е задимено. предполагаме, че през лятото ще върви много, но предричаме на Киното съдбата на Океан. (и там Шавата ни е боен другар от детските дни :)).

Цени, меню, съотношение:
Бургаско наливно малко: 0,59
Бургаско наливно голямо: 0,89
Пилешки кожички: 1,99
Безалкохолно: 0,79
каменица наливна голяма: 1,09
Картофи с хрупкава кожичка: 2,59
Картофи “Бейби”: 1,99
Чеснов сос (50 гр): 0,49
Бира Българска (500 мл): 1,29

Обща сума: 20,05 лв (за 6 души, от които един реши да се трови с Кока Кола
Достойно съотношение:
Алкохол 11,11
Други (? – може би салфетки!) – 7,96
Ястия – 0,98 лв

ПЪБ БАР ‘ГРИЛ’

Тъй като маневрата зове, то времето за пре-предаване на тази касова бележка е кратко и емоцията около бившата детска сладкарница на детската уличка е бегла …. утре повече, но във всеки случай чесновите хлебчета с кашкавал са много точно попадение.

Кола кола 0.59
Загорка малка 0.69
Минерална вода бутилка 0.89
Шопска салата 1.99
Картофени крокети 1,99
Кюфте с топено сирене (?, не сме поръчвали) 1.39
Варени зеленчуци 0.99

Фирмата е: “Орхидея Рома” ООД, ДН 1161066245, БУЛСТАТ 102065987Ю (“Александровска”16) 🙂

ОДЕСА (сега Китайски ресторант “Шанхай”)

На излизане от морската градина (по Богориди) – първата кръчма вляво – срещу “Котвата”
Нещо, което малко истински маневра-оператори ще повярват, още по-малко ще разберат. “Одеса”, нашата стара “Одеса” е днес Китайски ресторант “Шанхай” …
Горе, под дървения навес – от външната страна на кръчмата, вместо нанизи от сушени чушки висят кръгли топки в гъмза-червено . Ветераните в маневрата се спомнят как топките бяха едно от виртуалните наказания – малко по-леко от великите сибирски полета.
При огледа на трасето установяваме, че на площадката пред и по протежение на Одеса (днес Шанхай) са изнесени пейки и маси от абаносово дърво. Те са празни … естествено. А някога на терасата на тази кръчма беше любимо място (потайно) на бившите шефове на бившата търговска дирекция на бившето НХК. Ех, имена! Ех, хора!

Ще се престрашим някой път да влезем, но … едва ли скоро.

Маневрата изгражда Деликатен стомах, с редовна дезинфекция.

ИНТЕРНЕТ КАРТИ, или поредното неразбиране на клубния принцип

предварително правим следната вметка – в чудесни отношения сме с всички доставчици на Интернет в Бургас, дори с онези, които предлагат Карти за Интернет достъп. Всички, последвали от настоящото писание сръдни са за сметка на Черноморски Фар или на ПиЯно Бара :)) Поредното недоразумение на Интернет бизнеса (известен още като бизнес за “свободното време”) набира количествени натрупвания – най-вече като жълтите листа през октомври – единствената полза от тях е, че ще наторят обеднялата почва. Иде реч за картата за достъп до Интернет. За разлика от фонокартите, картите за БДЖ и тези за автобусите – тя има едно предимство – кара ви да се чувствате прецакани :). Една великолепна, сама по себе си, идея за нова стока, много необмислено предложена на пазара и предназначена да създаде у потребителя усещане, че и ние вече сме като ония на запад … На това място бяхме решили да пишем “невежия потребител на И-услуги”, но се замислихме и … видите ли, не е ясно кой е невежа – купувачът или доставчикът. Какво е картата …. нещо като лотарийните талончета, които имат скрито местенце, което трябва да изчегъркате със стотинка, за да разберете дали печелите или не …. Разликата: продавачите на късметчета знаят какво ви предлагат, те дори ви дават разяснения по случая и ви предлагат монета, ако в момента нямате под ръка такава. С картите е друго: те са за high-tech клиентите 🙂 … или поне за онези от тях, които ни веднъж, все още, не са сглупили да си купят това чудо в целофан. И тъй: за да разберете дали ще ви върши работа картата за Интернет достъп – трябва да си я купите. Това няма нищо общо с оня виц, в който Господ казал – “Ами, вземи пусни най-после един фиш, как иначе ще спечелиш от Тотото” …. Просто инструкциите са сгънати прилежно с текста навътре, така че няма начин да получите ценното know-how, без да дадете паричките си. /тук си спомняме за Буратино, който заровил жълтичките/ . Карти се продават навсякъде … Продавачките поглеждат учудено, когато им се зададе въпрос как се ползва това чудо /ами вие купувате – вие трябва да знаете/. Дори по-любезните, като момичето във ВидеоРент-а казват: “Обясни моля ти се за какво е, че ми ги донесоха и се чудя какво да казвам на хората” – последните мислели, че е клубна карта за “Александра” … Независимо от скъпоструващата (от бартери) рекламна кампания, картите са кьор фишек, поне засега. Според служители във фирмите, които ги предлагат – голяма издънка. Карти почти не се продават. Там където са продадени – повторна продажба почти няма. Изобщо – нашите доставчици не разбраха, че една доставка на голо е едно голо нищо. Кога биха се купували карти за Интернет – според нашата анкета, когато поне 10 ( в .bg толкова няма) големи доставчика предлагат на пазара карти – съвместно за достъп и поотделно за услуги. Повечето от анкетираните твърдят, че услугите са това, което е атрактивно за тях, а не самият достъп. Според тях в България почти всички доставчици са на едно и също дередже. Около 40% от ползващите Интернет заявяват, че не плащат – получили са потребителско име и парола на вересия от системния администратор … :)) на приятелска основа. Друго, което е подчертано: достъпът чрез карта излиза доста по-скъпо, отколкото “конвенционалният” такъв. В същото време картата не помага да се избегнат подробностите по “ръчното инсталиране на софтуер”, настройка, логване… 🙂 за “заетото”, “разпадането и т.н. – пострадалите от експеримента си знаят 🙂 И така: клиентите вече искат услуги, които се осигуряват не толкова чрез техника, колкото чрез добри кадри …. И шефовете на фирмите-доставчици може би ще се замислят за инвестиране не само в “желязо”, БТК, и други оръдия на труда, а и в хора. Забележете – не говорим само за програмисти, инженери и други богопомазани специалности, а също така за Маркетинг ( в истинския му смисъл) и Управление. И Клиентът иска да го ухажват, или поне да се чувства член на някакъв Клуб …. :)) Нещо като Маневрите в петък 🙂

ЖАЗ, БЛУС И ЛАТИНО СЪБИРА ХУДОЖНИЦИ, ЖУРНАЛИСТИ И ХАКЕРИ В “ПИЯНО БАР”

Бургас. Жива музика, джаз, блус и латино събира бургаски художници, писатели, журналисти и компютърни маниаци в “Пияно бар” при Евгени. Тук е мястото, където човек може да научи коя е била последната сензационна хакерска атака, коя е най-новата излязла книга и дори какво ще пише в утрешните вестници. Отскоро новата придобивка на заведението е живата музика всяка сряда. Единственото забранено нещо в “Пияно бар” е чалгата.

“ОТКАЗАХ 200 ЛЕВА, ЗА ДА ПУСНА “ЛЕКА” ЧАЛГА”
Може да се каже, че девизът на бара и клиентите му е “Без чалга”, разказва собственикът Евгени Манов. За да не изневери на принципите си наскоро той отказал 200 лева. Клиент на заведението предложил на Евгени да направи сметка за две стотачки, ако му пуснат “лека чалга”.
Музиката, която се слуша в заведението е джаз, латино и блус. Снимките на известни блусари и джазмени висят по стените на бара. Те са извадени от интернет лично от собственика на “Пияно бар”, похвали се самият той. “Ровенето” из сайтовете и Интернет е втората слабост на Евгени Манов след журналистиката. В местен бургаски вестник той работи като страньор и води страница “Маниаци” за компютърни новости”.

КОМПЮТЪР ЗАМЕСТВА МУЗИКАЛНАТА УРЕДБА В БАРА
Барът на Евгени е може би единственият в страната, където на мястото на музикалната уредба стои компютър, който избира и музиката. “Хвърлил съм вътре 500 часа музика от дискове. Компютърът сам си селектира парчетата. Задал съм му програма първо да пуска латино, после блус и накрая джаз парчета и после пак същата последователрост”, обяснява Евгени. Хитростта с компютъра той измислил, за да няма сърдити клиенти защо не пуска техните любими парчета пък и не е необходимо някой постоянно да сменя или обръща компакт дисковете.
Освен за музика обаче компютърът в заведението служел и за по-сериозни работи. Собственикът в бара често работел там по поръчки от рекламни агенции.

СПИРТ ЗА ГОРЕНЕ СЕ ПРЕДЛАГА НА ОТБРАНИ КЛИЕНТИ
Едно от “изисканите” питиета в “Пияно бар” е спирт за горене. Евгени увери, че 50 грама от него се предлагали само на клиенти. То стои на видно място на зад барплота има синкав цвят и е в бутилка с надпис “Спирт” , каквато може да се намери почти във всяка железария. “Всъщност, това е специален коктейл на заведението, но пропорциите няма да ви ги кажа. Те са тайна”, обясни Евгени Манов. Освен спирта за горене най-много вървели водката и джинът, а отскоро горещото време увеличи поръчките и за бира.

ВСЯКА СРЯДА БУРГАСКИ ГРУПИ СМЕНЯТ СВЕТОВНОИЗВЕСТНИТЕ БЛУСАРИ И ДЖАЗМЕНИ
Отскоро в “Пияно бар” има нова придобивка. Всяка сряда бургаски групи и формации ще звучат на живо вместо записите на световноизвестните блусари и джазмени. Засега има договорка с “Daskal’s blues”. “Може да се преведе като учителски неволи”, пошегува се барабанистът на групата Мишо. На басите е Калоян , а на соло-китарата-Ивайло. За тартор на групата се посочва Иво, който е преподавател по английски в Бургас и най-запалените му фенки вероятно ще станат неговите ученички.
За шоуто си в сряда четиримата са сложили такса от 2 лева, която обаче едва ли ще стигне и за по две питиета за членовете на групата. “Свирим за удоволствие”, казва Мишо.
Евгени се похвали, че има уговорка с още една формация, която изпълнява джаз, латино и блус. Така можело да се направи два дни от седмицата да има жива музика.
Още първата вечер обаче при пробата на уредбите и инструментите веднага пристигна запален по футбола комшия, който категорично заяви, че ще извика полиция малко преди десет, ако “тази аларма” продължава. Долу-горе по това време започваше мача между Португалия и Франция.
Ако комшийската атака срещу живата клубна музика обаче продължи Бургас може да остане само с 1-2 заведения в подобен стил. Другите две места, където чалгата не е на почит и се свири на живо са “Роял” и “Мостика”. Според местни групи музиканти това било крайно недостатъчно за град като Бургас още повече, че тук има доста момичета и момчета, които “просто ги сърбят ръцете” да свирят по такива места. Те направиха сравнение със София, където има доста подобни клубове, превърнали се в любимо място за срещи и обмяна на информация между младите и способни хора от почти всички свери на науката, изкуството и културата.

пепел от рози и блед електрик
Пепел от рози и блед електрик
Нов джаз-клуб в Бургас….

Клуб се създава с традиция … или с приятели
Един млад мъж осъществи мечтата си да събере хората, които го обичат и да им даде това, което те обичат – музика, цвят, шум и дим
Прозорец с райбер и три стъпала надолу …

Попадаме в клуба …
Трите дупки са побрали всеки който е чул или е бил срещнат от чул …
Евгени естествено е в несвяс

Успяваме да седнем по двама на стол, което е по-добре, защото главите са близо и думите се различат ясно
Светлината е забавен ритъм

Бистро “ТРОПИКАНА” – април 2001

27.април.2001
Това “бистро” много не се връзва с кръчмата, но ще простим на руските емигранти, които отсядайки в Париж се чудели как да нарекат dupkite, в които за кратко време можеш да удариш едно прозрачно питие….
След като разкараха Димо от Големия капан (там ченгета се стреляха, ако си спомняте), “Тропикана” остана най-сериозното място по плажната ивица. Особено след като започнаха да палят кюмбе (стъклена камина) през студените зимни месеци. Кучкарите (тогава имаше истински кучета без намордници) се пренесоха от “Тя се казваше Мария …” (песента, с която Димо ни посрещаше сутрин) в “Тропикана”…. В интерес на истината – те знаеха имената на кучетата, но не знаеха своите имена …. Джако, Грета, Лъки, Джони, Цезар и т.н.

Какво се вижда от “Тропикана”, ако си седнал с гръб към простотията, разбирай “сушата” ….

Вдясно се е ширнала плажната ивица – чак до моста (в близък план Бункера) и бягащите по асфалтова алея джогинг-мераклии … (обикновено лелки, служителки на разни общински служби, които пищат и ругаят вски път, щом куче докосне белите им анцузи …. Тя си знае …, но не е от любимките на кучкарите и се прави на мома … :).

Вляво – отново “ивицата” … чак до Големия Капан, но гледката се засуква край “Самба Бар” … Малко след Самба Бар Румян Лозев с неговата чета обикновено опъват мрежите за плажен волейбол, и ако сте любители на дълги женски крака и мускулести момчешки гърбове – гледката е дори много добра :))

Напред – целият залив до Поморие и до десния си край, който уви на един истински Бургазлия никога не е известен. Обикновено някой плавателен съд, чакащ за-към/от-към Нефтобазата разваля хоризонта, но в слънчевия старт на деня/завършек на вечерта това не е от значение.

Лека забележка: избягвайте кръчмата през лятото между 9:30 сутринта и 21:30 ч. вечерта. Тогава е гнусно с всички онези меса, изтегнали се по приличащия на пепелник плаж.

Цените (към 27.Април):
Картофи със сирене (хитова цена) 1,05 – почти невероятно.
Цаца: 1,00
Малка наливна бира: 0,60
Натурален сок: 0,90 (Мноого прилично)
Кафе (еспресо): 0,35
Шопска: 1,25
Тракийска: 1,30 (никой не ви насилва да я ядете)
Млако с нес кафе: 0,65
Капучино: 0,80
Сладолед: 0.85
Чай: 0,20
Фанта: 0,60

“Интер” ООД, БУЛСТАТ: 102132354; Данъчен номер: 1021251026

ВЕЛИКДЕНСКИ СТРАСТИ ( празничен пътепис )

Изпратено от дописник Соловьов не другия ден след ВеликДен
Възкресение Христово ! Празник на празниците и тържество на тържествата ! На този ден Господ прикани всички и каза им : ” Радвайте се ! ” . (Цитирам Митрополит Йоаникий по телевизия СКАТ)

Наистина празникът служи за това – да се порадваме на воля и да излеем кътаните цяла година в душите ни страсти – с ядене , с пиене , с музика и добро настроение . А ако можем и да забегнем на някъде … Както направих аз .

В Бургас пихме кафе с Тони Димитрова по радиото. Добро начало на празничната сутрин, пък и малко настроение преди път.

На “Петолъчката” спряхме да се разхладим с прочутия ямболски айран. Айран нямаше , но пък за сметка на това ми надуха главата с цигански маанета. Въобще това традиционно местенце за почивка на пътя, известно на времето с вита баница и кебапчета, напоследък сдава багажа под натиска на ямболската цигания .

“Мировското ханче” ни посреща със “Сто патрона” . Това се слуша на празник в сърцето на България, в Тракийската низина. Самото ханче не блести с нищо, освен с чешмата, където винаги тече обилно студена вода . Шкембето, дето го рекламират, не струва . Пиеш една студена вода и продължаваш по пътя .

Иначе по пътя – позната картинка – лудница и половина. Българинът се е разбързал – също като нас – да мръдне някъде по празниците, я при роднини, я по баровски купони и освещавания. Засякохме дори депутатски кортеж. Тези пък на кой електорат са тръгнали да правят празнична агитация? Хвъркати Мерцедеси и BMW-та доминират над останалата рая. В насрещното платно. И святкат с фаровете да се отместиш, че им пречиш . Море, защо карам жена и малко дете – да бях самичък в колата , щах да им покажа кого тъпчат ! Шофьорски страсти …

Най-накрая загърбваме Асеновград и тръгваме на юг – към заветната цел – ханчето на тунела. Ама не онова новото тузарско ресторантче, дето ти се набива в очите пред входа на първия тунел, а другото – старата ламаринена барака, заради която трябва да направиш опасен ляв завой веднага след изхода на втория тунел. И там – о , щастие ! – от касетофона се лее гласа на Веселин Маринов . За тези , които ми се смеят , нека си представят как звучи този лигавичък , но все пак чистичък поп-фолк , след като си минал през мелницата на “Сто патрона” и оркестър ” Джипси авер ” .

На всички, които минат по пътя от Асеновград за Смолян, препоръч-вам да спрат на това заведение (не му знам името – всички там му казват “кръчмата на втория тунел” ) . Там правят най-хубавите кебапчета , които съм ял някога . Но не правете грешката да си поръчате ” тройка с гарнитура ” – за едно левче получаваш кебапче с дължина 35 см , при това с нормалната дебелина , на която сте свикнали в бургаските кръчми .

Пристигаме в Мадан и както си му е реда – от пътя направо скачаме на масата. И – о, изненада ! – по местната кабелна телевизия пускат истински фолк. Имам предвид истински родопски и тракийски народни песни . Вярно че гайдата и гъдулката са заменени с йоника и бас-китара , но хората си свирят и пеят българска народна музика !

За сведение на тези , които не знаят – Мадан е малко изкуствено създадено градче на по-малко от 20 км по права линия от Гърция . Със своите 6000 жители и преобладаващо мохамеданско население , то има най-голямата джамия в България . Също така и една от на-красивите църкви , построени през последните 10 години .

На следващата сутрин Господ ни поднася изненада – от небето се сипе сняг като за световно . Като за скиори в активния сезон . Ние си търкаме махмурлясалите очи в църковния двор и чакаме да пристигне поп от Златоград за светата литургия . По едно време пристига новината , че снега засипал отчето в прохода Печинско и няма да дойде . Малкото православни бабички се кръстят и редят : ” Грешни сме много , затуй Господ спря попа да дойде ! ” . Останалите обаче се радват на снега и чупят яйца на поразия … Страсти мирянски …

Аз лично тайничко се моля да продължава да вали , барем затрупа и прохода Рожен . Тогава ще си имам оправдание да поостана още ден-два в тая провинция . Ама не би – към обяд снега спира и ми попарва надеждите .

Междувременно “В десетката” с Иво Инджев гледам се разположили три известни личности в политиката и критикуват поведението на царя . Даже на заден план се мъдри обложката на книгата “Розенкройцер” – българската библия в сферата на световната конспирация . Ех , страсти политически …

Най-накрая идва ред и на Великденската трапеза – кулминацията на празника . На масата сме се събрали на едно християнски и българо-мохамедански семейства ( по народному – помаци ). Ама щом е празник – няма дърпане – пред печения заек и домашната ракия , всички сме равни . Моите роднини разправят , че така е било и на Байряма … Ей на това му викам вече страсти български …

Понеделник – ден за почивка и размисъл , а за мен – за пътуване на обратно . Нищо ново по пътя – слънцето пече и онея същите ми святка с фаровете . Бързат хората да се прибират , щото утре е ден за работа . Само дето се удавих като власите на Дунава – след 400 км път бензина ми свърши точно след Житарово на отбивката за НХК . Сам съм си виновен де – който не сипва до горе … Друга ми беше мисълта – махах на стоп , махах на стоп и си извървях трите километра с тубичката до бензиностанцията като магаре . Тъй де , празника мина , вече не е време за благотворителност … Само почелавам на тези , които ме подминаваха , никога да не им се случва подобно нещо на пътя .

Айде , Христос Воскресе !
15.Април.2001

При ДИМО в навечерието на първи април

Петък – 30.Март.2001 година, навечерието на първи април
Точно едно денонощие остава до светлата дата и точно толкова за релаксиране …
Море, прибой, студ! Капаните са естествен декор с аромата на рибарска столова …
Спираш на паркинга с още двама другари от бойното поле (Геша и Стефан)- точен екип от 42, 41 и 37 годишен авангардист. Единият пости (сега сме велики пости, а зрящите веднага ще разберат кой от тримата е … :), което на нашенски означава: не употребява алкохол.
Студеният вятър е прибрал всички вятърничеви бираджии, които са се кютнали пред телевизорите и капаните са почти празни … Кюмбе бумти в студената нощ, три малки компании са заседнали на маси, достатъчно отдалечени, за да не посягат на най-свидното на останалите.

Оттам нататък десантът тръгва …

приблизително съотношение (усреднено) пари/консумация на човек:
За 9,80 лв:
две ракии
червено вино
салата миди
салата перла
две пилешки шиша (“теля”)
хайвер
препечена питка

Страшен кеф е в студената мартенска вечер до ламаринената печка да си мълчиш ей така, защото ти е писнало да говориш

ЕКС

Собственикът на заведението е бил много сърдит на нашето писание. Добри хора, негови приятели, му дали разпечатката на предходното, в потвърждение на това, което вече му били казвали.
Съвет на експертната група: вместо да се сърди – да вземе да си смени персонала, тертипа и цените. Всеобщото мнение на присъстващите на кръглата маса по обсъждането (място – ПиЯно БАР – моите клубове) е: скъпичко и скапано, и с много грешки в менюто.
Ще посетим кръчмата към 20 число на следващия месец, за да видим дали са си взели бележка. :))

Констатации

# 8.Март.2001: Старите кръчми западат – на мода са заведенията тип Барака и кафенетата. Шокиращо в средата на март Котвата е празна, а онова “капанче”, което от “Океан” направиха между Котвата и Лятното кино е пълно. Пият бира.
# 14.Март.2001: Обикновената поморийска е с влошено качество – опитайте с нещо друго. Бургаската мускатова е добър заместител, а разликата в цените е около 25 ст.